Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
Намерени са
13095
резултата от
1515
текста в
14
страници с корен от думите : '
мислене мисле мисли
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
165
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да
мисли
несетивно.
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да мисли несетивно.
Истинската антропософия винаги ще се стреми да развива колкото се може повече несетивното мислене. Разглеждайки антропософските учения, срещаме описания на състояния, които не можем да видим. Когато разглеждаме развитието на нашата Земя и от какво е произлязла тя, описваме онези планетни състояния, когато всичко е било различно от стадия, в който се намира нашата сегашна Земя. Описваме Старата Луна – не сегашната, – когато няма още твърда минерална земна почва, върху която човекът да върви, а планетата е от един вид растителна природа. В тази маса, която можем да сравним със сготвена салата или спаначено пюре, е имало твърди частици само от такъв вид, какъвто днес е кората на дърветата.
към текста >>
Истинската антропософия винаги ще се стреми да развива колкото се може повече несетивното
мисле
не
.
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да мисли несетивно.
Истинската антропософия винаги ще се стреми да развива колкото се може повече несетивното мислене.
Разглеждайки антропософските учения, срещаме описания на състояния, които не можем да видим. Когато разглеждаме развитието на нашата Земя и от какво е произлязла тя, описваме онези планетни състояния, когато всичко е било различно от стадия, в който се намира нашата сегашна Земя. Описваме Старата Луна – не сегашната, – когато няма още твърда минерална земна почва, върху която човекът да върви, а планетата е от един вид растителна природа. В тази маса, която можем да сравним със сготвена салата или спаначено пюре, е имало твърди частици само от такъв вид, какъвто днес е кората на дърветата. Тогава е нямало нищо минерално.
към текста >>
Така нашето
мисле
не
се отделя от възможното днес.
Но в такива образи човек може да се освободи от това, което вижда наоколо. Безсмислието става смисъл, когато разглеждаме лежащи далеч назад или напред условия. Ние се учим да поставяме пред душата си образи за нещата, които днес не познаваме.
Така нашето мислене се отделя от възможното днес.
Онези, които правят усилия да свързват с мисленето си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях. За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес. Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно мислене, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
към текста >>
Онези, които правят усилия да свързват с
мисле
не
то си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях.
Но в такива образи човек може да се освободи от това, което вижда наоколо. Безсмислието става смисъл, когато разглеждаме лежащи далеч назад или напред условия. Ние се учим да поставяме пред душата си образи за нещата, които днес не познаваме. Така нашето мислене се отделя от възможното днес.
Онези, които правят усилия да свързват с мисленето си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях.
За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес. Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно мислене, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
към текста >>
За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява
мисле
не
то с тези образи за условия, които не съществуват днес.
Но в такива образи човек може да се освободи от това, което вижда наоколо. Безсмислието става смисъл, когато разглеждаме лежащи далеч назад или напред условия. Ние се учим да поставяме пред душата си образи за нещата, които днес не познаваме. Така нашето мислене се отделя от възможното днес. Онези, които правят усилия да свързват с мисленето си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях.
За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес.
Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно мислене, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
към текста >>
Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно
мисле
не
, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
Безсмислието става смисъл, когато разглеждаме лежащи далеч назад или напред условия. Ние се учим да поставяме пред душата си образи за нещата, които днес не познаваме. Така нашето мислене се отделя от възможното днес. Онези, които правят усилия да свързват с мисленето си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях. За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес.
Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно мислене, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
към текста >>
Авторът дава с нея само възможността
мисли
те сами да се развиват.
До него можем да стигнем също и с изучаването на една книга, каквато е «Философия на свободата».
Авторът дава с нея само възможността мислите сами да се развиват.
Там отделните мисли произлизат от самите себе си в изцяло несетивно мислене, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една мисъл оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място. Това е пътят на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
Там отделните
мисли
произлизат от самите себе си в изцяло несетивно
мисле
не
, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една мисъл оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място.
До него можем да стигнем също и с изучаването на една книга, каквато е «Философия на свободата». Авторът дава с нея само възможността мислите сами да се развиват.
Там отделните мисли произлизат от самите себе си в изцяло несетивно мислене, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една мисъл оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място.
Това е пътят на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
Това е пътят на свободното от сетивност
мисле
не
.
До него можем да стигнем също и с изучаването на една книга, каквато е «Философия на свободата». Авторът дава с нея само възможността мислите сами да се развиват. Там отделните мисли произлизат от самите себе си в изцяло несетивно мислене, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една мисъл оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място.
Това е пътят на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
Здравословен стремеж е само когато се развива солидна логика в свободно от всяка сетивност
мисле
не
.
Да се издигнат във висшите светове, е нещо, което много хора горещо го желаят, но точно това е нездравословното.
Здравословен стремеж е само когато се развива солидна логика в свободно от всяка сетивност мислене.
към текста >>
Има обаче едно нещо, което остава като един и същ елемент и в трите свята – логичното
мисле
не
.
Който познава висшите светове, знае, че възприятията в тях са съвсем различни от тези във физическия свят.
Има обаче едно нещо, което остава като един и същ елемент и в трите свята – логичното мислене.
Този сигурен водач ни предпазва от всички заблуждения. Без него никога не можем да се научим да различаваме илюзия от действителност и затова взимаме всяка илюзия за астрална действителност. Тук, във физическия свят, е лесно да се отличават заблуди от действителности. Защото външните неща ни коригират. Когато например сте тръгнали по една погрешна улица, не стигате до правилното място.
към текста >>
Днес се говори за развитие и при материалистическото
мисле
не
; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация.
В школите на розенкройцерите, но също и още в по-ранни школи, е правен опит да се обясни принципът на развитието в различните царства.
Днес се говори за развитие и при материалистическото мислене; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация.
Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието. Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека.
към текста >>
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите
мисли
, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят.
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите мисли, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят.
Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек. Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът. Но към това в неговото същество същевременно навлиза нещо висше и той постига своето ясно дневно съзнание. Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане.
към текста >>
Това не е абстрактно
мисле
не
, а състояние, в което чувстваме всяка степен от развитието, а не само я
мисли
м.
В миналото ние виждаме невинната растителна природа, в настоящето виждаме пронизания от страсти човек, а в бъдеще ще виждаме как човекът с пречистеното тяло приема духовния слънчев лъч в Свещения съд на Граала, като по-висша степен на развитието на растителния съд.
Това не е абстрактно мислене, а състояние, в което чувстваме всяка степен от развитието, а не само я мислим.
Когато по този начин чувстваме какво се развива, постепенно се издигаме така, че чрез картинните образи стигаме до имагинативното познание. Образът на Свещения Граал застава пред нас, когато освободим тези картини от сетивността и приемем образа от онзи висш свят.
към текста >>
Днес
мисли
те, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни
мисли
и чувства.
Такива картини имаме в печатите и колоните,17 както бяха представени в Мюнхен при конгреса за началото и края на човешкото развитие и Апокалипсиса. По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи.
Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха. Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите
мисли
в думите и трептенията на въздуха.
По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи. Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха.
Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>
2.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства,
мисле
не
и волеви импулси.
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през пролетта. Те се стремят да получат външната физическа слънчева сила. Но когато в средата на лятото физическата сила на Слънцето протича с най-голяма сила надолу към Земята, тогава неговата духовна сила е най-слаба. През зимното полунощие обаче, когато Слънцето излъчва най-слабата си физическа сила към Земята, тогава човекът вижда духа на Слънцето през станалата прозрачна за него Земя.
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и волеви импулси.
И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там. Човешките раси са разпръснати като климата, разпръснати са мненията на хората по Земята и там не съществува свързваща нишка. В същата степен обаче, в която хората започват да виждат Слънцето през Земята чрез вътрешната сила на съзерцанието, в същата степен, в каквато им се появява звездата, виждана през Земята, вероизповеданията на хората се обединяват в огромно, единно човешко братство. И онези, които ръководят отделните големи човешки маси, опирайки се на истината за висшите сфери, водят ги към посвещението във висшите светове, са представяни като маги. Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление.
към текста >>
не си
мисле
те, че е заблуждение.
не си мислете, че е заблуждение.
към текста >>
Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи,
мисли
и представи се превръщат в чувства и усещания.
Пренесени сме в тази ситуация. Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа живеят тези идеи, превърнати в чувства. Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните».
Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи, мисли и представи се превръщат в чувства и усещания.
Чрез какво се извършва това преобразуване?
към текста >>
Душата преобразува своите изживявания, идеи и
мисли
.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом. Той слуша суровия си баща.
Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли.
Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
3.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Например лоши
мисли
, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна.
За този, който разбира духовния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира. Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат.
Например лоши мисли, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна.
Тогава в неговата аура се въплъщават определени същества.
към текста >>
Продължим ли тези
мисли
, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
Движим се във въздуха и той не се състои само от химични субстанции, а все е откровение на духовни същества. Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тези духовни същества и ако човекът не иска да има съвсем тъжна, изсушаваща живота му съдба, трябва в бъдеще да има познания за това, което живее около него. Без такива познания той няма да може да напредва. Човекът трябва да се запита: «Откъде произлизат тези същества? Откъде идват тези същества?
към текста >>
4.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато той
мисли
и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло.
Етерното тяло на човека не е същото като етерното тяло на растенията. Във физическото и етерното тяло на човека се втичат през нощта сили от по-висш свят. Може да се случи следното: С будното си съзнание човекът непрекъснато действа върху физическото и етерното тяло.
Когато той мисли и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло.
Там се отпечатва. По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по волята на висшите същества. Но когато човекът става самосъзнателен, тези висши същества постепенно престават да действат върху физическото и етерното тяло. Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в душата. Анатомът естествено не може да констатира какви промени се извършват във физическото и етерното тяло, но те се извършват.
към текста >>
В бъдеще ние ще видим кристализиралите антропософски
мисли
в това, което покрива Земята.
По-рано хората са влагали душевните си вълнения във строителния стил. Универсалният магазин е израз на чувствата на 19-то столетие. Но сега съществува вече едно духовно движение, което работи за по-късното одухотворяване. Хората, които разбират антропософското движение така, осъществяват идеята на Петдесятница.
В бъдеще ние ще видим кристализиралите антропософски мисли в това, което покрива Земята.
към текста >>
5.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да
мисли
те или-или.
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или.
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак. Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното?
към текста >>
Сега се опитайте не само да
мисли
те такава истина, а да я почувствате!
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате!
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта.
към текста >>
6.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което хората са свикнали да наричат от древни времена елементарни царства, не е така разбираемо, както сме свикнали да
мисли
м според едно повърхностно наблюдение.
Това, което хората са свикнали да наричат от древни времена елементарни царства, не е така разбираемо, както сме свикнали да мислим според едно повърхностно наблюдение.
Защото тези елементарни царства принадлежат към лежащото зад света на възприятията, зад това, което се представя непосредствено пред сетивата.
към текста >>
7.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи,
мисли
и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства.
Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение. Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата. Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>
Мисли
те и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства. Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение.
Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата.
Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>
Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли
мисли
те, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?
Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията.
Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли мислите, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?
»
към текста >>
Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да
мисли
м, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас.
Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества.
Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас.
Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя. Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове. Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове.
към текста >>
Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от болка в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем
мисли
те на посветените.
Само чрез болките на минералното царство сме могли да достигнем до определено състояние на развитието. Тези страдания на камъните ще престанат едва когато се достигне крайното състояние на Земята, когато Земята отново стане мека, отново стане духовна. Преместете се в това развитие на Земята: огнено-течна Земя, хората са вътре в нея още в духовно състояние. Лавата се втвърдява. Непрекъснати болки и страдания в безжизненото минерално царство заради напредъка на човешкия род.
Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от болка в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем мислите на посветените.
към текста >>
8.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях
мисле
не
то, като такова, да играе особено голяма роля.
Но и тук отново се учим да опознаваме същества, които не се проявяват по груб начин във физическия свят. И тук можем да разгледаме два вида като най-впечатлителните. Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин.
Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля.
Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични. Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия. За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера.
към текста >>
Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на
мисле
не
то.
Но и тук отново се учим да опознаваме същества, които не се проявяват по груб начин във физическия свят. И тук можем да разгледаме два вида като най-впечатлителните. Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин. Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля.
Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето.
Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични. Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия. За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера. Тук имаме една перспектива към висшите същества.
към текста >>
9.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Постоянно трябва да се подчертава, че антропософията трябва да стане живот в смисъла, че чрез нея човекът не само учи това-онова, а учи да
мисли
, чувства и усеща по друг начин спрямо цялото си обкръжение.
Постоянно трябва да се подчертава, че антропософията трябва да стане живот в смисъла, че чрез нея човекът не само учи това-онова, а учи да мисли, чувства и усеща по друг начин спрямо цялото си обкръжение.
Това настъпва при човека, когато той поеме антропософските импулси по правилен начин. Той трябва да се научи да съчувства и съизживява с всички същества. Това се отнася най-вече за другите хора. Но ние учим да чувстваме заедно с другите хора, като първо обхванем целия останал свят.
към текста >>
10.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи
мисли
, че да проточи мисловни нишки от едното към другото.
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи мисли, че да проточи мисловни нишки от едното към другото.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки!
към текста >>
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно
мисле
не
.
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи мисли, че да проточи мисловни нишки от едното към другото.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене.
Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки! При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
към текста >>
При това обаче не бива да
мисли
те, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки!
При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
Отделният човек не живее отделно. И вие трябва да знаете, че на отделния човек не може така просто да се помогне. Представете си един човек, който живее в блатиста местност. Той може да оздравее, ако напусне тази местност. Трябва да се съобразим с факта, че човекът живее в своето обкръжение.
към текста >>
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си
мисли
те, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
От днешното изложение отново се запознахме с други видове същества, които тясно са свързани с нашия живот.
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
Защото нещата са въпреки това тук! Никога не бихте могли да се освободите, като си затваряте очите, а само чрез това, че опознавате нещата. Подредите ли живота си така, че чрез своя аз да ставате все повече господар на телата си, тогава ще изгоните всички тези същества от живота си. Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен. «Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.»48
към текста >>
11.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Светът се
мисли
като проникнат в неговата материална субстанциалност от закони, това означава от дух.
Там духът продължава да работи. Появяват се науките. Човекът не схваща повече света само като работно поле, а търси неговите закони. Египтянинът открива геометрията. Халдеецът търси закономерност във външното космическо пространство, в движенията на звездите.
Светът се мисли като проникнат в неговата материална субстанциалност от закони, това означава от дух.
към текста >>
Докъде ще доведе такава духовна култура, която
мисли
така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата.
Това е много умно заключение. Също така добре може да се каже: «Пред банката двама души броят един и същ брой пари, които се внасят и изнасят; следователно в банката няма служители.» Не са ли обаче необходими служители, които да извършат всичко това? На същата степен стои възгледът на онзи психолог и на голяма част от това, което фигурира днес като наука.
Докъде ще доведе такава духовна култура, която мисли така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата.
Необходимо е да се притежава духовното знание, защото в него е даден единственият истински импулс за развитието на човечеството. Ако човекът не проникне зад явленията, няма да разбере света. Трябва да стигнем до великите всеобхватни закони, до взаимовръзките между съществата и световете.
към текста >>
12.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Ако обхванем с поглед човешкия живот, в днешното материалистически
мисле
що време първо ще ни впечатли, че се изучават и съблюдават единствено такива връзки, които са само външно и грубо видими.
Ако обхванем с поглед човешкия живот, в днешното материалистически мислещо време първо ще ни впечатли, че се изучават и съблюдават единствено такива връзки, които са само външно и грубо видими.
Нещо се нарича вредно, когато с очите могат да се видят вредите, които е причинило, а полезно – когато в груб смисъл могат да се съзрат ползите. Че между сетивните събития на живота в нашите сетивни тела, така да се каже, се разиграват духовни факти, които са във връзка с човешкия живот, ще ни стане ясно, ако първо се съобразим с определени дейности на съществата, които се намесват в нашия свят със своите влияния, които човекът естествено не възприема с физическите си сетива, които обаче имат дълбоко значение за целия човешки живот.
към текста >>
Човекът не може да има никакви
мисли
, усещания и чувства, без те да проявят своите въздействия до физическото тяло.
При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека. Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях. Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза. Материалистическият начин на разглеждане е запознат само с грубото. Когато обаче се обърнем към тайнствените факти на духовния свят, откриваме, че във физическото тяло се намират и други въздействия.
Човекът не може да има никакви мисли, усещания и чувства, без те да проявят своите въздействия до физическото тяло.
към текста >>
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в
мисли
те, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите. Фантоми са духовни същества, които в своя външен физиономичен израз по определен начин са имитация на човешките телесни части и фигура.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че всичко, което
мисли
м, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Така виждаме как човекът задържа своя собствен прогрес с това, че може да твори в духовния свят.
Трябва да осъзнаем, че всичко, което мислим, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Последното може да е лошо, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите сетива, докато другото не може да го наблюдава.
към текста >>
Гръцкият храм е нещо цяло и без хората, а готическата катедрала – само когато подслонява общността и към стреловидните арки се прибавят събраните за молитва ръце; когато
мисли
те и чувствата се съединят с архитектурните форми.
Богът е вътре! Това е своеобразното на гръцкия храм. Не е така обаче при готическата катедрала. Съвсем различно е, ако си представяте готическата катедрала празна, без хората. Тогава тя не е нещо цяло.
Гръцкият храм е нещо цяло и без хората, а готическата катедрала – само когато подслонява общността и към стреловидните арки се прибавят събраните за молитва ръце; когато мислите и чувствата се съединят с архитектурните форми.
Премислите ли всичко това, разбирате, че готическата катедрала не е цялост. По това тя се отличава от гръцкия храм. Тя представлява друга архитектурна мисъл, породена по грандиозен начин от духовното пространство, но без човека не е цялост. Но от друга страна, тя е населена с духовни същества и те могат да слизат долу по описания начин тогава, когато тя е пълна с богомолците от енорията.
към текста >>
Тя не се състои в абстрактни
мисли
, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там. Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата. Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното. Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света.
Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения.
Тя трябва да се отпечата във всичко. Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Всички следва да се проникнем с
мисли
те, които ни предлага науката за духа.
Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното. Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света. Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения. Тя трябва да се отпечата във всичко.
Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други
мисли
, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение.
Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите. Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове.
към текста >>
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните
мисли
, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите.
Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение. Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите.
Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове. Искаме да укрепнем и да помислим, че духовнонаучната мисъл следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа.
към текста >>
13.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Липсва им
мисле
не
то в нашия смисъл чрез мозъка, но те са родени изобретатели.
Тези същества имат своето физическо тяло на Сатурн.
Липсва им мисленето в нашия смисъл чрез мозъка, но те са родени изобретатели.
Те обичат напредъка и където живеят, непрекъснато преобразяват всичко. Нашите консерватори биха се ужасили от тях. Хората, които притежават находчивост и присъствие на духа, имат нещо от тяхната същност.
към текста >>
На работещите върху лимфата марсови сили можем да съдействаме в доброто с ясни
мисли
.
На работещите върху лимфата марсови сили можем да съдействаме в доброто с ясни мисли.
към текста >>
Болестите могат да са източник на неконтролиран злобен, враждебен начин на
мисле
не
.
Болестите могат да са източник на неконтролиран злобен, враждебен начин на мислене.
Чрез такива мисли човекът вреди на ближните си, чрез ясни мисли той поощрява всеобщото здраве, затова е от най-голямо значение винаги да се концентрираме и да се упражняваме да изграждаме добри и ясни мисли.
към текста >>
Чрез такива
мисли
човекът вреди на ближните си, чрез ясни
мисли
той поощрява всеобщото здраве, затова е от най-голямо значение винаги да се концентрираме и да се упражняваме да изграждаме добри и ясни
мисли
.
Болестите могат да са източник на неконтролиран злобен, враждебен начин на мислене.
Чрез такива мисли човекът вреди на ближните си, чрез ясни мисли той поощрява всеобщото здраве, затова е от най-голямо значение винаги да се концентрираме и да се упражняваме да изграждаме добри и ясни мисли.
към текста >>
Честност в
мисле
не
то, слушане в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
Благородните чувства могат да ни помогнат относно венерините същества, които имат влияние върху чревната лимфа, а ясни намерения действат на сетивно-нервните течения, върху които имат влияние обитателите на Сатурн.
Честност в мисленето, слушане в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
към текста >>
14.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на
мисле
не
и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>
Ние вървим със същата сила, с която
мисли
м.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г. Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата.
Ние вървим със същата сила, с която мислим.
Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме
мисли
.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г. Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим.
Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли.
Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
15.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето
мисле
не
, той все още недостатъчно е развил логическия разум.
Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е. не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини. Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум. Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно.
Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум.
Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер. Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране.
към текста >>
Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки
мисли
, че го знае, а всъщност изобщо не го познава.
Ние ще се запознаем със седемчленната човешка природа, каквато я вижда метода на розенкройцерите. Ние ще се запознаем с тази природа, както тя се явява пред нас.
Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки мисли, че го знае, а всъщност изобщо не го познава.
Както е невъзможно да се види кислорода във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек. Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от кислород и водород. И ето съединенията на всички тези елементи вие виждате пред себе си. Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища. Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите принципи на човешката природа от етерното и физическо тяло.
към текста >>
16.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Все пак не следва да се
мисли
, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика.
Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика.
Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието. Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>
Ако вие бихте могли
мисле
но да отстраните физическото тяло, то би останало етерното тяло като един вид тяло от сили, т.е.
Вторият принцип на човешката природа го има в човека наравно със света на растенията и на животните: това е етерното или жизненото тяло. То се явява на истинския ясновидец почти в същата форма, както физическата. Това е "тялото на силите".
Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то би останало етерното тяло като един вид тяло от сили, т.е.
тяло, пронизано от силови линии, които са изградили физическото тяло. Човешкото сърце никога не би възникнало във формата, която съществува, ако в етерното тяло, пронизващо физическото, не би имало етерно сърце. Това етерно сърце съдържа определени сили и течения, а те се явяват строители, архитекти, скулптори на физическото сърце. Представете си съд с вода. Ако вие изстудите водата, в нея ще се появят втвърдявания, лед.
към текста >>
Ако вие бихте могли
мисле
но да отстраните физическото тяло, то бихте видели етерното, при това то би било подобно на физическото именно във своята горна част.
Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то бихте видели етерното, при това то би било подобно на физическото именно във своята горна част.
Това сходство се запазва само до срещата на тялото, тъй като етерното тяло все пак притежава значителни различия от физическото. Вие ще разберете това, ако аз кажа, че етерното т. при мъжа е женско, а при жената мъжко. Без знанието за това много от практическия живот ще остане необяснимо. В останалата част, етерното тяло се явява като фигура, състояща се от светлина, и от всички страни излиза но немного извън границите на физическото тяло.
към текста >>
17.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това и е действително усещащата и
мисле
щата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства.
И така, спящият човек живее в своето астрално тяло извън физическото и етерно тела. Това, че човекът трябва да се потопи в такъв сън, има дълбоко основание в цялата природа. Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва никаква работа. Когато през деня астралното тяло се намира във физическото и етерно тела, на него му въздействат влиянията на външния свят, които човек получава благодарение на собствената си дейност върху астралното тяло, благодарение на своите чувствени впечатления, благодарение на своята дейност във външния свят. Всички тези чувства и усещания, които получава човек, всичко, което му въздейства отвън, достига неговото астрално тяло.
Това и е действително усещащата и мислещата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства.
Всичко, което мислим и желаем се намира в астралното тяло. По време на дневната дейност на човека във външния свят астралното тяло постоянно получава впечатления от външния свят. От друга страна, ние помним, че астралното тяло се явява действителния строител на етерното и физическо тела. Подобно като физическото тяло е застинало, втвърдено етерно тяло, точно така всичко, което тече и действа в етерното тяло, се е родило от астралното тяло.
към текста >>
Всичко, което
мисли
м и желаем се намира в астралното тяло.
Това, че човекът трябва да се потопи в такъв сън, има дълбоко основание в цялата природа. Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва никаква работа. Когато през деня астралното тяло се намира във физическото и етерно тела, на него му въздействат влиянията на външния свят, които човек получава благодарение на собствената си дейност върху астралното тяло, благодарение на своите чувствени впечатления, благодарение на своята дейност във външния свят. Всички тези чувства и усещания, които получава човек, всичко, което му въздейства отвън, достига неговото астрално тяло. Това и е действително усещащата и мислещата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства.
Всичко, което мислим и желаем се намира в астралното тяло.
По време на дневната дейност на човека във външния свят астралното тяло постоянно получава впечатления от външния свят. От друга страна, ние помним, че астралното тяло се явява действителния строител на етерното и физическо тела. Подобно като физическото тяло е застинало, втвърдено етерно тяло, точно така всичко, което тече и действа в етерното тяло, се е родило от астралното тяло.
към текста >>
18.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което той тогава е
мисли
л, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция.
Какво е това "Акашова летопис"? Най-добре ще можем да разберем това, ако си изясним, че всичко ставащо на нашата Земя и въобще в света се отпечатва като фини есенции, и тези неизличими отпечатъци стават достъпни за хората, минали през посвещение. Това не е обикновена хроника, тя може да бъде наречена жива летопис. Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово.
Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция.
Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли. но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно.
към текста >>
Може да се видят също и волевите импулси, чувства,
мисли
.
Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово. Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция. Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал.
Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли.
но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно. Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима. И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко
мисли
те на Цезар.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил.
Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар.
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота. Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници. Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него.
към текста >>
Всичко, което е
мисли
м човек в продължение на своя земен живот, всички негови чувства и страсти всичко, което е преживял тук, Девакан излиза пред него в образа на предмети.
Всичко, което е мислим човек в продължение на своя земен живот, всички негови чувства и страсти всичко, което е преживял тук, Девакан излиза пред него в образа на предмети.
В началото човекът вижда своето собствено физическо тяло в неговия първоначален образ. Подобно на това, както ние вървим на земята по скалите, по планините и камъните, по същия начин там човек върви по тези образи, които ги има тук, във физическия свят, а значи и по своето собствено физическо тяло. Може дори да се каже, че след смъртта като определен знак служи на човека това, че неговото тяло се намира извън самия него. това му позволява да разбере, че той се е издигнал от Камалока в Девакан. Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз".
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че в Девакан човекът нищо не бива да прави, освен да се грижи само за самия себе си освен това, му се налага да се работи над други много важни неща.
Не трябва да се мисли, че в Девакан човекът нищо не бива да прави, освен да се грижи само за самия себе си освен това, му се налага да се работи над други много важни неща.
Ще можем да разберем това, ако разгледаме развитието на нашата Земя в неголям интервал от време. Да насочим нашия поглед хиляда години назад! Ако разгледаме местностите, които виждаме сега, то колко различно са изглеждали те тогава! Различните растения, различните животни, дори климатът е бил различен. Земната повърхност постоянно се променя в това, що се отнася до нещата, създавани от природата.
към текста >>
19.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Душевните качества, душевните
мисли
, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
към текста >>
Погрешно е да се
мисли
, че човешкото съзнание в Девакан е сумрачно, подобно на сянка.
Погрешно е да се мисли, че човешкото съзнание в Девакан е сумрачно, подобно на сянка.
Това не е така. Ние трябва да подчертаем, че тази степен на съзнание, която е достигнал човек, вече не може да бъде изгубена, макар при някои преходни процеси да са възможни понижаване на неговото ниво. Така в Девакан човек със своите духовни органи ясно осъзнава, какво се случва тук на Земята. Окултната наука показва, че живеещият в духовния свят човек изцяло съпреживява това, което става на Земята.
към текста >>
В днешния цикъл на развитие "Азът" представя със себе си елемента на желанията, импулсите на усещане, а в астралното тяло се съдържат качествата на фантазията и
мисле
не
то.
В днешния цикъл на развитие "Азът" представя със себе си елемента на желанията, импулсите на усещане, а в астралното тяло се съдържат качествата на фантазията и мисленето.
За това първото, както казват, човек го онаследява от бащата, а второто от майката. Така ние виждаме, че индивидуалността, желаеща да се въплъти, търси със своите неосъзнати сили двойка родители, която трябва да и даде физическо тяло.
към текста >>
20.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние изобщо изясняваме връзката на миналите събития и техните следствия, ние вече
мисли
м в духа на този закон.
Днес ние преминаваме към опита на човека в нашия физически свят, който се определя от миналия живот на човека. в началото трябва да подчертаем, че животът се определя не само от предишните прераждания, и, нека само в една неголяма част,и от сегашния живот. Тук ние се сблъскваме със закона за това, как се съотнасят едно към друго миналото, бъдещето и настоящето на човека,този закон се нарича в духовенството закон на кармата. Това е истинският закон на човешката съдба. В действието на закона на кармата във всеки отделен живот ние имаме частни случаи на великия космически закон, понеже това, което ние наричаме закон на кармата, е абсолютно всеобщ космичен закон, и неговото действие в човешкия живот е само частен случай.
Ако ние изобщо изясняваме връзката на миналите събития и техните следствия, ние вече мислим в духа на този закон.
За това аз бих искал в подобаващ начин да обясня ролята на закона на кармата в Космоса в неговия частен случай например човешкия живот.
към текста >>
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела,
мисли
и чувства.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене.
към текста >>
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с
мисле
не
.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене.
към текста >>
Под това се подразбира, че може да
мисли
ш каквото си поискаш, това не притеснява никого във външния свят.
Под това се подразбира, че може да мислиш каквото си поискаш, това не притеснява никого във външния свят.
Тук има важен момент, отличаващ онзи, който действително е движим от духовните импулси, от материално мислещият човек.
към текста >>
Тук има важен момент, отличаващ онзи, който действително е движим от духовните импулси, от материално
мисле
щият човек.
Под това се подразбира, че може да мислиш каквото си поискаш, това не притеснява никого във външния свят.
Тук има важен момент, отличаващ онзи, който действително е движим от духовните импулси, от материално мислещият човек.
към текста >>
Материалистът
мисли
, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък. Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство. Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
Всичко, което
мисли
и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда. Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък.
Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство.
Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
Ако факта се изопачи, така че разказа за него да не съответства на случилото се, когато е из
мисле
н, тогава
мисле
ната форма, излизаща от разказвача, се сблъсква с формата, изхождаща от факта, и става взаимно разрушение.
В астралния свят съществува огромна разлика между изказването на вярна и лъжлива мисъл. Мисълта отнасяща се към някоя вещ се явява истина, доколкото тя се съгласува с нея. Да допуснем, че някакъв факт предизвиква следствие във висшите светове. Някой преразказва този факт вярно, и тогава от разказвача се излъчва нагоре, към висините астрален образ, който се съединява с този, който е произлязъл от самия факт, и в резултат заедно те се усилват един друг. Тези подсилени форми служат на нашия духовен свят да става все по-подреден и съдържателен, което ни е и необходимо, ако ние искаме човечеството да се предвижва напред.
Ако факта се изопачи, така че разказа за него да не съответства на случилото се, когато е измислен, тогава мислената форма, излизаща от разказвача, се сблъсква с формата, изхождаща от факта, и става взаимно разрушение.
Такива експлозивни разрушения, предизвикани от лъжата, действат подобно, рана върху тялото, разяждаща организма. Така лъжата убива астралните образи, които са възникнали и трябва да възникват и се задържат или убиват по този начин една част от прогресивното развитие. Действително, всеки говорещ истина съдейства за развитието на човечеството, а всеки лъжец го възпрепятства. От тук е окултния закон: лъжата от духовна гледна точка това е убийство. Тя не само убива астралния образ, тя още е и самоубийство.
към текста >>
И ясновиждащият наблюдава, че всички чувства и
мисли
на хората имат своите последствия на астрално ниво.
Действително, всеки говорещ истина съдейства за развитието на човечеството, а всеки лъжец го възпрепятства. От тук е окултния закон: лъжата от духовна гледна точка това е убийство. Тя не само убива астралния образ, тя още е и самоубийство. Всеки, който лъже, става препятствие за собствения си път. Подобни действия или следствия могат да се срещнат навсякъде в духовния свят.
И ясновиждащият наблюдава, че всички чувства и мисли на хората имат своите последствия на астрално ниво.
към текста >>
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той
мисли
, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция. Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки.
към текста >>
Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите
мисли
извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан. Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура.
Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция.
Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки. Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
към текста >>
Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките
мисли
, чувства и усещания.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан. Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция.
Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания.
На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки. Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
към текста >>
Всичко, което той е
мисли
л, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят.
Сега ние можем да разберем, по какъв начин човекът, спускайки се в ново въплъщение, създава отново и присъединява към себе си своето астрално тяло.
Всичко, което той е мислил, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят.
От всичко това, тук са останали много следи. Ако в онова, което е мислил човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло. Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло. Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан.
към текста >>
Ако в онова, което е
мисли
л човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло.
Сега ние можем да разберем, по какъв начин човекът, спускайки се в ново въплъщение, създава отново и присъединява към себе си своето астрално тяло. Всичко, което той е мислил, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят. От всичко това, тук са останали много следи.
Ако в онова, което е мислил човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло.
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло. Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан. При ново влизане във физическо тяло този факт оказва влияние насилите, оставени от самия човек; това заставя човека да отиде разбира се, под ръководството на висши същества там, където той ще може да изживее във физическия свят следствието от своите постъпки.
към текста >>
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и
мисли
те.
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите.
Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области. Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека. Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности. Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост. Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро.
към текста >>
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки
мисли
тел може да се открие някаква застинала болка.
По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание. Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка.
Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието. Това създава мъдрост в следващото прераждане.
към текста >>
Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи
мисли
постепенно израстват в демони.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони.
Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони.
Има добри демони произхождащи от добрите мисли. Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло. По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух.
към текста >>
Има добри демони произхождащи от добрите
мисли
.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони. Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони.
Има добри демони произхождащи от добрите мисли.
Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло. По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух. В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба.
към текста >>
Но лошите
мисли
и на първо място неистинните, лъжливите
мисли
пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони. Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони. Има добри демони произхождащи от добрите мисли.
Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло.
По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух. В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба. Те оживяват в течение на вашия живот, така че вие чувствате всички тези демони, призраци и фантоми, които са създали вашите астрално, етерно и физическо тела.
към текста >>
Така склонността на човек да
мисли
по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали
мисли
те духовно или материалистично.
Ние трябва да кажем и още нещо, за да разберем закона на кармата. От едно тънко познаване на закона на кармата е произлязло самото духовно движение. Вие видяхте, че това, което се намира в етерното тяло, в следващия живот влияе на физическото тяло.
Така склонността на човек да мисли по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали мислите духовно или материалистично.
Човек, знаещ нещо за висшите светове,достатъчно е само да вярва в тях в своя следващ живот ще притежава хармонично физическото тяло, спокойна нервна система, тяло, което може да се
към текста >>
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на
мисле
не
върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център.
управлява чак до нервите.
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
към текста >>
Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното
мисле
не
.
Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания.
Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното мислене.
към текста >>
Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на
мисли
те, и цели народи ще бъдат обхванати от тях.
Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях.
към текста >>
21.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Мисле
не
то, логиката при математиците са същите, както при другите.
Математическият талант също изисква нещо напълно определено. За да бъде математик, е нужен не особен строеж на мозъка, както много предполагат.
Мисленето, логиката при математиците са същите, както при другите.
Всичко зависи от трите полуокръжни канала в ухото, които са разположени един спрямо друг, така, че приемат посоките на трите пространствени измерения. Особеното им развитие обуславя математическия талант. Това е физически орган, който би трябвало да се унаследява. Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика.
към текста >>
И за това, не следва в никакъв случай да се
мисли
, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата.
И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето. Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето. Ако желаем добре да уредим нашето бъдеще, на нас ни е необходимо да внесем в книгата на живота по възможност благоприятни за това позиции.
към текста >>
И,
мисле
йки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето.
Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето.
Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето. Ако желаем добре да уредим нашето бъдеще, на нас ни е необходимо да внесем в книгата на живота по възможност благоприятни за това позиции.
към текста >>
Не
мисле
те, като че ли астралното тяло на човек един вид вече се е развило дотолкова, доколкото човешкото сърце.
Ако разгледаме човешкото сърце не само с погледа на анатома или физиолога, то в него ще открием изразена висока прамъдрост.
Не мислете, като че ли астралното тяло на човек един вид вече се е развило дотолкова, доколкото човешкото сърце.
Сърцето е изградено изкусно и мъдро. Астралното тяло в своето желание принуждава човека десетилетия да налива в себе си същинска сърдечна отрова, а сърцето десетилетия издържа това. Едва в една бъдеща степен на развитие, астралното тяло ще достигне това, което е достигнало физическото тяло, и тогава то ще стои много, много над физическото тяло. Днес точно най-съвършеното е именно физическото тяло, по-малко съвършено е етерното, а още па-малко астралното, а най-младо сред телата е "Аза". Физическото тяло, такова, каквото стои пред нас,това е най-древното начало на човешката природа.
към текста >>
22.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И човекът
мисли
за всичко, което възприема със своите сетива.
Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива.
Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват. Някой би могъл да се учуди, че ние се оказваме точно по средата.
към текста >>
23.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да
мисли
м за днешните минерали.
Да се запитаме сега: какви царства, какви светове имало на Сатурн? Само едно царство, последните рудименти на което се съхранили в днешния минерал.
Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните минерали.
Следва последните остатъци на сатурновия минерал да се вижда в нашите очи, уши и другите сетивни органи. Това е най-физическото, найминералното в нас. Устройството на очите е подобно на физически инструмент и остава в неизменен вид дълго време след смъртта на човека.
към текста >>
24.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но не трябва да си
мисли
м, че преминаване на планетата през това състояние на сън означава преминаване през бездействие, на състояние на небитие.
Сега ние трябва да си представим, че това слънчево състояние е минало през някакво състояние на сън, период на затъмнение, на латентност.
Но не трябва да си мислим, че преминаване на планетата през това състояние на сън означава преминаване през бездействие, на състояние на небитие.
То не се явява такова, както и състоянието Девакан при човека. Човешкия Девакан това не е състояние на бездействие. Напротив, ние видяхме, как човекът там се намира в непрестанна деятелност и взема най-съществено участие в развитието на нашата Земя. Едва при съвременното съзнание на човека това състояние представлява някакъв вид сън. Но за друго съзнание то е много дейно, много актуално състояние.
към текста >>
Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака,
мисли
л как да убие Балдур.
Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят. Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур. Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим.
Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур.
Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи. Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела. Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал. В народните обичаи имела винаги е играел специална роля.
към текста >>
25.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Като частен случай, неотдавна излезе една много особена книга, която беше широко рекламирана, книга, която и с право се разглежда и възхвалява като вярно отражение на нашето абстрактно и предметно
мисле
не
, понеже тя е написана точно от душата на съвременния човек.
Като частен случай, неотдавна излезе една много особена книга, която беше широко рекламирана, книга, която и с право се разглежда и възхвалява като вярно отражение на нашето абстрактно и предметно мислене, понеже тя е написана точно от душата на съвременния човек.
Такава книга все някога трябваше да се появи. В нея се отрича всичко, което не може да видят очите и да докоснат ръцете. От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на мислене тя е чудесна. Имам в предвид книгата на Маутнер "Критика на езика". Тя не оставя камък върху камък от всичко това, което не може да се пипне с ръце.
към текста >>
От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на
мисле
не
тя е чудесна.
Като частен случай, неотдавна излезе една много особена книга, която беше широко рекламирана, книга, която и с право се разглежда и възхвалява като вярно отражение на нашето абстрактно и предметно мислене, понеже тя е написана точно от душата на съвременния човек. Такава книга все някога трябваше да се появи. В нея се отрича всичко, което не може да видят очите и да докоснат ръцете.
От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на мислене тя е чудесна.
Имам в предвид книгата на Маутнер "Критика на езика". Тя не оставя камък върху камък от всичко това, което не може да се пипне с ръце. Нашето време непременно трябваше да създаде такава книга. Това не е критика, а само показване на противоречията между окултното мислене и съвременността. С тази книга вие добре ще се запознаете с това, което е противоположно на всеки окултен начин на мислене; тя е най-удивителният продукт на отмиращото културно течение на нашето време и от тази гледна точка е съвършено забележителна.
към текста >>
Това не е критика, а само показване на противоречията между окултното
мисле
не
и съвременността.
В нея се отрича всичко, което не може да видят очите и да докоснат ръцете. От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на мислене тя е чудесна. Имам в предвид книгата на Маутнер "Критика на езика". Тя не оставя камък върху камък от всичко това, което не може да се пипне с ръце. Нашето време непременно трябваше да създаде такава книга.
Това не е критика, а само показване на противоречията между окултното мислене и съвременността.
С тази книга вие добре ще се запознаете с това, което е противоположно на всеки окултен начин на мислене; тя е най-удивителният продукт на отмиращото културно течение на нашето време и от тази гледна точка е съвършено забележителна.
към текста >>
С тази книга вие добре ще се запознаете с това, което е противоположно на всеки окултен начин на
мисле
не
; тя е най-удивителният продукт на отмиращото културно течение на нашето време и от тази гледна точка е съвършено забележителна.
От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на мислене тя е чудесна. Имам в предвид книгата на Маутнер "Критика на езика". Тя не оставя камък върху камък от всичко това, което не може да се пипне с ръце. Нашето време непременно трябваше да създаде такава книга. Това не е критика, а само показване на противоречията между окултното мислене и съвременността.
С тази книга вие добре ще се запознаете с това, което е противоположно на всеки окултен начин на мислене; тя е най-удивителният продукт на отмиращото културно течение на нашето време и от тази гледна точка е съвършено забележителна.
към текста >>
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на
мисле
не
то.
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето.
В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност. След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
Той бил толкова различен, че в крайна сметка е срамно да се захващаме с неговото описание, понеже на сегашния материалистично
мисле
щ това би му се сторило уродство.
Ако вие бихте могли да наблюдавате човека, който е бил още в процеса на преход от хриле към бели дробове, който правил първите си крачки за придобиване на червена кръв, вие бихте открили, че той съвсем не прилича на нашия сегашен облик.
Той бил толкова различен, че в крайна сметка е срамно да се захващаме с неговото описание, понеже на сегашния материалистично мислещ това би му се сторило уродство.
Този човек се намирал примерно на стадий на развитие на амфибия, влечуго, които започвали да дишат с дробове. Той постепенно се учил да се опира на земята, преминавайки към това реещи, плуващи движения. Когато казват, че през лемурийската епоха човекът притежавал такъв начин на предвижване, че подскачал ту на единия крак, ту на другия, едва можещ да ходи, и отново се издигал във въздуха, то нещо подобно можем да открием само при древните гущери. От този човек, не са останали никакви вкаменелости, които биха мигли да открият геолозите, понеже човешкото тяло било съвсем меко, в него още не са били включени костите.
към текста >>
Това, което днес се нарича умение да се комбинира, интелект, логическо
мисле
не
тогава тава не съществуваше.
Това, което днес се нарича умение да се комбинира, интелект, логическо мислене тогава тава не съществуваше.
Затова пък в човека до голяма степен беше развито друго например, паметта, баснословното развитие на която ние сега дори не можем да си представим.
към текста >>
26.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да
мисли
с понятия, с интелект.
Ако ясновиждащ би поискал да изследва връзката, която съществувала при древният атлант между етерното и физическото тяло, той би направил интересно наблюдение. Докато в сегашния човек етерната глава приблизително съответства на физическата глава, само малко излиза извън нея, при древния атлант етерната глава силно излиза извън границите на физическата. Главно това се проявява в областта на челото. Да си представим точката във физическия мозък между веждите, само че на сантиметър по-дълбоко, и друга точка, в етерната глава, която би съответствала на първата. В атланта тези точки се намират още на значително разстояние една от друга, и развитието се състои именно в това, че те все повече се сближават.
В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да мисли с понятия, с интелект.
По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше разум, съобразяване. Тук се намира отправната точка за осъзнаване на собствения "Аз". До момента когато тези точки съвпадат, в атланта нямаше самостоятелност на неговата същност; за това пък той можеше да живее в по-голям тесен контакт с природата. Той изменял формата на камъните и ги съединявал с растящите дървета. Неговото жилище се формира от намиращата се в процес на формиране природа, то било, собствено казано, видоизменение на природата на предмета.
към текста >>
Още по-нагледно виждаме това в един образ, който може да се разбере вярно само така и който представлява победата на човешката способност на
мисле
не
над мъдростта на духовенството.
Какви са тези седем царе? Ние помним, че предисторията на Рим води към древна Троя. Троя представлява разбира се, резултат от древните жречески общества, които създавали държави по закона на звездите. След това следва преход към четвъртата културна степен. Древната жреческа мъдрост е победена от човешкия ум, който е олицетворен от хитрия Одисей.
Още по-нагледно виждаме това в един образ, който може да се разбере вярно само така и който представлява победата на човешката способност на мислене над мъдростта на духовенството.
Символ на човешката мъдрост винаги е била Земята. Група Лаокоон показва, как жреческата мъдрост на древна Троя побеждава човешкия ум и човешката мъдрост, изразена в образа на Змея.
към текста >>
27.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Не следва също да се
мисли
, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще.
Но това впечатление е невярно. Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата. Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той.
Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще.
Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството. Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие?
към текста >>
Може да се разбере много ли е
мисли
л човека в живота, или е живял без
мисли
.
Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам. Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик. Това влияние може да бъде още по-интензивно. Вие знаете, че хората водейки духовен живот отпечатват в облика на своето лице собствената си духовна дейност.
Може да се разбере много ли е мислил човека в живота, или е живял без мисли.
Така човекът все пак продължава да работи над своя външен облик, и благородно чувстващият човек изразява тези чувства в благородни движения. Това са само малки реликви от работата, която извършило човечеството над себе си хиляди години.
към текста >>
Само
мисле
не
то в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса.
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род.
Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса.
Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре. Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
към текста >>
Както човечеството
мисли
днес, такова ще стане утре.
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род. Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса.
Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре.
Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
към текста >>
Човечеството,
мисле
що материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството,
мисле
що спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род. Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса. Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре.
Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
към текста >>
Това, което създава материалния начин на
мисле
не
, още не е дошло до край.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край.
Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси. Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
към текста >>
Не
мисле
те, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край. Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото.
Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата.
Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси. Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба. Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси. Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
Всички материално
мисле
щи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край. Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата.
Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси.
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба. Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси. Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
Така
мисли
този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост.
Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
Такъв човек
мисли
за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
28.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И ако би могло растението да
мисли
, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша. Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето.
И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>
Трябва да се притежава душа, която
мисли
вече не само с помощта на мозъка.
Седмата степен възнесение не може да се описва.
Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто
мисле
не
.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене.
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
към текста >>
Така, в математиката
мисле
не
то се явява свръхсетивно.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене. По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност.
Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека. Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение.
към текста >>
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да
мисли
м свръхсетивно, и такъв начин на
мисле
не
посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение.
към текста >>
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това
мисле
не
, което извежда една мисъл от друга.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга.
Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал. Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Такова
мисле
не
е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука".
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга.
Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука".
Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал. Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Авторът се отдава на волята на
мисли
те, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал.
Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на
мисли
, където една мисъл израства от другата.
По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на духовната наука.
Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на мисли, където една мисъл израства от другата.
към текста >>
познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез
мисле
не
.
Втората степен имагинативното познание, т.е.
познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез мислене.
Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание. Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн. Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята.
към текста >>
Ако ние сме способни да
мисли
м по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>
Ако вие
мисли
те като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви.
Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи.
Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>
29.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във всеки един миг, когато ние
мисли
м и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя.
Така е свързана волята на човека с това, което се случва на Земята. Човекът едновременно със самия себе си преобразява мястото, където живее. Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила.
Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя.
Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо. Едно от последните такива движения е теософското. То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на душата. който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея. Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Имир и Аудхумбла:
мисле
щия човек, принципа на половете, сърце, говор
Връзките на физическото тяло на човека с астралния свят, представен посредством германската легенда за възникването на света. Нифлхайм и Муспелхайм. Образуването на мозъчно-нервната система, на кръвната и храносмилателната система. Достигането до Азово съзнание чрез сливането на етерната глава с физическата. Дървото на света Игдразил.
Имир и Аудхумбла: мислещия човек, принципа на половете, сърце, говор
към текста >>
Нервни течения и движението на кръвта;
мисле
щи, чувствуващи и волеви сили.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека.
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили.
Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
Свободно от сетивност
мисле
не
.
Свободно от сетивност мислене.
Форма и живот, оздравяване и болест като противоположности в астралния план. Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата. Значението на силовите посоки в кръстния знак. Светия Граал. Сърцето и ларинкса като органи на бъдещето.
към текста >>
31.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нека
мисле
но се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции.
Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции.
Знаете, че нашето сегашно време се предхожда от една епоха, която наричаме атлантска. Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода. Тази земя обитаваха нашите предци. В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от изтока, а от запад и представлява потомството на атлантците. От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
към текста >>
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в
мисли
тел, в сетивен наблюдател.
Трябва да си представите, че върху атлантеца са упражнявали въздействието си и двете течния студените от север и топлите от юг. Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север.
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател.
Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек. Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото.
към текста >>
Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в
мисли
тел.
Трябва да си представите, че върху атлантеца са упражнявали въздействието си и двете течния студените от север и топлите от юг. Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север. Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател. Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек.
Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител.
А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>
Имир е
мисле
щият човек, който възникна, образуван се от хаоса от Гинунгагап.
Какво е великанът Имир?
Имир е мислещият човек, който възникна, образуван се от хаоса от Гинунгагап.
А кравата Аудхумбла е новото хранително вещество и новото сърце. В човешкото същество са се съединили великанът Имир и кравата Аудхумбла.
към текста >>
Без езика не бихте могли да си представите развитието на
мисле
не
то, на висшата духовност.
Преди това човекът беше повече или по-малко неосъзнат. Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си. И третото, което той получи, беше езикът. Той също е творение на Атлантида.
Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност.
Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му. Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност.
към текста >>
Мисле
не
то му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му.
И третото, което той получи, беше езикът. Той също е творение на Атлантида. Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност. Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран.
Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му.
Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност.
към текста >>
Нека
мисли
м за него в смисъла на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение".
Какво е човекът? Един символ на духа, тъй като е плод на духовния свят. Той е една съвкупност от духовни сили. Опознавайки сам себе си правилно, човекът се вижда като един символ на заложената в него вечност. Нека продължим това наблюдение и през следващите осем дни.
Нека мислим за него в смисъла на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение".
Самият човек е едно отражение на непреходния дух в преходното. Ако човек разбере това, ще му се открие и познанието за собственото духовно непреходно, за вечното ядро на съществото.
към текста >>
32.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава не само
мисле
не
то ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи. Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи.
Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред.
Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>
Днес човек може да изпрати
мисли
те си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма.
Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
към текста >>
33.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие
мисле
не
то, той можа да развие духовността си.
Така в човека можа да възникне именно това, което ви описах като дело на Амсхаспандите.
Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие мисленето, той можа да развие духовността си.
На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали.
към текста >>
човешката душа е съставена от
мисле
не
, чувстване и воление.
Нека сега разгледаме по-отблизо слизащите от слънцето на земята и върху хората сили. Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея. А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа".
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление.
това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове. Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя
мисле
щата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление. това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове.
Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
Слънцето му въздействува със силата си: чрез Вотан в
мисле
не
то, чрез Вили (нем.
Кога то мъглите на Атлантида се изгубиха и слънцето се освободи, те се намесиха в слънчевите лъчи и изпълниха въздуха. Затова светлинните духове са едновременно и духове на въздуха, които се описваха като волния отряд на Вотан. Тези духове биваха усещани в трите части Вотан, Вили и Ве. Нека си съставим един образ за това, което се е представяло пред астралния ясновидец. Вземете един човек в неговото растително съществуване, съставен от физическо и етерно тяло.
Слънцето му въздействува със силата си: чрез Вотан в мисленето, чрез Вили (нем.
Wili, Wollen = воление), който дава всичко свързано с волята и чрез Ве, който дава всичко свързано с чувствата. Всичко подобно на чувствата се корени в болката (нем. Weh), това разбираме и от името.
към текста >>
Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето,
мисли
те и душата му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината.
Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам! Не е ли ужасно високомерие затъмнението на хората през 19 век, да се твърди, че в сравнение с откритията на 19 век, всичко, което хората са знаели преди е само една детинска фантазия, и че това, което е открито днес ще важи за вечни времена? Не е ли ужасно високомерие, когато тези, които проповядват от катедрите в университетите и съдебните зали и тези, които възпитават наоколо, твърдят, че единствената форма на истината е изведената през по следните десетилетия? Те се смятат за смирени, но е най-страшно високомерие е да имаш подобни убеждения.
Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето, мислите и душата му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината.
Той ще преодолее и другото високомерие че това, което казват днешните учени ще важи за вечни времена. Както формите на знанието са се променили от времето на наши те предци, както те са разказвали в картини това, което ние днес оповестяваме в друга форма, във формата на окултизма, така и в бъдещите епохи истините няма да се изразяват в нашите форми, а в други, които далеч ще са надраснали настоящите. Знаем, че истината е вечна, но също така знаем, че тя преминава през човешките души под различни форми.
към текста >>
34.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се
мисли
толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило
мисли
м за крило.
На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило.
Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща. Голяма част от персийските или германските сказания вече ни се изясни през последните понеделници.
към текста >>
35.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но и те имат за условие казаното да се приема сякаш е казано единствено и само за ученици на Духовната наука, а не се отнася за някой, който няма духовно научна настройка или
мисле
не
.
Нещата, които трябва да бъдат засегнати във връзка с този въпрос обхващат една много обширна и разчленена област от окултното и духовно научното гледище, и затова ще имаме възможност да се спрем единствено на някои елементарни неща от нея.
Но и те имат за условие казаното да се приема сякаш е казано единствено и само за ученици на Духовната наука, а не се отнася за някой, който няма духовно научна настройка или мислене.
Когато се говори на такава тема е наложително да се поставят условия.
към текста >>
Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си
мисли
те за сравнително безобидни, елементарни окултни способности.
Най напред трябва да си разясним какво следва да се разбира под "магия", и какво следва да се разбира под "черна магия".
Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си мислите за сравнително безобидни, елементарни окултни способности.
Тъй като говорещите за това обикновено не знаят нищо за висшите окултни способности, те нямат идея какво точно трябва да си представят под това. Обикновено хората прибавят и това, че черна магия прави този, който прилага такива способности в името на личния егоизъм.
към текста >>
То е израз на един съвсем абстрактен начин на
мисле
не
.
Едно подобно изказване е от тези, за които дори не може да се каже, че са неверни. Но и нищо не произтича от това, ако кажем, че е вярно, тъй като то не казва нещо особено.
То е израз на един съвсем абстрактен начин на мислене.
Този, който желае да говори за такива неща, трябва преди всичко да е твърдо стъпил на земята на действителността, на физическата или на духовната действителност. Той трябва да знае кое е реално и тогава вече няма да бъбри всевъзможни неща, които нямат връзка с реалността.
към текста >>
Но за този, който
мисли
реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени.
Не се ли съдържа в това изказване, че човек не бива да използва окултни сили в служба на собствения си егоизъм едно невъзможно изискване към съвременното човечество? Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед.
Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени.
И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия. Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
към текста >>
Само в по-ново време, когато човекът вече
мисли
и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство.
В древните окултни школи беше нещо съвсем обичайно тези две класи да са една до друга. Ясновидците приемаха съветите на неясновиждащите посветени. Това беше особено необходимо в случаи те, когато беше нужна висока степен на посвещение и висока степен на ясновидство, например при всичко, което се отнася до астрологията. Беше така, че тези, които искаха да изучат всестранно сложните закони на астрологията, по правило трябваше да се лишат от онова висше ясновидство, до което трябваше да достигне астралният ясновидец. Те се допълваха взаимно.
Само в по-ново време, когато човекът вече мисли и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство.
По друг начин това не може да стане, тъй като не би могло да се съгласува с егоизма и липсата на доверие, които царят днес. Затова не се прави разлика между двете, тъй като хората днес не могат да бъдат несебични.
към текста >>
36.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако някой пророк или създател на религия говори за светлината и иска да обозначи с това мъдростта, то ние не бива да
мисли
м, че така му е хрумнало, или че използва този израз защото иска да бъде духовит.
Ако постепенно получаваме правилни насоки за използването на фигурите или знаците, те се превръщат в едно средство, което постепенно отвежда човека до познание на висшите светове и може да го направи ясновиждащ. Който се задълбочава в медитация върху пентаграма той би могъл да намери пътя на тези течения в етерното тяло. Няма смисъл да си измисляме произволни значения на тези знаци. Ако вземем този знак за предмет на медитация това трябва да се прави с търпение то тя ще ни доведе до окултни действителности. Така е с всички сетивни образи и знаци, дори и с тези, които се намират в различните религиозни източници, тъй като тези сетивни образи са дълбоко основани в окултизма.
Ако някой пророк или създател на религия говори за светлината и иска да обозначи с това мъдростта, то ние не бива да мислим, че така му е хрумнало, или че използва този израз защото иска да бъде духовит.
Той просто желае да бъде истинен. Като окултист човек трябва да се отучи от неподчиненото на правила мислене, това означава, че няма право да си прави произволни изводи и да раздава присъди, трябва стъпка по стъпка да развие правилно мислене на базата на духовните факти.
към текста >>
Като окултист човек трябва да се отучи от неподчиненото на правила
мисле
не
, това означава, че няма право да си прави произволни изводи и да раздава присъди, трябва стъпка по стъпка да развие правилно
мисле
не
на базата на духовните факти.
Няма смисъл да си измисляме произволни значения на тези знаци. Ако вземем този знак за предмет на медитация това трябва да се прави с търпение то тя ще ни доведе до окултни действителности. Така е с всички сетивни образи и знаци, дори и с тези, които се намират в различните религиозни източници, тъй като тези сетивни образи са дълбоко основани в окултизма. Ако някой пророк или създател на религия говори за светлината и иска да обозначи с това мъдростта, то ние не бива да мислим, че така му е хрумнало, или че използва този израз защото иска да бъде духовит. Той просто желае да бъде истинен.
Като окултист човек трябва да се отучи от неподчиненото на правила мислене, това означава, че няма право да си прави произволни изводи и да раздава присъди, трябва стъпка по стъпка да развие правилно мислене на базата на духовните факти.
към текста >>
37.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Един архитектурен стил не бива из
мисле
н, той се ражда във времето от великите
мисли
на посветените, те го карат да се влее в света.
Нека сега извикаме пред душите си схематично тази част от развитието на човека.
Един архитектурен стил не бива измислен, той се ражда във времето от великите мисли на посветените, те го карат да се влее в света.
Сградите възникват, те въздействуват на човека, хората взимат по нещо от живеещата в тези форми спиритуална сила. Това, което душата е получила чрез наблюдението на архитектурните форми на пример тези на готиката те проявява в настроението на душите: ще възникнат пламенни души гледащи към висшето. Преди няколко столетия хората приеха в себе си това, което живееше в готиката. А сега ще проследим през някои от следващите столетия тези хора, които бяха приели в себе си силата на архитектурните форми в следващото си въплъщение те носят на физиономиите си, на лицата си белега на онази вътрешна нагласа. Душите на хората са обособили лицата им.
към текста >>
Само не
мисле
те, че това преобразуване стана от само себе си.
С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство. Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие. Тялото на човека трябваше да се измени. Ако видите рисунка на атлантския човек, вие ще се удивите, колко се различава той от днешния.
Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си.
Човешкото тяло със своите сетивни органи се образува постепенно. Дълго време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример. Човекът наблюдава архитектурните форми, те въздействуват на душата му, а душата му въздейства от своя страна в следващия живот върху физиономията му, върху лицето на човека.
към текста >>
Тъй като според това, което
мисли
те и чувствате се оформи тялото ви.
Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н. Около него се разпростираха душевните сили на хората. Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло. Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло.
Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви.
Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя.
към текста >>
38.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни
мисли
предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези
мисли
в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак.
Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика.
В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак.
Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер. Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи.
към текста >>
вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите
мисли
.
Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция. Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него.
вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли.
Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота.
към текста >>
Преди тези
мисли
не бяха там.
Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли.
Преди тези мисли не бяха там.
Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело.
към текста >>
А когато в
мисли
те ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там.
А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една група модели. Микеланджело беше там, моделите бяха там.
към текста >>
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как
мисли
те са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало.
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува.
към текста >>
Това, което едно същество
мисли
, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава.
Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава.
Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело.
към текста >>
Ако днес имате добри
мисли
, то тези
мисли
са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби.
към текста >>
Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито
мисли
бяха облаците и звездите.
Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди?
Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите.
Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение. Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.
към текста >>
Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от
мисли
те на божеството.
Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите. Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение.
Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.
към текста >>
В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в
мисли
те си остатъка.
Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две. Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата.
В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
към текста >>
39.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вероятно
мисли
те, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така.
Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното. Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце.
Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така.
Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва. Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.
към текста >>
40.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който
мисли
само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така.
Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент.
към текста >>
41.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Трябва единствено да знаете, че
мисли
те, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо.
Това, което може да бъде съобщено тук като цяло са само примери от огромния брой окултни символи и знаци. Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния свят. Ако тези знаци не бяха нищо друго освен схематична илюстрация, то целта и значението им нямаше да бъдат големи, и някой би могъл да помисли, че се касае само за един вид онагледяване на определени факти от висшите светове. Случаят обаче не е такъв. Онези символи и знаци, които са извлечени от окултния светоглед имат огромно значение за развитието на човека, за неговото усъвършенствуване, дори може да се каже, че окултните знаци и печат, ако приемем думите най-широк смисъл, са изиграли голяма роля в цялото възпитание и развитие на човечеството.
Трябва единствено да знаете, че мислите, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо.
към текста >>
Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха
мисли
, които бяха подбуди на готическите сгради.
За да си изясним какви са тези взаимовръзки нека си спомним първата поява на готическия архитектурен стил, когато определени процеси в развитието на човечеството биват за първи път изразени в архитектурните форми на готиката.
Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха мисли, които бяха подбуди на готическите сгради.
Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека. Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества.
към текста >>
Тези
мисли
, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека.
За да си изясним какви са тези взаимовръзки нека си спомним първата поява на готическия архитектурен стил, когато определени процеси в развитието на човечеството биват за първи път изразени в архитектурните форми на готиката. Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха мисли, които бяха подбуди на готическите сгради.
Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека.
Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък.
към текста >>
Ако вземем предвид хилядолетия вместо столетия, то ние ще видим как самите телесни форми на човека се образуват според
мисли
те и чувствата, и представите, които хората имаха преди хилядолетия.
Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък.
Ако вземем предвид хилядолетия вместо столетия, то ние ще видим как самите телесни форми на човека се образуват според мислите и чувствата, и представите, които хората имаха преди хилядолетия.
А великите водачи на човечеството дават на хората в точния момент от развитието им точните представи за да може да бъде преобразувана и човешката форма.
към текста >>
Тогава
мисли
те и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото.
Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство. Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта. Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава.
Тогава мислите и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото.
Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма.
към текста >>
Там най-напред бяха
мисли
те, образите, усещанията и така нататък.
Как са възникнали днешната дължина, широчина и височина на физическото тяло? Те са следствие от това, което първоначално присъствуваше в астралното и етерното тяло.
Там най-напред бяха мислите, образите, усещанията и така нататък.
Ще разберете това по-добре ако си спомните процеса, който настъпва непосредствено след физическата смърт: физическото тяло бива напуснато първо от етерното и след това от астралното тяло. По време на сън се отделят само Азът и астралното тяло, докато етерното и физическото остават в леглото. Смъртта се различава от съня по това, че етерното тяло също тръгва с астрално то и Аза. Тогава настъпва едно своеобразно явление, нещо, което може да се опише като усещане, но е свързано и с една определена представа. Човекът се чувства така сякаш расте, сякаш се разтяга във всички посоки, той приема всички посоки и измерения.
към текста >>
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с
мисли
те във физическия свят.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят.
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят.
той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони.
към текста >>
Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави,
мисли
и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят. Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят. той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност.
Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето.
Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони. Вярно е, че веществото, материята, тухлите и камъните, от които е съставена катедралата, се разпадат. Но че формата е присъствувала някога това не е без значение.
към текста >>
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в
мисли
те си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята. И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят.
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
То става реални сили и форми на бъдещето. Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение. така ние сами формираме добрите, а също така и демоничните сили за следващата епоха на човечеството.
към текста >>
42.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи,
мисли
, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие.
Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи. И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н. съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
И тук имаме работа с една концентрация на усещания,
мисли
, представи и т.н.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие. Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи.
И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н.
съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност
мисле
не
", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка.
Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува. Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието. Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието. Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал. Този, който желае да стане ясновидец в модерен смисъл, трябва да запази и вземе със себе си своето настояще светло дневно съзнание.
Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка.
Нека си изясним какво означава това.
към текста >>
Изпълнено със сетивност
мисле
не
и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети.
Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене.
към текста >>
Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност
мисле
не
.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети.
Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене.
То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия.
към текста >>
И ако човек по някое време се за
мисли
, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора.
И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му.
Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини.
към текста >>
С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност
мисле
не
.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва.
С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене.
Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9.
към текста >>
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност
мисле
не
.
Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини.
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене.
Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
към текста >>
Това е изпълнено със сетивност
мисле
не
.
Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти.
Това е изпълнено със сетивност мислене.
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг.
към текста >>
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност
мисле
не
.
Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене.
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>
По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност
мисле
не
.
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност
мисле
не
днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността.
Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята.
към текста >>
Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност
мисле
не
.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността.
Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене.
Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята. Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се сравни с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е.
към текста >>
Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне
мисле
не
то си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно
мисле
не
и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност
мисле
не
.
едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло. Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува.
Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене.
Това мислене не е абстрактно, а много, много реално. Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>
Това
мисле
не
не е абстрактно, а много, много реално.
Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене.
Това мислене не е абстрактно, а много, много реално.
Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>
Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е
мисле
но "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте.
Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене. Това мислене не е абстрактно, а много, много реално.
Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте.
Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>
Когато пред него се поставят единствено сухи, абстрактни понятия, той остава с
мисле
не
то си във физическия план, тъй като обикновеното
мисле
не
като такова никога не може да се отдели от този план.
Всички сочещи към имагинации, към образното представи на човека, го възпитават така, че той постепенно да достигне онази точка в жизненото си развитие, когато се научава да вижда все повече в духовните светове. Образни представи, както например тази за Старата Луна, са мощно възпитателно средство в тази посока. Посредством такива представи идеята за развитието се насочва по правилен езотеричен начин към човека.
Когато пред него се поставят единствено сухи, абстрактни понятия, той остава с мисленето си във физическия план, тъй като обикновеното мислене като такова никога не може да се отдели от този план.
Той е свалено отражение на Девакана, на мисълта, която човекът отглежда, е нещо което принадлежи към физическия план, тя е само една сянка на висшите процеси. Дори и да си съставите толкова фина представа за това, как протича развитието, как съществото на първото стъпало от съществуването се диференцира, се потапя и загръща всичко това са само представи, които ви дават понятията от физическия план, но които не ви водят напред в развитието. Едва сетивно-свръхсетивните представи и понятия могат действително да ви отведат постепенно едно стъпало по-нагоре. Най-напред понятията трябва да се преобразуват в образи, в имагинации и този процес трябва да се повтаря непрекъснато.
към текста >>
Днес той служи затова, да превръща
мисли
те ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса.
Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>
Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ
мисли
за развитието на човечеството.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал.
Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>
Мисле
не
то съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове. Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>
Същественото при символите е това, не просто да
мисли
м за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи,
мисли
и понятия.
Единствено и само поради това, че едно същество е в състояние да възприема външни влияния и да ги преработва във вътрешни преживявания, в света може да въз никне нещо ново, може да се осъществи напредък. Това е третото, нарича се сътворяване от нищото. Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение. Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му.
Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия.
Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи. Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи. Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови
мисли
и нови идеи.
Това е третото, нарича се сътворяване от нищото. Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение. Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия.
Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи.
Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи. Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови
мисли
и идеи.
Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение. Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия. Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи.
Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи.
Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Духовната наука, ако бъде достатъчно правилно и дълбоко разбрана, ще въвежда човека все повече в непосредствения живот, до който той не се доближава посредством материалистичното
мисле
не
, както обикновено се вярва, а все повече се отчуждава от него.
Духовната наука, ако бъде достатъчно правилно и дълбоко разбрана, ще въвежда човека все повече в непосредствения живот, до който той не се доближава посредством материалистичното мислене, както обикновено се вярва, а все повече се отчуждава от него.
към текста >>
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските
мисли
и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна.
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба. Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух. Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа. Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото
мисли
те, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас. Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните.
към текста >>
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на
мисле
не
.
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене.
Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята.
към текста >>
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да
мисли
те за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате!
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате!
Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
Първите християни не възприеха учение или сбор от
мисли
, когато изговаряха името Христово.
Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово.
За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението.
към текста >>
44.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством
мисли
те, посредством Словото, което е било в началото.
Водните образувания посредством тона, музиката на сферите. Образуване на белтъка чрез "танца на веществата". За клетката. Вследствие отделянето на Слънцето се откриват органите на чувствата. Жива и минерална топлина.
Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством мислите, посредством Словото, което е било в началото.
към текста >>
45.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите
мисли
и представи.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Би могло да се каже, че при тези същества
мисли
те се изливат от устата не само едно изразяване на
мисли
те с думи, а самите
мисли
се изливат от устата в този мек език.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език.
Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
46.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И това продължава по-нататък; и не трябва да си
мисли
м, че това се е извършило само веднъж!
И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн.
И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж!
Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя.
към текста >>
И така, ако искате да
мисли
те за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства.
към текста >>
47.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на
мисле
не
.
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене.
Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват. И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции. Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възможност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на духовното битие. Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции.
към текста >>
И ние трябва да си
мисли
м, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка.
към текста >>
Но вие не трябва да си
мисли
те, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий.
Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>
48.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да
мисли
, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина.
Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека. Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло.
Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина.
Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина. За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце. Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка.
към текста >>
И така, вие трябва
мисле
но да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека. Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн. Тогава е било възможно.
И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>
Трябва да
мисли
те за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн. Тогава е било възможно. И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да
мисли
м, че са били само ниски страсти.
Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”? На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм.
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти.
Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да
мисли
м за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата.
Във физическото тяло се образува вдлъбнатина и около нея имаме етерно и астрално тяло. Да си представим сега това схематично, в следващите лекции ще научим съответните подробности. И така, образувала се е един вид вдлъбнатина. Физическото тяло приело в себе си Аза. Между над веждните кости има точка – за това не веднъж съм ви говорил,-където е бил възприет Аза.
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да мислим за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата.
Азът пронизва очите, ушите; но това не е само един отвор, а цяла област от отвори. Всичко това става в последната трета на Атлантската епоха; и само благодарение на това, физическото тяло се видоизменя по такъв начин, каквото е сага.
към текста >>
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да
мисли
м схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега.
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
Не бива да си
мисли
те, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение.
Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
”. Ако тогава на Земята биха живели особено “просветени” умове, представители на материализма, то те биха казали: “Ах, сред нас има хора, които твърдят, че от небесата е слязла особена сила и е придвижила напред всички хора; но това е най-предразсъдъчния дуализъм – ние като монисти трябва да заявим, че това същото беше и преди! ”. Тези неща са се развили бавно и постепенно.
към текста >>
49.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си
мисли
м, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим.
Последният път ние обсъдихме в общи черти формирането на човека във връзка с формирането и развитието на Космоса. Тези неща могат да се разглеждат от различни гледни точки.
Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим.
Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки. Тогава ще ги разбираме все по-ясно и по-ясно. Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни. Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво.
към текста >>
Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си
мисли
те, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка.
То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални. Припомнете си, началото на земното развитие. Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв. Това не е била топлината, която съществувала в началото.
Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка.
Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека. Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина.Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята.
към текста >>
Опитайте се
мисле
но да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел.
към текста >>
Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от
мисли
, от самоосъзнаване.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция. Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото. Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници. Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция.
Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване.
В него възникнал интелекта, и той ставал все по-осъзнато за себе си същество.
към текста >>
Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или
мисли
те.
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо.
Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите.
Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие. Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили. Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.
към текста >>
50.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Би било погрешно да се
мисли
, че човекът е зает само със самия себе си.
Но ние знаем също и нещо друго. Знаем, че човекът построява не само това свое тяло, но и че в Девакан той изобщо не остава бездействен.
Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си.
Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни.
към текста >>
Така са
мисле
ли и за духовното.
Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите? Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална.
Така са мислели и за духовното.
И духовете, които се проявявали в светлината са ги приписвали на действителността; а действителността на сатаната, която се проявявала в тъмнината, отричали. Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата! Но макар студа да е само отрицание на топлината, той все пак силно може да се почувства, ако в стаята не се затопля. Така и сатаната е нещо действително, макар той и да се явява само отрицание на светлината.
към текста >>
Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да
мисли
м за зимата!
Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална. Така са мислели и за духовното. И духовете, които се проявявали в светлината са ги приписвали на действителността; а действителността на сатаната, която се проявявала в тъмнината, отричали.
Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата!
Но макар студа да е само отрицание на топлината, той все пак силно може да се почувства, ако в стаята не се затопля. Така и сатаната е нещо действително, макар той и да се явява само отрицание на светлината.
към текста >>
51.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но съвършено погрешна е представата, ако се
мисли
, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система.
Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на
мисли
във външна форма, както в гръцката култура.
Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! В това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко. Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната мисъл в нейната чистота. Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура.
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура.
Ние виждаме как всичко е въведено в пространството, как това съответства на великите космични закони.
към текста >>
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните
мисли
били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура.
И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога.
към текста >>
Защото ако
мисли
себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура. И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв.
Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм.
Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва. Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз.
към текста >>
Най-добре може да се убедим в това, как
мисле
не
, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света. Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух. Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек.
към текста >>
За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до
мисле
не
то да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето.
В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ Христос Исус.
За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до мисленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето.
Това е същественото в християнството. Тази идея означавала най-голямото развитие, което би могло да направи човечеството на Земята.
към текста >>
схващанията за
мисле
щите първопричини на битието, започва през халдейско време.
Ние искаме да кажем, че в гръцките образи на боговете виждаме, като че ли това, което живее вътрешно в човека, се излива във външния свят. В християнството е даден най-важният импулс в това направление. Ние виждаме, че с християнството е дошло нещо, което до наше време се наричали наука. Защото това което се нарича така сега, т.е.
схващанията за мислещите първопричини на битието, започва през халдейско време.
Сега в наше време ние наистина живеем в голям поврат в развитието на човечеството.
към текста >>
52.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вземете сега човешкото физическо тяло, каквото го имате пред себе си, вземете всичко това, което това физическо тяло се явява в качеството на оръдие на
мисле
щия, разумния Аз.
Вземете сега човешкото физическо тяло, каквото го имате пред себе си, вземете всичко това, което това физическо тяло се явява в качеството на оръдие на мислещия, разумния Аз.
Вие най-добре от всичко ще си изясните, че при това се има в предвид, ако помислите за това, че само Азът остава един и същи от инкарнация в инкарнация, и че оръдието на Аза се създава отново във всяка инкарнация. По този начин, материалното оръдие на Аза се създава отново за всяка инкарнация. И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло. Ние знаем, че астралното тяло на човека се състои от две части: едната част, над която още нищо не сме направили, която, следователно е останала такава, каквато и била взета от Космоса, и другата част, над която човекът вече е работил. Тези две части на астралното тяло по определен начин са развити във всеки човек.
към текста >>
Ако приведем това в областта на
мисле
не
то, то докъде ще ни отведе?
Аз веднъж посочих, че има един значителен мит, една значителна легенда, която ни разказва за това, което трябва да изживее човекът, който твърде надълбоко се потопил във временно-прихождащото същество на една инкарнация. Ако доведем тази мисъл до краен предел, тогава можем да си представим това така: какво ме засяга това, че аз съм длъжен нещо да принеса в следващата инкарнация. Аз живея в дадената инкарнация, тя ми харесва и тя ми подхожда. Какво трябва да направя от нея, това мен изобщо не ме безпокои.
Ако приведем това в областта на мисленето, то докъде ще ни отведе?
Това ще доведе до такъв характер, че човекът ще седи на поврата на пътя, и покрай него минава великият вожд на човечеството, знаещ пътя на човечеството. Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен учител, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено. Аз искам да се срасна със своя сегашен образ. Този човек, който отблъсква от себе си такъв предводител на човечеството, ще се появи отново в този същия образ. И когато другите хора, които се вслушват във великите предводители на човечеството и съхраняват в себе си душата с нейното вечно същностно ядро, ще се появят отново в много по-развита раса, този, който отблъсква от себе си предводителите на човечеството, трябва да дойде отново в същия образ.
към текста >>
53.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от
мисле
щите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго.
Не в толкова далечно бъдеще науката ще приеме особена посока. Науката ще стане, така да се каже, все повече и повече сетивно-физическа, ще се ограничи изключително в описание на външните физически-сетивни факти. Науката ще се ограничи в грубо материалното, макар в настояще време още да се съхранява в забележителното преходно състояние. Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас.
Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго.
Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното. Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории. Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н. Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт.
към текста >>
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства,
мисли
и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
към текста >>
54.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само
мисли
да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека. Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство.
И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се
мисли
.
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и клеветата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи. Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие.
Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли.
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно.
към текста >>
По
мисле
те само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа
мисли
и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга.
Но съществуват не само тези нормални въздействия. Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия. Но съвременното човечество още е далече от това.
Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга.
Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”. Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта. Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към
мисле
не
то, насилие над мисълта.
Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”.
Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта.
Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните
мисли
, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот!
към текста >>
За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните
мисли
.
Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави.
За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли.
Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот! ”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот. Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот. Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми. Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми.
към текста >>
Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с
мисли
те, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане.
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за чудото Петдесятница. Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния живот. Всичко трябва отново да бъде духовно оживено. Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново конкретно, отново живо.
Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане.
Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество. Но ако човек не възприеме духа на Троицата, тогава неговото етерно тяло, излизайки от физическото тяло, ще се окаже, преди всичко недостатъчно силно да победи това, което е било създадено преди, тези светове на спектри, фантоми и демони, които светът създава като свои допълнителни явления. За това, как еволюцията може да се направлява от Духа, какво можем да предскажем за това, ще бъде съдържанието на следващото разглеждане.
към текста >>
55.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но не бива да си
мисли
те, че съществува само това, може да се каже, твърде грубо отношение между човека и заобикалящите го същества, както бе показано в последната лекция.
В нашите последни разглеждания, по време на вечерните срещи на групата /цвайга/, ние показахме от различни страни съществуването на изпълнените с тайна взаимодействия между човека и духовните светове; духовните същества, които всъщност, непрекъснато се намират около нас и не само се намират около нас, но в известна степен непрекъснато ни пронизват и с които ние непрекъснато живеем.
Но не бива да си мислите, че съществува само това, може да се каже, твърде грубо отношение между човека и заобикалящите го същества, както бе показано в последната лекция.
Но също, благодарение на разнообразната деятелност и занимания, отнасящи се повече към областта на човешкото мислене, се образува определено отношение между човека и духовните светове.
към текста >>
Но също, благодарение на разнообразната деятелност и занимания, отнасящи се повече към областта на човешкото
мисле
не
, се образува определено отношение между човека и духовните светове.
В нашите последни разглеждания, по време на вечерните срещи на групата /цвайга/, ние показахме от различни страни съществуването на изпълнените с тайна взаимодействия между човека и духовните светове; духовните същества, които всъщност, непрекъснато се намират около нас и не само се намират около нас, но в известна степен непрекъснато ни пронизват и с които ние непрекъснато живеем. Но не бива да си мислите, че съществува само това, може да се каже, твърде грубо отношение между човека и заобикалящите го същества, както бе показано в последната лекция.
Но също, благодарение на разнообразната деятелност и занимания, отнасящи се повече към областта на човешкото мислене, се образува определено отношение между човека и духовните светове.
към текста >>
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от
мисли
те на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
Римското здание не можем да го
мисли
м че е подобно на гръцкият храм.
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на кръст, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение.
Римското здание не можем да го мислим че е подобно на гръцкият храм.
Гръцкият храм е обител на бога. За римският храм не бива да си мислим, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение. Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си мисли, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите.
към текста >>
За римският храм не бива да си
мисли
м, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение.
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на кръст, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение. Римското здание не можем да го мислим че е подобно на гръцкият храм. Гръцкият храм е обител на бога.
За римският храм не бива да си мислим, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение.
Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си мисли, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите.
към текста >>
Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си
мисли
, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите.
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на кръст, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение. Римското здание не можем да го мислим че е подобно на гръцкият храм. Гръцкият храм е обител на бога. За римският храм не бива да си мислим, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение.
Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си мисли, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите.
към текста >>
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си
мисли
м за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте.
към текста >>
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в
мисли
те.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите.
Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване.
към текста >>
Но те се появяват като две части на едно общо цяло, само когато ние ще ги
мисли
м архитектонично.
Изградената профанация ще остане профанация до тогава, докато човекът не е способен да отпечата в нея духа. Духът може да бъде отпечатан във всичко. Пред нас може да изникне образ на влак, измислен художествено. Сега това в нас го няма. Но когато отново ще чувстват, какви трябва да бъдат формите, тогава ще почувстват, че и локомотива може да се оформи архитектонично, и че влакът би могъл да бъде такъв, че да се отнасяме към локомотива като към външна обвивка за това, което изразява локомотива в своите архитектонични форми.
Но те се появяват като две части на едно общо цяло, само когато ние ще ги мислим архитектонично.
Но тогава също няма да е безразлично как ние възприемаме лявата и дясната страна във формата.
към текста >>
Ако първите християни не бяха носили в душата си тези
мисли
, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура. Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град. И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света.
Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура. И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил? – той ще си каже: да, но какво са направили християнските катакомби, и какво е станало от това!
към текста >>
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както
мисли
те на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала.
Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси.
към текста >>
Да вземем със себе си през лятната почивка тези
мисли
от нашето последно в настоящия сезон събрание.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала. Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях.
Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание.
Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила. Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове. Това принадлежи към развитието на теософа. И по този начин ние ще се придвижим напред и ще укрепнем, ако вземем със себе си тези чувства и усещания през лятната почивка.
към текста >>
Да преобразуваме тези духовно научни
мисли
така, че те да могат да действат като културни импулси.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала. Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание.
Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси.
Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила. Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове. Това принадлежи към развитието на теософа. И по този начин ние ще се придвижим напред и ще укрепнем, ако вземем със себе си тези чувства и усещания през лятната почивка.
към текста >>
56.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Възпитание на
мисле
не
то чрез „Филосо- фия на свободата”.
Принципът на Посвещението. „Катарзис” или пре- чистване.
Възпитание на мисленето чрез „Филосо- фия на свободата”.
Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление. „Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух.
към текста >>
57.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
“просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично
мисле
не
; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.
в т.н.
“просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.
В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!
към текста >>
Не
мисле
те, че през Средновековието шестте дни на “Сътворението” са били разбирани в тогавашните тълкувания като “дни” в днешния смисъл на думата, като дни, съставени от 24 часа.
Показателен е също и един друг пример.
Не мислете, че през Средновековието шестте дни на “Сътворението” са били разбирани в тогавашните тълкувания като “дни” в днешния смисъл на думата, като дни, съставени от 24 часа.
Това не би хрумнало
към текста >>
И така, за материалистично
мисле
щия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават.
Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата! Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни.
И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават.
Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин. Преди всичко, те биха припомнили, че на важните места в старите религиозни документи не съществува нищо излишно. Като пример нека вземем 2. глава от първата Книга на Мойсей:
към текста >>
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават
мисли
те си на външния свят.
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят.
Такъв последовател на учението за Логоса би казал: Погледни низшето животно! То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост.
към текста >>
защо са казвали: Човекът стои толкова високо над другите същества, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в
мисли
това, което надхвърля личния свят, което е духовно надлично.
защо са казвали: Човекът стои толкова високо над другите същества, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в мисли това, което надхвърля личния свят, което е духовно надлично.
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И след като стигнахме с
мисли
те си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от божествено създадения човек възниква днешният Азов човек.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина. А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.
И след като стигнахме с мислите си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от божествено създадения човек възниква днешният Азов човек.
Защото виждаме, че преди днешния Азов човек, е съществувал божественият “прачовек”.
към текста >>
59.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако се отнасяте към даден човек по същия начин, както повечето хора се отнасят днес към Слънцето, Вие не бихте могли да вникнете в този човек; в случая Вие бихте се отнесли към всеки човек, притежаващ чувства,
мисли
и воля така, че ще изключите всякакви душевно-духовни сили, а ще докоснете само едно физическо тяло и ще допуснете, че то би могло да бъде съставено от всякакви сурогати.
Следователно, къде е физическото тяло на Логоса, за който говори Евангелието на Йоан и в който ние все повече искаме да вникнем? Къде е физическото тяло на Логоса? Засега в най-чистата си форма, това външно физическо тяло на Логоса се проявява във външната Слънчева светлина. Слънчевата светлина не е само материална светлина. За духовния поглед тя е само одеждата на Логоса, както и Вашето физическо тяло е одеждата на Вашата душа.
Ако се отнасяте към даден човек по същия начин, както повечето хора се отнасят днес към Слънцето, Вие не бихте могли да вникнете в този човек; в случая Вие бихте се отнесли към всеки човек, притежаващ чувства, мисли и воля така, че ще изключите всякакви душевно-духовни сили, а ще докоснете само едно физическо тяло и ще допуснете, че то би могло да бъде съставено от всякакви сурогати.
към текста >>
60.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно
мисле
не
не можеше да допусне.
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение!
към текста >>
Обаче тя е
мисли
ма само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно.
В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме, че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта.
Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно.
Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз. Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”. Точно тук е голямото предимство на човека пред животните: той има свой индивидуален Аз. Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие. Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е принадлежал на цяла група хора.
към текста >>
Ако
мисле
но се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.
Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото. В съчиненията на Тацит е пределно ясно, че отделният германец е зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност. Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност. Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе; в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида, независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе. После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват.
към текста >>
Един далечен потомък смяташе делата и
мисли
те на своите прародители за свои собствени дела и
мисли
, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години.
Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>
Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и
мисли
те на своя баща, дядо и т.н.
Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят.
Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н.
Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години.
към текста >>
61.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нека преди всичко да вникнем в
мисли
те на тогавашните хора.
Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество.
Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора.
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят. После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране. На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес? Откъде е паднал той? ”
към текста >>
А втвърдяването на човека пораждаше следните
мисли
: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят.
Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние. Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета. Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно. Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът. Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен.
А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят.
Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода. Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
към текста >>
62.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За да си представим нещата съвсем образно, нека
мисле
но да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ човек би наблюдавал нашата Земя.
За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ човек би наблюдавал нашата Земя.
Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.
към текста >>
Сега важното е не да се
мисли
за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване:
Тя е предоставена на нейната собствена Карма.
Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване:
към текста >>
63.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Да се пренесем
мисле
но в средата или в първата третина на Атлантската епоха.
Да се пренесем мислено в средата или в първата третина на Атлантската епоха.
Как изглеждаше тогавашният човек? Сутрин той се събуждаше. Неговото астрално тяло се прибираше в неговото физическо и етерно тяло. Но тогава предметите от физическия свят не бяха така ясно и рязко очертани, както днес. Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания.
към текста >>
Човекът се насочи към
мисли
те на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете.
Докато за представителя на третата културна епоха беше вече твърде важно да проникне в тези закони. За представителя на египетската култура беше твърде важно да вникне в материалните отношения на Земята и да създаде геометрията. Започна изследването на Майя, възникна официалната наука.
Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете.
Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен живот, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния живот от това, което имат днешните хора. Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха държавата, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани. Те проучваха звездните орбити и знаеха, че трябва да има хармония между това, което става на небето, и това, което става на Земята. Според небесните събития те предвиждаха какво ще настъпи на Земята. Дори и в следващата римска епоха, четвъртата следатлантска културна епоха, хората имаха съзнанието, че това, което става на Земята, съответствува на небето.
към текста >>
64.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защото вярваха, че чрез
мисли
те, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества. Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри?
Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>
Днешният човек е склонен да
мисли
, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”.
Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер. Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече.
Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”.
Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила.
към текста >>
Пълна неспособност за
мисле
не
, означава да се пропуснат думите на благовестието:
Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос? Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен.
Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието:
към текста >>
65.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с
мисле
не
то, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха.
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
Всичко се свеждаше до разгадаване на законите; нямаше и следа от понятия, от понятийна наука, налице беше наука на съзерцанието, наука на усещането.
към текста >>
Защото ако тогавашните хора не са размишлявали с вътрешните сили на своя ум, това не означава нищо друго, освен това, че те не са разполагали с наука, опираща се на понятия и логично
мисле
не
.
Ако нашите учени биха размислили, те просто биха напипали с пръст това, за което говорим.
Защото ако тогавашните хора не са размишлявали с вътрешните сили на своя ум, това не означава нищо друго, освен това, че те не са разполагали с наука, опираща се на понятия и логично мислене.
Такива неща тогава не са съществували! Историята ясно показва, че истинският основател на логиката е Аристотел. Ако тя би съществувала и по-рано, хората щяха да я изложат в писмен вид.
към текста >>
66.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Не
мисле
те, че негрите станаха черни само по силата на вътрешни предпоставки; те станаха черни също и поради приспособяването си към техните територии.
Впрочем, в своята еволюция върху нашата Земя, човечеството вече е минало през един период на безотечественост, свързана с древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. Ние видяхме как човечеството постепенно слезе от духовните сфери. Естествено, там не съществуваха неща като „патриотизъм” или други подобни. След като човеците слязоха от духовните сфери, те населиха различни части от Земята, като в хода на времето отделните човешки групи получиха един или друг отпечатък от съответните територии.
Не мислете, че негрите станаха черни само по силата на вътрешни предпоставки; те станаха черни също и поради приспособяването си към техните територии.
Така стоят нещата и с белите. Както големите различия по отношение на цвят и раса идват от факта, че човекът приема определени въздействия от обкръжаващата го среда, така се обясняват и по-несъществените различия в индивидуалния характер на отделните народи.
към текста >>
Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да
мисли
без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата.
Седмата степен не може да бъде описана с думи.
Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата.
Ето защо за тази степен можем само да загатнем. Тя надхвърля всяка човешка представа. Нарича се „възнесение” и представлява пълното включване в духовния свят.
към текста >>
67.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея
мисли
.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е за
мисле
на и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис.
Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи.
Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис.
Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните. Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение.
към текста >>
Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички
мисли
са така построени, че направо предизвикват определен вид действие.
Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи. Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис.
Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие.
Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните. Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение. И така, има различни методи, конто водят до катарзис.
към текста >>
Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните
мисли
носи характера на едно вътрешно обучение.
Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис. Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните.
Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение.
И така, има различни методи, конто водят до катарзис. Но ако прочитайки тази книга, човек не стигне до катарзис, не трябва да смята за погрешни казаните от мен неща, а да приеме, че не е осмислил достатъчно ясно и енергично нейното съдържание.
към текста >>
А тя
мисле
ше, че е градинарят...“ (20, 14-15)
Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?
А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15)
към текста >>
Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното
мисле
не
би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението!
Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението!
към текста >>
Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото
мисле
не
.
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност!
Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене.
Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>
68.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В небесното царство прозвучават
мисли
те.
Азът като висш символ на човека. Двуострият меч, излизащ от устата, като символ на азовото съзнание. Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто. След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи. Окултното значение на 7-те тръби.
В небесното царство прозвучават мислите.
През 7-та епоха небесното царство слиза до областта на физическия свят, като астралното царство слиза през Шестата епоха. Земята се преобразява в едно астрално небесно тяло; материалната планета ще бъде отхвърлена заедно със съществата, които не са в състояние да еволюират. Отхвърлянето на материята е представено чрез изливането на 7-те чаши на гнева. Евангелският завет на любовта е най-висшата ценност, която може да бъде приета от човека и то не само чрез разума, а в най-дълбоката му вътрешна същност: Ето защо тази книга трябва да бъде погълната. В лицето на двете колони, Марсовите и Меркуриевите сили символизират наследството от миналото; сега те са пронизани от силата на любовта.
към текста >>
69.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което днес наричаме логическо
мисле
не
, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството.
Говорейки образно можем да кажем: В хода на развитието човекът е можал да изчака със своето слизане в материята в плътта, той е можал да изчака до момента, когато тази материална плът може да стане такава, че да може той да развие силата на днешния дух. Животните не са могли да изчакат; те са се втвърдили на предишните степени, приели са плът по-рано отколкото това е било уместно. Ето защо те трябваше да изостанат. Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови.
Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството.
В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>
Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо
мисле
не
.
Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Не
мисле
те, че това развитие се състои само от едно философско спекулиране, в едно мъдруване с понятия, в едно изтънчване на понятията.
Къде води първата степен на посвещението? Как се представя тази първа степен на посвещението на човешката душа?
Не мислете, че това развитие се състои само от едно философско спекулиране, в едно мъдруване с понятия, в едно изтънчване на понятията.
Това, което човекът има като понятия за външния свят то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния свят. То става такова, че сега схваща нещата не чрез строго очертани понятия, а чрез образи, чрез така наричаните "имагинации". Защото човек се враства в духовните, творящи света процеси.
към текста >>
Би ли могъл и ти да
мисли
ш, както аз мисля, да искаш, както аз искам?
Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен?
Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам?
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
към текста >>
70.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и
мисле
но в твърди строги очертания.
Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания.
То трябва да изрази само симптоматично това, което лежи на неговата основа като по-дълбока истина. Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение. Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии. Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид.
към текста >>
То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са
мисли
ли и схващали нещата.
От едно такова убеждение трябва да извира духът, трябва да извират чувствата, които трябва да проникнат нашите сърца. С такова настроение искаме да пристъпим сега към този курс, който има за задача да разгледа най-дълбокия документ на Християнството, Откровението на Йона, защото с този документ могат да бъдат свързани непринудено най-дълбоките тайни на Християнството. Защото в този документ се съдържа една голяма част от тайните на Християнството; в него се съдържа най-дълбокото от това, което можем да на речем езотерично християнство. Следователно нищо чудно, че от всички документи на Християнството именно откровението е било най-криво разбирано. То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени.
То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата.
Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят.
към текста >>
Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са
мисле
ли духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм.
С такова настроение искаме да пристъпим сега към този курс, който има за задача да разгледа най-дълбокия документ на Християнството, Откровението на Йона, защото с този документ могат да бъдат свързани непринудено най-дълбоките тайни на Християнството. Защото в този документ се съдържа една голяма част от тайните на Християнството; в него се съдържа най-дълбокото от това, което можем да на речем езотерично християнство. Следователно нищо чудно, че от всички документи на Християнството именно откровението е било най-криво разбирано. То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата.
Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм.
Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци.
към текста >>
Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е
мисли
л нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци.
Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят.
Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци.
И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят. И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
Мисли
те, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това.
Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени. Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра. Подобен духовен живот беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие.
Мислите, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това.
Нещо, което самият аз не мога да виждам, не може да го вижда и никой друг човек. Да се говори за това, че има посветени, това е старо суеверие. Такова нещо не съществува; следователно като норма важи това, което аз зная. Аз едвам виждам това, което ще стане в следващите десет години; следователно никой човек не може да каже, какво ще се случи след хиляди години. Следователно този, който е написал Откровението, ако въобще трябва да го считаме за честен човек, трябва да е разбрал със своето пророчество нещо, което той вече е видял защото и аз зная само за това, което вече е станало и което е записано в документите.
към текста >>
Той
мисли
: "Авторът на Откровението описва така, както и аз описвам нещата. "
Значи и авторът на Откровението не е могъл да види нещо друго. Тогава какво може да разкаже той? Само това, което е станало до момента, когато е писал. Следователно, самопонятно е, че в събитията на Откровението, в конфликтите между добрия, мъдрия, красивия свят и грозния, неразумния, злия свят, в онова драматично противопоставяне не трябва да виждаме нищо друго освен нещо, което човек сам е изживял, което вече е станало. Така говори модерният материалист.
Той мисли: "Авторът на Откровението описва така, както и аз описвам нещата. "
към текста >>
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на
мисле
не
и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци.
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци.
А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите. Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване. Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението.
към текста >>
71.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Астралното тяло е израз на страстите, инстинктите, нагоните и желанията на човека, а също и на неговите
мисли
и чувства, на неговите представи.
Астралното тяло е израз на страстите, инстинктите, нагоните и желанията на човека, а също и на неговите мисли и чувства, на неговите представи.
Ясновиждащото съзнание вижда изобразено в това астрално тяло всичко, което наричаме душевни изживявания, от най-нисшите нагони до най-висшите идеали. След това имаме четвъртия член на човешкото същество, което бихме могли да нарисуваме така, като че нещо изпраща лъчи към точката, която се намира около един сантиметър от челото /да се разбира под външната обвивка на челото. Бележка на преводача./ Това би било схематичното описание на четиричленния човек. В течение на тази сказка ние ще видим, как изглеждат отделните части в цялото. Това е следователно човекът през деня, от сутрин, когато се събужда, до вечерта, когато заспива.
към текста >>
Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на
мисле
не
то, на мисловните сили.
Още вчера ние подчертахме, какво трябва да стане с човека, когато той трябва да приеме посвещението. Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението.
Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили.
Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество. Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент. Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
72.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите
мисли
и чувства.
Вие го занасяте у дома си. Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън.
Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства.
Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите. Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието. В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат.
към текста >>
73.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето
мисле
не
и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система? Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло.
Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото
мисле
не
така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
Не трябва да
мисли
те, че когато Луната беше вече вън, човекът започна да ходи по Земята в тяло от плът както днес.
Всички тези души ще дойдат отново в други тела до края на Земното развитие. Сега представете си, че за човека би действувало само Слънцето; тогава всичко това, което човеците изминават в толкова много въплъщения, би трябвало да протече само в едно въплъщение. За да се получи правилно темпо на развитие през многобройните въплъщения, причината е, че силите на Слънцето и на Луната действуват върху Земята отвън и си държат равновесие. Следователно, по времето, когато Слънцето и Луната са вече отделени, се създава първата заложба за днешния човек. По това време човекът съвсем не ходеше още по Земята както днес.
Не трябва да мислите, че когато Луната беше вече вън, човекът започна да ходи по Земята в тяло от плът както днес.
Първо се появяват всички онези форми, които съществуваха и по-рано, появяват се отново като в едно повторение. И когато Земята се освободи от Слънцето и Луната, тя изглеждаше като старата Луна, даже беше още по-мека.
към текста >>
Колкото и да
мисли
те, че бихте приели неща трудно за вярване, вие бихте били твърде силно шокирани, ако бих ви описал странните форми на телата, в които вашите души бяха въплътени; вие не бихте могли да понесете подобно описание.
Не мога да ви опиша формите на тези първи човеци, които, така да се каже, изкристализираха първо от духовното състояние.
Колкото и да мислите, че бихте приели неща трудно за вярване, вие бихте били твърде силно шокирани, ако бих ви описал странните форми на телата, в които вашите души бяха въплътени; вие не бихте могли да понесете подобно описание.
Но по-късно, когато съзнанието ви се запознае по-отблизо с нещата, които Антропософското движение открива на човечеството, тогава за тези неща ще можем да говорим открито. А това ще има огромно последствие, огромно значение за целия живот на хората. Защото само когато човек познае, как той се е развил и телесно, как органите, които той днес има, са се развили от съвършено други форми, само той ще чувствува онова чудесно родство между органи в човешкото тяло, които днес изглеждат твърде отдалечени един от друг. Тогава той ще види съответствието, което съществува между определени органи, например между сляпото черво и въздухопроводната тръба, които в тяхната първоначална форма бяха срастнати в човешкото тяло. Всичко, което е днес човекът, се е получило чрез развиването на онази първична форма, чрез разделянето на нейните части по най-разнообразен начин.
към текста >>
74.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Някой, който би
мисли
л само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс?
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс?
Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
към текста >>
Мисли
се, че те са я открили като нещо напълно ново.
Тогава душата ви се радва на това, как човекът се е издигнал. Със своя ум хората са научили да изработват хартията.
Мисли се, че те са я открили като нещо напълно ново.
Обаче който обгръща света в неговата велика свръзка, за него всичко това се явява в съвършено друга светлина. Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост. Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите. Тази групова душа е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега.
към текста >>
Но не
мисле
те, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена!
Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост. Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите. Тази групова душа е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега. И навсякъде, накъдето обърнете поглед, ако не сте слепи, вие ще виждате в нашата мъдрост.
Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена!
О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля. През време на Лунното развитие това, което е действувало хаотично едно през друго, е било така изградено, че то е изпълнено с мъдрост. Ако бихте могли да насочите вашия поглед към старата Луна, вие бихте открили, че там всичко е било хаотично разбъркано, не е било мъдро устроено. В течение на Лунното развитие в съществата и създанията бе влята, вдъхната Мъдростта и тя съществува вече в тях, когато Земята възниква из мировия сумрак.
към текста >>
75.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да
мисли
те, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто. Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена.
Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство. Обикновено манихейското течение е криво разбрано. Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие. Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото. Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе.
към текста >>
Когато душата ще
мисли
, тази мисъл ще прозвучи също и навън.
всичко, което е материя ще носи печата на духа. В тази Седма епоха няма да има нищо, което да може да бъде прикрито. Още за жителите на Шестата епоха не ще бъде възможно да скрият нещо от погледа на онзи, който знае да гледа. Злият ще изразява злото, добрият доброто; но в седмата епоха ще бъде съвсем невъзможно да се прикрие чрез думите това, което живее в душата. Мисълта не ще бъде вече една няма, безгласна мисъл, която да може да бъде скрита.
Когато душата ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън.
Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха. Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана). Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е.
към текста >>
Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито
мисли
ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло. Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество. То ще премине в онази част, която до тогава ще е намерила възможността да се одухотвори, да се превърне в дух, в астрално вещество.
Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
Всичко земно физическо ще се превърне в едно астрално небесно кълбо. Обаче онова, което дотогава не ще е стигнало до там, да бъде един израз на доброто, благородното, разумното и красивото в материята, в тялото, то не ще има силата да разтвори материята ще остане да съществува.
към текста >>
76.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Третият член, който човекът има общо с всички животни, е така нареченото астрално тяло, носителят на инстинктите, страстите, желанията и на всички
мисли
и представи и т.н.
То е това, което след известно време, когато смъртта разрушава формата, се превръща в пепел, в купчина пепел, която е подредена само изкуствено в нейните части в жизненото тяло така, че цялата форма на човека прави впечатлението, която тя днес упражнява върху наблюдателя. Следователно вторият член на човешкото същество е етерното или жизнено тяло.
Третият член, който човекът има общо с всички животни, е така нареченото астрално тяло, носителят на инстинктите, страстите, желанията и на всички мисли и представи и т.н.
и т.н., това, което обикновено наричаме душевна част на човека. След това като четвърти член на човешкото същество имаме това, което прави от човека венец на Сътворението, което е причината той да изпъква над всички останали и което прави човека способен предимно да се развива като индивидуално, самостоятелно, себесъзнателно същество на земното развитие. В бъдеще развитието на човека ще протече така, че той ще преработи чрез своя Аз всички по-низши от него части, ще направи Аза господар на другите части. Когато Азът преработил, овладял астралното тяло, така щото в това астрално тяло няма вече нищо от несъзнателните и неовладяни нагони, инстинкти и страсти; когато Азът е стигнал дотам, тогава той е изработил това, което наричаме Духовно Себе и Манас. Това Духовно Себе, този Манас не е нищо друго освен това, което е и астралното тяло, но преобразено от Аза астрално тяло.
към текста >>
77.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Днес е така, че посветеният вижда не само човека, какъвто той е физически, но той възприема около човека всякакви духовни форми, които го обгръщат със своите лъчи и които са израз на страстите, инстинктите,
мисли
те, с една реч аурата.
За него може да се даде едно описание само позовавайки се на опитността на посветените. Защото посвещението не е нищо друго, освен добиването още при по-ранни степени на развитието на онези способност, която нормалното днес човечество ще достигне едвам в по-късни степени. При "съзнателното образно съзнание" човекът запазва своето себесъзнание също така, както това става и днес от сутрин до вечер, но той възприема не само външните предмети, а зрителното поле на неговата душа е изпълнена с образи; и това са образи, които не са свързани с някаква смътност, а напротив възникват при пълното дневно съзнание. Следователно Юпитеровото съзнание ще бъде едно ясно дневно съзнание, съчетано с Лунното съзнание. Човекът ще запази това, което притежава днес, и освен него ще добие способността да възприема душевно-духовното.
Днес е така, че посветеният вижда не само човека, какъвто той е физически, но той възприема около човека всякакви духовни форми, които го обгръщат със своите лъчи и които са израз на страстите, инстинктите, мислите, с една реч аурата.
Тази аура сияе и пламти около човека като фини пламъци, отчасти като светлинна мъгла. Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата. В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ.
към текста >>
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой
мисли
, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата. В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание.
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата. Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
Наистина, докато човек отива в лабораторията и
мисли
, че имайки в душата си нечисти и низши чувства може да върши същото, както ако би имал свещени чувства, дотогава той никога не ще може да създаде в лабораторията едно живо същество с позволението на онези, които ръководят развитието по правилен път.
Наистина, докато човек отива в лабораторията и мисли, че имайки в душата си нечисти и низши чувства може да върши същото, както ако би имал свещени чувства, дотогава той никога не ще може да създаде в лабораторията едно живо същество с позволението на онези, които ръководят развитието по правилен път.
Това ще бъде възможно само тогава, когато хората ще знаят, че едно минерално вещество може наистина да бъде създадено и когато при лабораторната маса стои един подлец, но никога едно живо същество не може да бъде създадено от такъв човек. Защото в живото същество, когато то е създавано, се влива нещо, което се намира в самия човек. Ако човекът при лабораторната маса би бил един подлец, тогава неговата подлост би се вляла и преминало в създаденото същество и то би било копие на неговата подлост. Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното.
към текста >>
Това няма още нищо общо със самата същност на нещата; това са, така да се каже, още само
мисли
върху нещата.
Така вие виждате, как числото 7 владее цялото развитие и това, което миналите дни описахме чрез някои образи (и то понякога с твърде чудновати образи, които са твърде различни от това, което човек може да види във физическия свят), сега го представихме като един вид скелет на сграда. Ако го описваме така, ние имаме пред себе си нещо като скелет на една сграда, най-външната част, предназначена за работата на зидарите.
Това няма още нищо общо със самата същност на нещата; това са, така да се каже, още само мисли върху нещата.
Ние трябва да се издигнем от тази чисто мисловна схема, която ни помага да разберем нещата, до живата сграда, като например за различните състояния употребим образите, които могат да се видят в астрала. Едвам тогава имаме онова, което се нарича окултна Мъдрост.
към текста >>
Докато построявате само един такъв скелет, вие оставате при
мисле
не
то, с което сте свикнали да работите във физическия свят.
Докато построявате само един такъв скелет, вие оставате при мисленето, с което сте свикнали да работите във физическия свят.
Цялата схема, която нарисувахме, е само физическо мислене.
към текста >>
Цялата схема, която нарисувахме, е само физическо
мисле
не
.
Докато построявате само един такъв скелет, вие оставате при мисленето, с което сте свикнали да работите във физическия свят.
Цялата схема, която нарисувахме, е само физическо мислене.
към текста >>
Тя може да бъде
мисле
на само чрез това, че си служим с мозъка; скроена е само за мозъка.
Но това е безплодно. Аз трябваше да представя тази схема, защото ние се нуждаем от една такава схема. Но всъщност тя не помага нищо на онзи, който иска да върви по действителния окултен път. Когато описвате целия свят да най-висшите окултни факти, чрез една такава схема, това има значение само за нашето настоящо въплъщение. В следващото въплъщение вие отново трябва да изучите една такава схема.
Тя може да бъде мислена само чрез това, че си служим с мозъка; скроена е само за мозъка.
Но тъй като мозъкът се разлага при смъртта, цялото това описание под формата на схемата се разпада. Напротив, когато схващате това, което действително става, което съзнанието на ясновиждащия дава, когато го схваща те отначало в образи на фантазията, тогава то е нещо, което не е свързано с вашия физически мозък, което вие запазвате, защото то не произлиза от физическото мислене, а предава фактите така, както ясновидецът ги вижда. Следователно трябва да се пазим да считаме за действителен Окултизъм това, което днес се опитахме да дадем по образеца на физическото разбиране, което иска да схематизира и висшите светове. Това описание със средствата на физическия ум. Естествено физическият ум трябва да играе роля: ето защо полезно е също да дадем една такава схема и можем да отидем още по-далече с тази схема.
към текста >>
Напротив, когато схващате това, което действително става, което съзнанието на ясновиждащия дава, когато го схваща те отначало в образи на фантазията, тогава то е нещо, което не е свързано с вашия физически мозък, което вие запазвате, защото то не произлиза от физическото
мисле
не
, а предава фактите така, както ясновидецът ги вижда.
Но всъщност тя не помага нищо на онзи, който иска да върви по действителния окултен път. Когато описвате целия свят да най-висшите окултни факти, чрез една такава схема, това има значение само за нашето настоящо въплъщение. В следващото въплъщение вие отново трябва да изучите една такава схема. Тя може да бъде мислена само чрез това, че си служим с мозъка; скроена е само за мозъка. Но тъй като мозъкът се разлага при смъртта, цялото това описание под формата на схемата се разпада.
Напротив, когато схващате това, което действително става, което съзнанието на ясновиждащия дава, когато го схваща те отначало в образи на фантазията, тогава то е нещо, което не е свързано с вашия физически мозък, което вие запазвате, защото то не произлиза от физическото мислене, а предава фактите така, както ясновидецът ги вижда.
Следователно трябва да се пазим да считаме за действителен Окултизъм това, което днес се опитахме да дадем по образеца на физическото разбиране, което иска да схематизира и висшите светове. Това описание със средствата на физическия ум. Естествено физическият ум трябва да играе роля: ето защо полезно е също да дадем една такава схема и можем да отидем още по-далече с тази схема.
към текста >>
Така
мисли
авторът на Откровението; той си казва: това, което е физическо, е едно сгъстяване на етерното.
Вчера ние видяхме, че такава една система от сили е образувала нашето сърце, която система е свързана с лъвската глава. Отделните органи на човека са като сгъстявания, като надебелявания на съответните членове на етерното тяло.
Така мисли авторът на Откровението; той си казва: това, което е физическо, е едно сгъстяване на етерното.
Така както вие бихте си представили; "тази кожа надебелява и образува един мазол", така мисли и авторът на Откровението: "човекът съществува първо под етерна форма, която се сгъстява и става физическа." И понеже човекът съществува четирикратно като 4 групови души, образуват се четири такива надебелявания. Те съставляват неговото физическо тяло. Тази е причината, поради която това, което във физическото тяло отговаря на етерното тяло, се нарича рог. Рогът е едно мазолесто надебеляване. В този смисъл човекът такъв, какъвто той е станал в края на 4-ия период на Атлантската епоха, е наречен животно с 4 глави и 4 рога.
към текста >>
Така както вие бихте си представили; "тази кожа надебелява и образува един мазол", така
мисли
и авторът на Откровението: "човекът съществува първо под етерна форма, която се сгъстява и става физическа." И понеже човекът съществува четирикратно като 4 групови души, образуват се четири такива надебелявания.
Вчера ние видяхме, че такава една система от сили е образувала нашето сърце, която система е свързана с лъвската глава. Отделните органи на човека са като сгъстявания, като надебелявания на съответните членове на етерното тяло. Така мисли авторът на Откровението; той си казва: това, което е физическо, е едно сгъстяване на етерното.
Така както вие бихте си представили; "тази кожа надебелява и образува един мазол", така мисли и авторът на Откровението: "човекът съществува първо под етерна форма, която се сгъстява и става физическа." И понеже човекът съществува четирикратно като 4 групови души, образуват се четири такива надебелявания.
Те съставляват неговото физическо тяло. Тази е причината, поради която това, което във физическото тяло отговаря на етерното тяло, се нарича рог. Рогът е едно мазолесто надебеляване. В този смисъл човекът такъв, какъвто той е станал в края на 4-ия период на Атлантската епоха, е наречен животно с 4 глави и 4 рога. Сега той се развива и става индивидуален човек.
към текста >>
78.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не
мисли
по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения.
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно.
към текста >>
79.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Такива случаи ще има често пъти и вие не трябва да
мисли
те, че в бъдеще тези случаи ще бъдат само такива, каквито днешните.
Важното е, че тази част на човечеството приема първата съзнателна заложба за духовен възход. Но чрез това, че днес се отделя една група хора, за да основе един велик съюз на братството, който ще премине да живее в епохата на 7-те печата, чрез това и за онези хора, които днес са глухи спрямо истините на антропософския светоглед, се създава една добра възможност. Защото до настъпването на войната на всички против всички живеещите днес на Земята души ще минат още много прераждания; до настъпването на решаващия момент след войната на всички против всички, а също и след това за епохите на печатите ние ще минем през много преобразования и хората ще имат често пъти случай да отворят своето сърце за духовния светоглед, който днес се влива чрез Антропософското Движение.
Такива случаи ще има често пъти и вие не трябва да мислите, че в бъдеще тези случаи ще бъдат само такива, каквито днешните.
Начинът, по който днес сме в състояние да предаваме на другите хора духовния светоглед, е твърде слаб. И ако днес някой човек би говорил даже така, че неговият глас да звучи непосредствено като огън на духа, това би било все пак нещо слабо в сравнение с възможностите, които съществуват в бъдещето, по-развити тела, за да насочваме хората към духовно движение.
към текста >>
Това са възгледи, които днес владеят света в определени кръгове и могат да се разцъфтят под властта на материалистични
мисли
, които обаче, макар и да не са съвсем безопасни, все пак не ще бъдат неизлечими за следващите епохи.
Зле е също така, че тук имат пръст известни възгледи, които макар и никак да не принадлежат на черната магия, но все пак съставляват определено изкушение.
Това са възгледи, които днес владеят света в определени кръгове и могат да се разцъфтят под властта на материалистични мисли, които обаче, макар и да не са съвсем безопасни, все пак не ще бъдат неизлечими за следващите епохи.
към текста >>
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да
мисли
м само за Евангелието на Йоана.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т. н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>
Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези
мисли
, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи.
Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия.
Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
80.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото
мисле
не
.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене.
Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти. От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно
мисле
не
, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят. Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините
мисли
и детските души към чистите проявления на духовния свят.
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
81.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки
мисле
щ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа.
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа.
Всъщност най-добрите хора от всички времена винаги са си задавали въпроса: Как човекът може да разгърне по правилен начин това, което е заложено в него? На този въпрос са давани най-различни отговори. Едва ли бихме могли да посочим по-кратък и по-убедителен отговор от този, който Гьоте - воден от едно дълбоко разбиране на нещата - дава в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът
мисле
ше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот.
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие.
Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот.
Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха. И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
82.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това, което човекът
мисли
, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло.
За да вникнем напълно в по-нататъшното изложение, ние трябва да вземем предвид следното. Ние трябва да сме наясно, че в хода на времето духовните съставни части на човека изгубиха своята власт върху неговото физическо тяло почти напълно. Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида. Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло.
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло.
Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко. Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло.
към текста >>
Там
мисле
не
то имаше пълната власт да оказва влияние върху физическото тяло за относително кратко време.
Съвсем друго беше положението в школите на древното посвещение.
Там мисленето имаше пълната власт да оказва влияние върху физическото тяло за относително кратко време.
Ученикът на Мистериите можеше сам да упражни влияние върху своето физическо тяло до такава степен, че да го приближи до формата на днешния човек. Следователно, през онези времена посветените можеха да си изберат един ученик от нормално развитото човечество; достатъчно беше само да му дадат правилния импулс за неговото развитие. Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава. Навсякъде атлантският посветен даваше на ученика една мисловна форма, в която той непрекъснато трябваше да се задълбочава. Какво представляваше този образ?
към текста >>
Самият ученик нямаше нужда да
мисли
както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени
мисли
в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава.
Съвсем друго беше положението в школите на древното посвещение. Там мисленето имаше пълната власт да оказва влияние върху физическото тяло за относително кратко време. Ученикът на Мистериите можеше сам да упражни влияние върху своето физическо тяло до такава степен, че да го приближи до формата на днешния човек. Следователно, през онези времена посветените можеха да си изберат един ученик от нормално развитото човечество; достатъчно беше само да му дадат правилния импулс за неговото развитие.
Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава.
Навсякъде атлантският посветен даваше на ученика една мисловна форма, в която той непрекъснато трябваше да се задълбочава. Какво представляваше този образ? Върху какво трябваше да размишлява ученикът? Върху какво медитираше той?
към текста >>
83.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите
мисли
, тогава една силна мисъл действуваше така, че в душата на възприемчивия тя се появяваше като образ.
Тогава, в древните времена, определени сили преминаваха от учителя в ученика. Още в древен Египет имаше много хора, които бяха способни да приемат сили именно по този начин.
Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите мисли, тогава една силна мисъл действуваше така, че в душата на възприемчивия тя се появяваше като образ.
Следователно, в древен Египет такива телепатични способности, както и пренасянето на мисли беше нещо твърде разпространено сред хората. Много често ставаше така, че една силна волева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея. Ето защо в древен Египет един човек можеше да направлява и ръководи друг човек в такива размери, каквито днес е трудно да си представим. Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили.
към текста >>
Следователно, в древен Египет такива телепатични способности, както и пренасянето на
мисли
беше нещо твърде разпространено сред хората.
Тогава, в древните времена, определени сили преминаваха от учителя в ученика. Още в древен Египет имаше много хора, които бяха способни да приемат сили именно по този начин. Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите мисли, тогава една силна мисъл действуваше така, че в душата на възприемчивия тя се появяваше като образ.
Следователно, в древен Египет такива телепатични способности, както и пренасянето на мисли беше нещо твърде разпространено сред хората.
Много често ставаше така, че една силна волева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея. Ето защо в древен Египет един човек можеше да направлява и ръководи друг човек в такива размери, каквито днес е трудно да си представим. Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия.
към текста >>
84.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Видяхме също, какво си
мисле
ха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>
85.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
При следващите описания не бива да си
мисли
м, че имаме работа с някаква символика; ние имаме работа с реални факти.
Обаче ние установихме, че върху човека упражняват своите действия не само силите на небесните тела, но и техните констелации. Под влиянията на тези 28 нервни снопа, излизащи от гръбначния мозък, се образува всичко, което принадлежи на мъжкия и на женския организъм. Сега трябва да споменем и още нещо, за да хвърлим повече светлина върху връзките между Космоса и развитието на човека. Тези сили изграждат формата на човека, обаче човекът не остава и не се втвърдява в тях; възниква едно равновесно положение между Слънчевите сили и Лунните сили.
При следващите описания не бива да си мислим, че имаме работа с някаква символика; ние имаме работа с реални факти.
към текста >>
86.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си
мисли
, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора.
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно.
към текста >>
87.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако не бяха предприемани същински военни походи срещу най-древните традиции в медицината, против вливането на метали, би могло да се
мисли
за някаква реформа.
Духовната наука не може да подкрепя един едностранчив метод; напротив, тя изисква именно всестранност на всяко едно изследване. Колко едностранчиво е да се каже: Да премахнем всички отрови! Тези, които биха изрекли подобни думи, не познават истинските лечебни сили. Естествено, днес се извършват безумия, понеже специалистите не познават всички връзки между нещата. С една истинска тирания медицинската наука изключва всичко, което окултизмът може да предложи.
Ако не бяха предприемани същински военни походи срещу най-древните традиции в медицината, против вливането на метали, би могло да се мисли за някаква реформа.
Модерните експерименти не откриват нищо, което действително оборва старите, изпитани лечебни средства, срещу които може да се опълчи само едно грубо неразбиране, както това често се случва. Тъкмо древните египетски посветени бяха наясно с тези тайни. Те можеха да отправят поглед към действителните закономерности на мировото развитие. И когато днес някои лекари се изказват пренебрежително за египетското лечителско изкуство, веднага може да се забележи, че те нямат никаква представа за египетската медицина. Тук само загатнахме някои неща, които трябва да се знаят за египетското посвещение.
към текста >>
88.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Никак не е лесно да се ориентираме в
мисле
не
то на източните народи.
Онзи, който оставаше свързан с отците, поемаше по един дълъг „път на отците” и неговият „път на Боговете” се оказваше кратък. Според терминологията на Изтока пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”. И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той. Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана.
Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи.
Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си.
към текста >>
Отделният човек
мисли
, чувствува и върши определени неща.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа.
Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща.
Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора. И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
Той излъчва своите
мисли
и чувства навътре в общата Душа на народа.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща.
Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа.
Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора. И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
По този начин Душата на народа е пронизана от
мисли
те и чувствата на отделните хора.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания.
По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора.
И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда
мисли
под формата на материалистични спомени.
И какво става сега? Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят. И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха. Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха. Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка.
Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени.
Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание. Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на мисли. Всичко възниква отново, обаче в материална форма.
към текста >>
Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на
мисли
.
И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха. Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха. Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка. Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени. Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание.
Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на мисли.
Всичко възниква отново, обаче в материална форма.
към текста >>
89.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и
мисли
, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества.
Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание.
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества. Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези
мисли
и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание.
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
В своето
мисле
не
той можеше да вижда, да възприема
мисли
те, според които Боговете създадоха света.
Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството? Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта. Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
В своето мислене той можеше да вижда, да възприема мислите, според които Боговете създадоха света.
И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши, великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa*4.
към текста >>
90.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Сега ние трябва да изтъкнем нещо, което днешното
мисле
не
счита за несъществено, макар и то да е от изключителна важност, ако искаме действително да надникнем в загадките на съществуванието.
Обаче при огъня не е така.
Сега ние трябва да изтъкнем нещо, което днешното мислене счита за несъществено, макар и то да е от изключителна важност, ако искаме действително да надникнем в загадките на съществуванието.
Работата е там, че ние възприемаме топлината, но без да я докосваме външно. Ето същественото: Ние можем да възприемаме топлината и външно, когато докосваме един предмет, който е затоплен до определени градуси по Целзий; ние можем да възприемаме топлината външно, както и другите три елемента, обаче ние можем да почувствуваме топлината и като едно вътрешно състояние.
към текста >>
91.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И това е напълно естествено, понеже тези неща звучат твърде съмнително за
мисле
не
то и представите на нашите съвременници.
Вероятно в края на вчерашната лекция у мнозина от Вас са възникнали редица въпроси, свързани е така наречената най-низша степен от духовните Йерархии.
И това е напълно естествено, понеже тези неща звучат твърде съмнително за мисленето и представите на нашите съвременници.
В хода на лекционния цикъл ще бъде хвърлена светлина и върху други области, обаче нека още днес да изтъкна нещо, за да имате ясен поглед относно душевното състояние, което е необходимо за разглеждането на подобни теми.
към текста >>
Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите
мисли
нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност.
Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в състояние да схване помощта, която той получава от Земята.
Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност.
Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор. Много често" самите въпроси са грешно поставени, и едва след време ние ще се научим да ги поставяме както трябва. Съвсем различно изглеждат нещата, ако сме успели да вдигнем булото на Майя. На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото мислене непрекъснато е застрашено от грешки и объркване. Тези грешки са сравнително по-малки, ако ние съумеем да се пренесем в древните епохи.
към текста >>
На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото
мисле
не
непрекъснато е застрашено от грешки и объркване.
Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в състояние да схване помощта, която той получава от Земята. Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност. Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор. Много често" самите въпроси са грешно поставени, и едва след време ние ще се научим да ги поставяме както трябва. Съвсем различно изглеждат нещата, ако сме успели да вдигнем булото на Майя.
На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото мислене непрекъснато е застрашено от грешки и объркване.
Тези грешки са сравнително по-малки, ако ние съумеем да се пренесем в древните епохи.
към текста >>
92.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тази сила беше не друга, а тази, която днес пулсира в човека като сила на
мисле
не
то.
И така, коя сила пулсираше в Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн?
Тази сила беше не друга, а тази, която днес пулсира в човека като сила на мисленето.
Защото, общо взето, на Стария Сатурн Духовете на Личността не вършеха нищо друго, освен да упражняват силата на своите мисли. Пораждайки "яйцата от топлина", те трябваше да стигнат и до известна представа за тях. Силата, пораждаща представи, с която разполагаха Духовете на Личността, беше много по-могъща от тази, с която си служи днешният човек.
към текста >>
Защото, общо взето, на Стария Сатурн Духовете на Личността не вършеха нищо друго, освен да упражняват силата на своите
мисли
.
И така, коя сила пулсираше в Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн? Тази сила беше не друга, а тази, която днес пулсира в човека като сила на мисленето.
Защото, общо взето, на Стария Сатурн Духовете на Личността не вършеха нищо друго, освен да упражняват силата на своите мисли.
Пораждайки "яйцата от топлина", те трябваше да стигнат и до известна представа за тях. Силата, пораждаща представи, с която разполагаха Духовете на Личността, беше много по-могъща от тази, с която си служи днешният човек.
към текста >>
Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите
мисли
, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от
мисли
и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек.
Той израства от степента "вземам" в степента "давам". Един друг пример ние имаме и в лицето на Съществата, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои. В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч.
Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек.
Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално. Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
към текста >>
Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само
мисли
, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч. Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек. Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално.
Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
към текста >>
93.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
После аз предложих да разгледаме небесните тела според мистерийните истини на Заратустра; впрочем не си
мисле
те, че Заратустра винаги е проповядвал едни и същи истини.
В смисъла на Коперниковата система ние нарисувахме най-напред Слънцето; после това, което днес наричаме Меркурий, а от езотерична гледна точка Венера; после Венера, респективно Меркурий от езотерична гледна точка. Следвайки Коперниковата система ние стигаме до Земята с нейната Луна, после идват орбитите на Марс, на Юпитер и накрая орбитата на Сатурн. Следователно, така би трябвало да изглежда Коперниковата космическа система.
После аз предложих да разгледаме небесните тела според мистерийните истини на Заратустра; впрочем не си мислете, че Заратустра винаги е проповядвал едни и същи истини.
Ето ни отново пред последната рисунка от вчерашната лекция.
към текста >>
Мисле
не
то, както и говорът*34, тогава все още не съществуваха; те се развиха по-късно.
Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение. Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде. Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността. Те не се нуждаеха от някакъв език, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци. И когато едно такова същество сметнеше за необходимо да поведе народните маси от едно място на друго, те го следваха без изобщо да се замислят.
Мисленето, както и говорът*34, тогава все още не съществуваха; те се развиха по-късно.
към текста >>
94.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Човешките
мисли
аз нямам предвид научните
мисли
, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а
мисли
те на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята.
Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят. За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид. Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя. Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери.
Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята.
Обаче един ден човекът ще напусне Земята. И какво ще стане тогава с всичко, което хората са създали на Земята в хода на хиляди и хиляди години?
към текста >>
Тук обаче ние би трябвало да се запитаме: Означават ли нещо за бъдещето на Земята онези велики
мисли
, онези велики импулси, които забележителните личности влагат в Земната материя?
Естествено, от духовна гледна точка най-напред трябва да разгледаме развитието на човешката индивидуалност. Леонардо да Винчи например е израснал чрез своите постижения.
Тук обаче ние би трябвало да се запитаме: Означават ли нещо за бъдещето на Земята онези велики мисли, онези велики импулси, които забележителните личности влагат в Земната материя?
Нима с края на нашата Земя ще изчезнат и всички духовни постижения на човека? Нима всичко ще се превърне в прах и ще се разпилее из Космоса? Вие с право се удивлявате, примерно, на Кьолнската катедрала. Но след относително кратко време от нея няма да остане нито камък върху камък; обаче нищо ли не означава за цялата Земя фактът, че идеята за тази катедрала е вложена в каменната постройка? Следователно, нека да се абстрахираме от това, което човекът взема със себе си след смъртта, нека да разгледаме съдбата на самата Земя.
към текста >>
95.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
През древните културни епохи, още преди понятийното
мисле
не
и опиращото се на него дневно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство, е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*3. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него дневно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство, е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
1. Нервно-сетивната система носител на
мисле
не
то.
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
към текста >>
Щайнер, днес хората могат да си спомнят отделни фрагменти от своите минали инкарнации, само ако тогава "те са работили със средствата на
мисле
не
то, на логиката..." (Лекция от 23 Ноември 1909, "Дълбоките тайни на общочовешката еволюция в светлината на Евангелията", Събр. Съч.
*23. Според Р.
Щайнер, днес хората могат да си спомнят отделни фрагменти от своите минали инкарнации, само ако тогава "те са работили със средствата на мисленето, на логиката..." (Лекция от 23 Ноември 1909, "Дълбоките тайни на общочовешката еволюция в светлината на Евангелията", Събр. Съч.
№ 117).
към текста >>
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на
мисле
не
то и чувствата у съответните представители на даден народ.
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч. № 207).
към текста >>
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на
мисли
или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и
мисле
не
.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята. "Грубите" вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с "плавателни движения", близки до тези на рибите, сега той "стъпва здраво" на земната твърд и заема "изправено положение". Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете.
Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
2. Движение, осъществяващо
мисле
не
то
2. Движение, осъществяващо мисленето
към текста >>
За съотношението между
мисле
не
и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр.
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр.
Съч. №177.
към текста >>
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото
мисле
не
."
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
Днес необходимостта от нова духовна стратегия е ясна за всеки
мисле
щ човек и ти може да бъде извлечена от идейното съдържание на самата антропософия.
Днес необходимостта от нова духовна стратегия е ясна за всеки мислещ човек и ти може да бъде извлечена от идейното съдържание на самата антропософия.
към текста >>
С помощта на чистата логика, всяко
мисле
не
, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
"Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането.
С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
96.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Обаче не трябва да се
мисли
, че Акашовите записи, духовната история, която стои като отворена книга пред духовните очи на виждащия, е една писменост подобна на тази от обикновения свят.
Следователно, становището, което духовното изследване заема, е напълно независимо от документите. Но именно поради това духовното изследване ще бъде истински съдия по отношение на това, което документите съдържат. А когато в документите намираме същото, което сме в състояние да проследим в Акашовите записи, тогава разбираме, че тези документи са истински и че те са били написани от някой, който също можел да вижда в Акашовите записи. По този начин Духовната наука отново завладява много от религиозните и други документи на развитието на човечеството. Ние ще покажем нагледно това, което току що казахме, с един важен документ от развитието на човечеството, а именно с Евангелието на Йоана.
Обаче не трябва да се мисли, че Акашовите записи, духовната история, която стои като отворена книга пред духовните очи на виждащия, е една писменост подобна на тази от обикновения свят.
Тя е един вид жива писменост. Ще се опитаме да поясним това, както следва.
към текста >>
Така може да се види всичко, което е живяло в
мисли
те на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение.
Всичко това е оставило следи в Акашовите записи. Обаче когато поглеждаме в миналото с окото на ясновидеца, тогава виждаме делата така, като че имаме пред себе си един духовен сянкоподобен образ или един духовен първообраз. Представете си още веднъж движението на ръката. Като ясновидец Вие не можете да видите физическия образ. Но Вие винаги ще видите намерението за придвижване на ръката, невидимите сили, които са раздвижили ръката.
Така може да се види всичко, което е живяло в мислите на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение.
Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата воля, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи. Но това, което е стояло зад тези външни образи, се представя действително като един движещ се и действуващ Цезар, като един духовен образ на Цезар. Това се вижда, когато поглеждаме в миналото като духовидец в Акашовите записи.
към текста >>
Обаче Херман Грим не е бил само изследовател, но също и
мисли
тел с творческа фантазия.
Обаче има само малко скици, върху които той е отбелязал, как е искал да построи това съчинение. Той е работил може би много пъти върху него, понякога е изхвърлял някои изречения и често пъти е оставало само малко от написаното. Така стои въпросът и с "Навзикаа". Има двама писатели, които и двамата са се опитали да преработят това съчинение. И двамата са били изследователи: литературният историк Шерер и Херман Грим.
Обаче Херман Грим не е бил само изследовател, но също и мислител с творческа фантазия.
Той е също авторът на книгата "Животът на Микеланджело" и "Гьоте". Залавяйки се да преработи Гьотевата "Навзикаа" , той постъпил по следния начин: опитал се да се пренесе в духа на Гьоте и се запитал: ако Гьоте е бил такъв и такъв, как е схващал той един такъв образ като този на Навзикаа от Одисея? На тази основа и с известно презиране на историческите документи Херман Грим съчинил една "Навзикаа" според идеята на Гьоте, в духа на Гьоте.
към текста >>
Колкото и странно да изглежда едно такова предание за днешните материалистично
мисле
щ човек, и колкото малкото трябва да се тълкува направо материалистично, толкова вярно е то за онзи, който може да вижда нещата с духовните очи.
Колкото и странно да изглежда едно такова предание за днешните материалистично мислещ човек, и колкото малкото трябва да се тълкува направо материалистично, толкова вярно е то за онзи, който може да вижда нещата с духовните очи.
И тогава е имало още хора, които са били надарени с естествено ясновидство и са могли да видят, какво се е родило с Буда. Това са странни изречения и аз Ви ги цитирам от източните писания. Днес се казва, че това са сказания и митове. Обаче онзи, който разбира нещата, знае, че тук се крие нещо, което е истина по отношение на духовния свят. Такива събития като раждането на Буда имат значение не само за тази личност, но те разпръскват духовни сили върху целия свят.
към текста >>
Но въпреки това недей те
мисли
, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие.
Да предположим, че в течение на едно въплъщение един човек тръгва в пътя на духовното познание, т.е. че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз. Преди да дойде този момент, човекът минава през множество опитности.
Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие.
Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава. Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
към текста >>
След това който знае, какви
мисли
събуждаше в духа гръцката дума хеликия, ще може да Ви каже, че тук евангелистът е искал да говори за етерното тяло, чрез което мъдростта се превръща постепенно в способност.
"Той растеше в мъдрост" това в действителност иска да каже: той изработваше, формираше своето астрално тяло.
След това който знае, какви мисли събуждаше в духа гръцката дума хеликия, ще може да Ви каже, че тук евангелистът е искал да говори за етерното тяло, чрез което мъдростта се превръща постепенно в способност.
Вие знаете, че с астралното тяло са свързани всички дейности, които имат тази особеност, че не се повтарят. Например, когато сме разбрали веднъж нещо, ние сме го разбрали завинаги. Етерното тяло създава навици, придобити склонности. А това се добива чрез упражнение и повторение. Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него.
към текста >>
97.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Не трябва да
мисли
м, че на старата Луна хората са били животни.
Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на Сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние. Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества. През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята. Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни.
Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати. Следовател но върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.
към текста >>
98.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но ако
мисли
те, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако
мисли
те, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо.
Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете.
Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън.
към текста >>
Той чакаше, защото
мисле
ше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея".
През време на Древно-персийската култура имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат. Същото е било и през време на Египетската култура. Но най-възвишеното от слънчевите същества все още чакаше. То изпращаше от вън своите сили към свещените Риши през време на Индийската епоха. Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера!
Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея".
През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао. Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане. Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания. Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него.
към текста >>
99.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Един съвременен
мисли
тел, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ!
Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време. Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност. В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз. Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила.
Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ!
"Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството. Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
към текста >>
Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките
мисли
и чувства на човека.
Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа.
Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека.
Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството. Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота". У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс.
към текста >>
Един
мисли
тел като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството.
Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов. Той ни интересува, защото, изхождайки от едно широко философско схващане, съумя да стигне до границата на истинското виждане на нещата, той обгръща цяла една епоха като в пророческа перспектива.
към текста >>
100.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но хората горчиво се лъжат
мисле
йки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.
Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма. Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение. Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото. Или пък може още да се помисли, че не е интересно човек да добие познание за духовното; защото какво може да измени в хода на света това, дали човек го допуска или не?
Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.
към текста >>
Естествено в една епоха като нашата човек не бива да изпада в една противоположна прекаленост и да
мисли
, че всички онези, които вярват в духа, са по необходимост здрави.
Тогава хората биха знаели, че увеличавайки духовната сила, тя ще вземе надмощие над материалната част, т.е. над наследствените фактори. Човек, който би се издигнал до духовното познание, би могъл да си каже; колкото и силна да бъде наследствеността в мене, аз мога да увелича моята духовна сила и благодарение на нея да възтържествувам над наследствените разположения. Но когато човек не работи над своята духовна природа, в която не влиза нищо от наследствеността, той става роб на предадените от родителите черти; така ние виждаме, как суеверията на материализма ни обвързват все повече във веригите на наследствеността. Хората ще бъдат напълно оковани в нея, ако във всеки момент не възтържествуват върху миналото чрез един силен подтик на духа.
Естествено в една епоха като нашата човек не бива да изпада в една противоположна прекаленост и да мисли, че всички онези, които вярват в духа, са по необходимост здрави.
Човекът не е един изолиран индивид в света. Той е част от едно цяло и неговата духовна природа трябва още да укрепне. Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне, даже ако сега дава храна на своя дух, той няма още достатъчно сили да възтържествува над това, което идва от физическата страна. Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане. Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа.
към текста >>
Нека не се
мисли
, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в действие.
Човекът не е един изолиран индивид в света. Той е част от едно цяло и неговата духовна природа трябва още да укрепне. Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне, даже ако сега дава храна на своя дух, той няма още достатъчно сили да възтържествува над това, което идва от физическата страна. Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане. Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа.
Нека не се мисли, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в действие.
към текста >>
Въпреки това не
мисле
те, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме.
Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно.
Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме.
Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие.
към текста >>
101.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но не трябва да
мисли
те, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно.
От предишната сказка можахме да извлечем констатацията: Христовият Импулс, след като е действувал чрез Исуса от Назарет, се е съединил с развитието на Земята. Той става тук такъв мощен импулс за цялото развитие на човечеството на Земята, че упражнява и днес същото действие, каквото е упражнявало в миналото посвещението, което става все по-опасно за живота на човека и което се състоеше в отделянето на етерното тяло вън от физическото. Така силно действува Христовият импулс върху съзнанието.
Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно.
Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин.
към текста >>
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на
мисле
не
, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс.
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните.
В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!
към текста >>
А за материалистичните
мисли
тели на нашата епоха тези факти изглеждат едни от най-извънредните.
Когато четете Евангелията, в тях ще срещнете противоречия, Въпреки това можем да кажем, че по отношение на съществените събития, които можем да опишем според Акашовите записи, тези факти съвпадат по един забележителен начин помежду си и са в пълно съгласие особено що се отнася за кръщението извършено от св. Йоан. И от четирите Евангелия се вижда, че техните автори са отдали първостепенно значение на това кръщение. Те са в пълно съгласие и относно разпятието и Възкресението.
А за материалистичните мислители на нашата епоха тези факти изглеждат едни от най-извънредните.
Но как ще обясним другите привидни противоречия?
към текста >>
В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е
мисле
л един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: истинският господар на духовния свят ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет.
Във всички школи на посвещението са царували много строги правила за откриването достъпа в духовния свят. Различават се само обредите, способствуващи за влизането в този свят.
В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е мислел един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: истинският господар на духовния свят ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет.
Кое ме доведе до него? Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека. Ето защо духът, който живееше в тялото на Исуса от Назарет, му се явяваше под формата, с която го бяха запознали мистериите, и описваше нещата така както ги виждаше.
към текста >>
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те
мисле
ха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа.
Той описва особено дейността на Христа в тялото на Исуса от Назарет в течение на трите години, оставяйки настрана всичко, което се е случило до тогава. Този евангелист е минал през едно посвещение подобно на тези от Мала Азия, а даже и на гръцките посвещения. Това посвещение беше най-модерното от онези времена и то би могло да бъде наречено също така добре европейско, както азиатско или езическо. То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване. Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон.
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа.
Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята.
към текста >>
Подчертавам този толкова характерен факт: има вече
мисли
тели, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла.
Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос.
Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла.
Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега Духовната наука. Но онези, които не я приемат, не могат да дадат пълното необходимо съдържание на своите идеи. Такъв е случаят и с философа Соловьов. Неговата философска система е като чаша, която трябва да бъде напълнена с идеите, към които той самият се стреми, които вече покълват, но могат да се разцъфтят и да бъдат обладани; а това обладаване може да се постигне само чрез импулса даден от Антропософията.
към текста >>
Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и
мисли
човекът на бъдещето.
Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла.
Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето.
Това именно ни дава сега Духовната наука. Но онези, които не я приемат, не могат да дадат пълното необходимо съдържание на своите идеи. Такъв е случаят и с философа Соловьов. Неговата философска система е като чаша, която трябва да бъде напълнена с идеите, към които той самият се стреми, които вече покълват, но могат да се разцъфтят и да бъдат обладани; а това обладаване може да се постигне само чрез импулса даден от Антропософията. Антропософията може да напълни тази чаша с всички учения, които тя дава върху фактите и действителностите на духовния свят.
към текста >>
102.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато
мисле
ше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
Едновременно с човешкото съзнание в човечеството се е изменило всичко. Човек трябва да бъде с ненапълно отворени очи, за да вярва, че и днес светът е такъв, какъвто е бил винаги. Всичко се изменя. Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им. Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други.
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга.
към текста >>
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който
мисли
, че едно вещество е могло да се превърне в друго?
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?
С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.
към текста >>
Ако бихме
мисли
ли така, това би значило, че не сме чели текста както трябва.
И тогава той го изцели. Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог?
Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва.
В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи". Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог". Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
103.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Естествено, ако днес биха се сключва ли бракове между близки роднини, би било погрешно да се
мисли
, че ще се възобновят тези състояния.
За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство. Само постепенно с течение на времето става смесването на кръвта от различни родове и племена, но колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече виждаме да действуват роднинските кръвни връзки. През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера. Това знаеха всички, даже и най-простите хора.
Естествено, ако днес биха се сключва ли бракове между близки роднини, би било погрешно да се мисли, че ще се възобновят тези състояния.
Това би била същата грешка, която би направило цветето "момина сълза", ако то кажеше: аз не искам вече да цъфтя през месец май. От сега нататък ще цъфтя през октомври. Разбира се, през октомври неговият цъфтеж би бил невъзможен. Също така магическите сили не могат да се развият в една епоха, която не предлага вече необходимите за това условия. В нашата епоха магическите сили се развиват по друг начин.
към текста >>
Не трябва да
мисли
те, че Христос има нужда да се развиват; но тялото на Исуса от Назарет е това, което трябва още да се усъвършенствува, колкото и чисто и благородно да бъде то.
След това Христовите сили продължават да нарастват, но не самите Христови сили като такива, а възможността те да могат да се проявят чрез телата на Исуса от Назарет.
Не трябва да мислите, че Христос има нужда да се развиват; но тялото на Исуса от Назарет е това, което трябва още да се усъвършенствува, колкото и чисто и благородно да бъде то.
Защото в него трябва да се влеят нови сили.
към текста >>
104.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В етерното тяло действува астралното тяло, носител на нашите идеи, на нашите
мисли
, нашите усещания, нашите чувства.
Азът на Исуса от Назарет излезе от физическото, етерното и астралното тела и ги изостави на Христовото Същество. Азът на Исуса напусна неговото физическо тяло; на негово място прониква Христос, тук също трябва да кажем, че Христовият Аз прониква предимно във физическото тяло. С това ние засягаме една тайна, защото това, което е станало тогава, засяга същевременно естеството на отношенията. които съществуват между хората, за които вече говорихме по-горе. Вие си спомняте, че елементът на сходство, който прави хората подобни едни на други, се предава чрез женския принцип, докато мъжкият принцип предава това, което прави от човека един, индивидуален аз на Земята.
В етерното тяло действува астралното тяло, носител на нашите идеи, на нашите мисли, нашите усещания, нашите чувства.
От друга страна етерното тяло е това, което най-много работи върху физическото тяло; в него се съдържат силите, които моделират физическото тяло. Когато астралното тяло прониква етерното тяло, там се намира следователно всичко, което ще даде от вътре форма на човека. Това, което прави един човек да прилича на друг, това е една сила, която действува от вътре; тя не за виси от физическото тяло, а от етерното и астралното тяло. От това може да се почувствува, че майчинският елемент ни прониква в нашето етерно тяло и в нашето астрално тяло, що се отнася за това, което дава на физическото тяло формата, която му е предадено, от Аза, то е бащино наследство.
към текста >>
А това значи: във всичко онова, което ние имаме общо с хората на нашата раса, животът на нашите
мисли
, нашата философия, нашата мъдрост, живее женският елемент; във всичко, което се ражда от съединението на Аза с физическото тяло, във формата, чрез която изразяваме нашата личност, нашия Аз, действува мъжкият елемент.
Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа. Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата. Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип".
А това значи: във всичко онова, което ние имаме общо с хората на нашата раса, животът на нашите мисли, нашата философия, нашата мъдрост, живее женският елемент; във всичко, което се ражда от съединението на Аза с физическото тяло, във формата, чрез която изразяваме нашата личност, нашия Аз, действува мъжкият елемент.
Древните мъдреци, които са знаели това, трябвало да изискват преди всичко от хората те да си съставят една ясна представа за отношенията, които свързват тяхното етерно и астрално тяло с физическото тяло и Аза; това означаваше да осъзнаят в себе си бащиния и майчиния елементи. Защото освен физическата майка човек носи в себе си един майчин принцип, също както освен физическия баща той съдържа в себе си бащиния елемент. И за идеал се считаше хармонизирането в себе си на "бащата" и на "майката". Ако човек не постига това, дисхармонията се предава от човека до физическото поле и причинява там истински опустошения. Това равновесие между двата принципа беше следователно едно задължение, което се налагаше, за да се избягнат най-страшни катастрофи.
към текста >>
105.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото
мисле
не
, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз.
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера. Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
към текста >>
Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното
мисле
не
е обхваната от бавно умиране.
Това е едно от съчиненията, които са били най-разпространени през тази епоха. Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий. Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход.
Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране.
Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва. Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете. Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене. За това съществуват външни доказателства. Да предположим, че един човек от ХІІ-ия век е дълбоко завладян от христовия Импулс и че той е разбрал, колко много но-ви откровения произтичат от евангелията и могат да проникнат човечеството.
към текста >>
Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното
мисле
не
.
Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход. Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране. Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва. Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете.
Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене.
За това съществуват външни доказателства. Да предположим, че един човек от ХІІ-ия век е дълбоко завладян от христовия Импулс и че той е разбрал, колко много но-ви откровения произтичат от евангелията и могат да проникнат човечеството. Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното мислене и Християнството. През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта. Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството.
към текста >>
Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното
мисле
не
и Християнството.
Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва. Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете. Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене. За това съществуват външни доказателства. Да предположим, че един човек от ХІІ-ия век е дълбоко завладян от христовия Импулс и че той е разбрал, колко много но-ви откровения произтичат от евангелията и могат да проникнат човечеството.
Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното мислене и Християнството.
През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта. Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството. Колкото повече тази мисъл обедняваше в своите схващания, толкова повече тя се обогатяваше в своите наблюдения. Скоро настъпи време, когато всяко понятие за древната мъдрост изчезна напълно от науката. Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли.
към текста >>
Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното
мисле
не
с Християнството.
Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене. За това съществуват външни доказателства. Да предположим, че един човек от ХІІ-ия век е дълбоко завладян от христовия Импулс и че той е разбрал, колко много но-ви откровения произтичат от евангелията и могат да проникнат човечеството. Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното мислене и Християнството. През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта.
Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството.
Колкото повече тази мисъл обедняваше в своите схващания, толкова повече тя се обогатяваше в своите наблюдения. Скоро настъпи време, когато всяко понятие за древната мъдрост изчезна напълно от науката. Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли. Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха. Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично.
към текста >>
Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите
мисли
.
Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното мислене и Християнството. През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта. Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството. Колкото повече тази мисъл обедняваше в своите схващания, толкова повече тя се обогатяваше в своите наблюдения. Скоро настъпи време, когато всяко понятие за древната мъдрост изчезна напълно от науката.
Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли.
Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха. Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично. С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила.
към текста >>
Един човек като Галилей, например, не може да
мисли
в абсолютното, но съобразно със своята епоха.
През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта. Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството. Колкото повече тази мисъл обедняваше в своите схващания, толкова повече тя се обогатяваше в своите наблюдения. Скоро настъпи време, когато всяко понятие за древната мъдрост изчезна напълно от науката. Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли.
Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха.
Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично. С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка.
към текста >>
Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно
мисле
не
което боговете са изостанали и което е станало чисто механично.
Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството. Колкото повече тази мисъл обедняваше в своите схващания, толкова повече тя се обогатяваше в своите наблюдения. Скоро настъпи време, когато всяко понятие за древната мъдрост изчезна напълно от науката. Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли. Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха.
Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично.
С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила.
към текста >>
Но преди Галилей са
мисле
ли, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка.
Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха. Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично. С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила.
Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка.
Зад камъка се намираше една активна сила. Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм. И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила. Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов живот на понятията, които все повече обедняват.
към текста >>
Галилей съвсем е обърнал начина на
мисле
не
, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм.
С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила.
Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм.
И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила. Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов живот на понятията, които все повече обедняват.
към текста >>
Лесно би било да се докаже, че научното
мисле
не
въпреки натрупването на голям брой наблюдения, не е обогатило човечеството с нито едно ново понятие.
Лесно би било да се докаже, че научното мислене въпреки натрупването на голям брой наблюдения, не е обогатило човечеството с нито едно ново понятие.
Защото, нека отбележим добре, наблюденията не са понятия, Не мислете, че една теория като дарвинизма, например, е внесла в човечеството нови понятия. Ако човечеството е получило такива нови понятия, това не е от теоретиците на науката, но от хора, които са черпили своите вдъхновения от съвършено друг източник, Гьоте например. Той е дарил на човечеството нови понятия; ето защо те учените са го считали като дилетант.
към текста >>
Защото, нека отбележим добре, наблюденията не са понятия, Не
мисле
те, че една теория като дарвинизма, например, е внесла в човечеството нови понятия.
Лесно би било да се докаже, че научното мислене въпреки натрупването на голям брой наблюдения, не е обогатило човечеството с нито едно ново понятие.
Защото, нека отбележим добре, наблюденията не са понятия, Не мислете, че една теория като дарвинизма, например, е внесла в човечеството нови понятия.
Ако човечеството е получило такива нови понятия, това не е от теоретиците на науката, но от хора, които са черпили своите вдъхновения от съвършено друг източник, Гьоте например. Той е дарил на човечеството нови понятия; ето защо те учените са го считали като дилетант.
към текста >>
Онази част от човешкия мозък, която служи за научното
мисле
не
, е на път да изсъхне; и ако това е така, причината е, че онази част от етерното тяло, която трябва да оживотвори мозъка, днес още не е приела Христовия Импулс.
В древността Вие ще намерите много по-живи и величествени понятия. Понятията на дарвинизма са като изцедени лимони. Не е извършено нищо друго освен да се натрупат наблюдения и да се съединят тези наблюдения, да се свържат с обеднели понятия. Тази насока на науката ясно показва постепенното загиване, което се извършва.
Онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене, е на път да изсъхне; и ако това е така, причината е, че онази част от етерното тяло, която трябва да оживотвори мозъка, днес още не е приела Христовия Импулс.
Докато тя не бъде проникната от този Импулс, научното мислене ще бъде без живот. Тук се проявява един всемирен закон.
към текста >>
Докато тя не бъде проникната от този Импулс, научното
мисле
не
ще бъде без живот.
В древността Вие ще намерите много по-живи и величествени понятия. Понятията на дарвинизма са като изцедени лимони. Не е извършено нищо друго освен да се натрупат наблюдения и да се съединят тези наблюдения, да се свържат с обеднели понятия. Тази насока на науката ясно показва постепенното загиване, което се извършва. Онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене, е на път да изсъхне; и ако това е така, причината е, че онази част от етерното тяло, която трябва да оживотвори мозъка, днес още не е приела Христовия Импулс.
Докато тя не бъде проникната от този Импулс, научното мислене ще бъде без живот.
Тук се проявява един всемирен закон.
към текста >>
Научните понятия обедняват все повече и все повече се увеличава броят на тези, които ще трупат фактите на наблюдението и ще се страхуват като от огън от този, който започва да
мисли
.
Научните понятия обедняват все повече и все повече се увеличава броят на тези, които ще трупат фактите на наблюдението и ще се страхуват като от огън от този, който започва да мисли.
Днес някой професор се изплашва, когато един млад студент му донася една теза, която съдържа макар и сянка от лично мислене.
към текста >>
Днес някой професор се изплашва, когато един млад студент му донася една теза, която съдържа макар и сянка от лично
мисле
не
.
Научните понятия обедняват все повече и все повече се увеличава броят на тези, които ще трупат фактите на наблюдението и ще се страхуват като от огън от този, който започва да мисли.
Днес някой професор се изплашва, когато един млад студент му донася една теза, която съдържа макар и сянка от лично мислене.
към текста >>
106.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите
мисли
.
Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли.
Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Ако се
мисли
, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл.
Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл.
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите.
към текста >>
107.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват
мисли
, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв". Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв.
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
И те се съединяват с този дух.
към текста >>
Като
мисле
ше, че това е градинарят, тя каза: Господине, ако ти си го взел, кажи ми къде си го сложил и аз ще го донеса.
"Исус и каза: жено, защо плачеш? Кого търсиш?
Като мислеше, че това е градинарят, тя каза: Господине, ако ти си го взел, кажи ми къде си го сложил и аз ще го донеса.
към текста >>
Ако познавате някого добре и сте го видели преди няколко дни и след това отново го срещате,
мисли
те ли, че бихте го познали?
Ако познавате някого добре и сте го видели преди няколко дни и след това отново го срещате, мислите ли, че бихте го познали?
Нима ще го сметнете за градинаря и ще го питате, къде е сложил онзи, когото търсите, ако той беше същият? А това би трябвало да помислим за Мария /или за онази която беше наричана "Мария"/, ако приемем, че всяко физическо око би могло да познае Христа и да го види, както го е виждало физически преди неговата смърт. Но четете Евангелието по дух!
към текста >>
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да
мисли
без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят.
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
към текста >>
Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да
мисли
и да вижда без помощта на мозъка.
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение.
Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински
мисли
, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
108.
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но с това те само показват, че техните
мисли
са далече от самия живот.
Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие.
Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот.
Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>
109.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да
мисли
м за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме.
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
110.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото
мисле
не
.
Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно
мисле
не
.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
към текста >>
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото
мисле
не
.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата,
мисли
те и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото.
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт? Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло.
Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото.
Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове.
към текста >>
/*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои
мисли
тели имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник".
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
/*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник".
Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част.
към текста >>
Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на
мисле
не
то, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване.
Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и
мисли
на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява.
За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука.
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява.
Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек.
към текста >>
111.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и
мисли
.
Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
към текста >>
Тогава
мисли
те, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите.
За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда.
Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите.
Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Всичко, което човек
мисли
, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите.
Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той
мисли
и чувствува това или онова.
Например една мисъл, която е ясна, може да бъде видяна как обгръща човека като една строго очертана форма-мисъл; също така една дива, безпътна мисъл, тази или онази страст могат да бъдат видени като безпорядъчни, разбъркани форми. Всичко това са форми, образи, които заобикалят човека.
Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той мисли и чувствува това или онова.
Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното. Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове. Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове. Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества. Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта.
към текста >>
Тези форми на
мисли
те или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното.
Например една мисъл, която е ясна, може да бъде видяна как обгръща човека като една строго очертана форма-мисъл; също така една дива, безпътна мисъл, тази или онази страст могат да бъдат видени като безпорядъчни, разбъркани форми. Всичко това са форми, образи, които заобикалят човека. Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той мисли и чувствува това или онова.
Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното.
Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове. Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове. Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества. Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта. Ако те не бяха там, угризенията на съвестта не биха причинили мъчение.
към текста >>
Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени
мисли
като с кожи, като с мехове?
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него.
Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове?
Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Достатъчно е само
мисле
но да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии.
Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце. Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта.
Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии.
Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува.
към текста >>
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на
мисли
те, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване,
мисле
не
и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето.
Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено. Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе. Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп.
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето.
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
към текста >>
Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и
мисли
, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на
мисле
не
то, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.?
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа? Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или духовно в Слънцето.
Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на мисленето, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.?
Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята. Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния живот.
към текста >>
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме
мисле
не
, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
112.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на
мисли
те, на чувствата и на усещанията и т.н.
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на
мисле
не
.
Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята. Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея. Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи. Обаче конкретната истина е, че мъдростите се развиват, че те приеман все по-висши и по-висши форми, докато най-после на Земята ще се яви това, което е зряло, за да може да премине в едно друго състояние, както Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние са преминали в Земното състояние. Тук няма само повторение, а действителен напредък: това е именно, за което се касае.
И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене.
Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие. А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
към текста >>
Западният начин на
мисле
не
никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие.
Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея. Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи. Обаче конкретната истина е, че мъдростите се развиват, че те приеман все по-висши и по-висши форми, докато най-после на Земята ще се яви това, което е зряло, за да може да премине в едно друго състояние, както Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние са преминали в Земното състояние. Тук няма само повторение, а действителен напредък: това е именно, за което се касае. И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене.
Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие.
А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение? " Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот.
към текста >>
И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на
мисле
не
/в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене. Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие. А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото.
И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот. Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е. в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на
мисле
не
е издигнат в едно по-висше царство, т.е.
А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение? " Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот.
Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е.
в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
в нашия случай източният начин на
мисле
не
е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н.
Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение? " Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот. Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е.
в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н.
са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
И за тези явления на бурята можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще
мисли
м за такава молитва към боговете.
Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго. Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение". Така древният човек можеше да моли този Индра да му даде си ла да победи своите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество. На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват благодатните действия, които придружават бурята.
И за тези явления на бурята можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще мислим за такава молитва към боговете.
към текста >>
Мисли
те ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние.
Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил. Но какво е станало сега с него? Как ни се представя неговото развитие?
към текста >>
113.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме
мисли
, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят.
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н.
е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове.
към текста >>
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как
мисли
, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят.
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
към текста >>
Съвсем погрешно е да се
мисли
, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот.
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане.
към текста >>
114.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски
мисли
, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
към текста >>
Това, което в древна Индия беше
мисле
но, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и
мисли
към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства.
Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството.
Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства.
Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер.
към текста >>
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да
мисли
, че може да ги изчерпи с това или онова.
Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията.
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
към текста >>
115.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно
мисле
не
, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично
мисле
не
, което изследва фактите.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това.
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
Човечеството навлиза в един стадий, когато в известно отношение етерното тяло отново излиза от физическото тяло; но не трябва да
мисли
те, че то от само себе си ще получи всичко, което беше получило в миналото като наследство.
Но аз Ви казах: сега се извършва обратния процес.
Човечеството навлиза в един стадий, когато в известно отношение етерното тяло отново излиза от физическото тяло; но не трябва да мислите, че то от само себе си ще получи всичко, което беше получило в миналото като наследство.
Ако не би станало нищо друго, освен етерното тяло да излезе вън от физическото тяло, то би излязло. Но то не би съдържало нищо от силите, които в миналото е имало в себе си. В бъдещето един вид ще се роди от физическото тяло на човека. Но ако физическото тяло не му даде нищо при неговото излизане, то ще бъде тогава празно и пусто. Бъдещето на развитието на човечеството ще бъде това, че хората ще освободят, така да се каже, етерното тяло от физическото тяло и евентуално ще го изпратят навън празно.
към текста >>
За реалистичния
мисли
тел голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
към текста >>
За реалистичното
мисле
не
то не съществува.
Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория.
За реалистичното мислене то не съществува.
Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха. Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука. Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се
мисли
.
Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли.
Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот.
към текста >>
Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като
мисли
и чувства спрямо него.
Не е било обаче така в древната индийска епоха. Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността.
Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него.
В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес. Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес.
към текста >>
Намереният започнал да
мисли
, че не се отнасят добре с него, че го пренебрегват и затова убил истинския син.
Той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Майката роди този син. За да се избегне изпълнението на предсказанието, синът бил изоставен на остров Кариот; намерила го Царицата на Кариот. И понеже царската двойка нямали син, тя го взела като свой. Но по-късно им се родил син.
Намереният започнал да мисли, че не се отнасят добре с него, че го пренебрегват и затова убил истинския син.
Тогава той трябвало да избяга от острова Кариот. Скитайки, стигнал до двореца на Пилат в Палестина, където получил служба като надзирател в дома на Пилата. Един ден се скарали със своя съсед, за който не знаел нищо друго, освен, че е негов съсед. При скарването той го убил и по-късно се оженил за неговата жена. Едва после узнал, че се оженил за своята собствена майка.
към текста >>
Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да
мисли
м по най-различни начини.
Легендата ни разказва, че този, когото бяха връхлетели тези нещастия, не постъпил както Оедип, но че се разкаял и отишъл при Христа, който го приел при себе си; защото той беше Юда от Кариот /Юда Искариот/. И това, което живееше тук в Юда, злото, то се въплъти като един фермент в цялото развитие на човечеството. Защото делото от Палестина има връзка с предателството на Юда. Юда принадлежи към цялото, той е един от дванадесетте, които не можем да си представим без него. Тук се показва, че оракулът наистина се изпълнил и че неговото съдържание се въплъти в развитието на човечеството като зло, което се превръща в добро и живее по-нататък като добро.
Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини.
С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него.
към текста >>
116.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и
мисле
не
на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха.
Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха.
Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману?
към текста >>
Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и
мисле
не
, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес.
Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство. Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха.
Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес.
Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание.
към текста >>
Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не
мисли
, които хората могат да мислят или са
мисли
ли, а
мисли
, според които боговете са създали навън света.
В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той.
Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически.
към текста >>
Това, което днес наричаме
мисли
, което изработваме като
мисли
с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически?
към текста >>
Да умува, да размишлява, да
мисли
с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли.
към текста >>
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от
мисли
те на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
към текста >>
Как Боговете са
мисли
ли в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той.
Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той.
Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни.
към текста >>
Той нямаше нужда да
мисли
логически.
Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той.
Той нямаше нужда да мисли логически.
Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете.
към текста >>
Защо ние трябва да
мисли
м логически?
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически.
Защо ние трябва да мислим логически?
Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост.
към текста >>
Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото
мисле
не
, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите
мисли
.
Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически?
Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли.
Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света.
към текста >>
Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше
мисли
те на Боговете и тези
мисли
от само себе си бяха верни.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни.
Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
към текста >>
Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от
мисли
те на Боговете.
Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни.
Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете.
Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха.
към текста >>
Той гледаше в тази тъкан от
мисли
, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост.
Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете.
Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост.
Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи.
към текста >>
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените
мисли
, а не от човешките
мисли
.
И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>
А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на
мисли
те, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога.
Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието.
А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога.
Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>
Това, което при начина на
мисле
не
на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре.
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
към текста >>
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което
мисли
те на хората са в душата.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство.
към текста >>
Тези
мисли
в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите
мисли
отговарят определени духовни същества.
Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества.
За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец.
към текста >>
Мисли
те са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено".
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо.
Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено".
Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
към текста >>
Днес човекът не чувствува своите
мисли
със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено".
Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис.
В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
към текста >>
В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа,
мисли
те бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис.
В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
към текста >>
Днес
мисли
те са избледнели, станали са отвлечени.
Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени.
В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени.
към текста >>
Те бяха още повече виждани
мисли
; ако и да не бяха такива
мисли
, които да се виждат като разперени
мисли
във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм из
мисли
л тези
мисли
, а това са
мисли
, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно.
Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път.
към текста >>
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от
мисли
те, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период.
към текста >>
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има
мисли
, но такива
мисли
, които изникват като вдъхновени.
Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени.
И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период. При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
С тези възникващи вдъхновени
мисли
хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха.
Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период. При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство.
С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха.
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света.
към текста >>
Отделните
мисли
в усещания, чувства идват едно след друго.
Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето. Изследвайте Вашия душевен живот, този живот не е разпрострян в пространството, той протича във времето.
Отделните мисли в усещания, чувства идват едно след друго.
Това, което е навън, е разпростряна в пространството, то стои едно до друго. Ето защо сега трябва да настъпи това, което се нарича: изтичането на вън в пространството на нещо, което досега е живяло само във времето, за да бъде едно до друго. Това и стана, че нещо, което бе живяло само във времето, от сега нататък живее в пространство то едно до друго. Чрез това става нещо важно, и то се изразява по един твърде дълбок начин.
към текста >>
117.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на
мисле
не
, този начин на
мисле
не
се е поучил от действителността и си е образувал това отношение, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена.
Напротив числото дванадесет е една ръководна нишка за всичко, което съществува едно до друго в пространството. Това винаги е чувствувала една наука, която същевременно е била мъдрост. Ето защо за мирови явления, които принадлежат на нашата Земя, тя е казала: ние се ориентираме, когато отнасяме пространствените отношения на дадено нещо, което става на Земята, към дванадесет трайни точки, които са разпределени в пространството. Тези дванадесет трайни точки са дадени чрез дванадесетте зодиакални знака в мировото пространство. Това трябваше да бъдат дванадесет основни точки, към които се отнася всичко в пространството.
Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на мислене, този начин на мислене се е поучил от действителността и си е образувал това отношение, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена.
Там, където се касае за промени, т.е. за временност, там една по-стара наука е поставила на основа седемте планети. Там ръководна нишка е числото седем.
към текста >>
Това стана във времето, когато разбирането за такива неща беше
мисли
мо най-малкото.
А сега човечеството трябваше да бъде оставено време да изживее идването на Христа, който преди това се беше изявил на Мойсей на планината Сенай; защото това е едно и също същество, Яхве и Христос, само в друга форма. Сега на човечеството трябваше да бъде предоставено да приеме Христа.
Това стана във времето, когато разбирането за такива неща беше мислимо най-малкото.
Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-голяма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос.
към текста >>
118.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето
мисле
не
; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното.
Това, което хората умеят да вършат в дадена епоха, това, което те развиват като способности, далеч не е съществувало винаги. Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи.
Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното.
Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно. Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
към текста >>
Например преди хората да постигнат дарбата на логическото
мисле
не
, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги.
Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното
мисле
не
и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Ако бихме приложили този начин на
мисле
не
спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача.
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо
мисле
не
.
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива.
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
към текста >>
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните
мисли
и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм.
Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото. Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм.
Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти. Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото
мисле
не
, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>
119.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Представете си, че днес един младеж трябва да усвои логическите правила, правилата на логическото
мисле
не
.
Да вземем за целта един друг пример.
Представете си, че днес един младеж трябва да усвои логическите правила, правилата на логическото мислене.
Логическото мислене днес е една всеобща човешка способност, която човек развива благодарение на своите вътрешни душевни сили. Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият дух на гръцкия мислител Аристотел. Едно е да из влечеш нещо за пръв път от дълбините на човешката душа, а съвсем друго да го извличаш след като известно време човечеството е работило над него.
към текста >>
Логическото
мисле
не
днес е една всеобща човешка способност, която човек развива благодарение на своите вътрешни душевни сили.
Да вземем за целта един друг пример. Представете си, че днес един младеж трябва да усвои логическите правила, правилата на логическото мислене.
Логическото мислене днес е една всеобща човешка способност, която човек развива благодарение на своите вътрешни душевни сили.
Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият дух на гръцкия мислител Аристотел. Едно е да из влечеш нещо за пръв път от дълбините на човешката душа, а съвсем друго да го извличаш след като известно време човечеството е работило над него.
към текста >>
Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият дух на гръцкия
мисли
тел Аристотел.
Да вземем за целта един друг пример. Представете си, че днес един младеж трябва да усвои логическите правила, правилата на логическото мислене. Логическото мислене днес е една всеобща човешка способност, която човек развива благодарение на своите вътрешни душевни сили.
Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият дух на гръцкия мислител Аристотел.
Едно е да из влечеш нещо за пръв път от дълбините на човешката душа, а съвсем друго да го извличаш след като известно време човечеството е работило над него.
към текста >>
То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на
мисли
, усещания, чувства и представи.
Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда". Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство. Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи. Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло.
То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи.
Всичко това мина през душата на Буда. Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло. В своите астрални тела те изживяват само това, което идва от външния свят чрез сетивата на физическото тяло."
към текста >>
Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като
мисли
, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма.
А как той описа всичко това, можем да разберем само след известна антропософска подготовка. Ние вече знаем: Когато човек умира, в момента на смъртта, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерното тяло и физическото тяло. Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му живот. После, както знаем, основната част от етерното тяло, човек също отхвърля от себе си като един втори труп, така остава само един екстракт, един вид есенция от етерното тяло; точно този екстракт човек взема със себе си, когато минава през епохите на Камалока*7 и Девакана, за да го свали отново в следващото си прераждане.
Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като мисли, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма.
Всичко това се свързва по определен начин с този екстракт на етерното тяло, кой то минава от едно прераждане в друго. Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов живот на Земята. В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира. И така, това, което човекът носи от една инкарнация в друга, е следователно екстракт от Линга шарира.
към текста >>
И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно
мисле
не
, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят. Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара.
И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното
мисле
не
, което има предвид само „обекта", и онова
мисле
не
, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира".
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира".
Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа.
към текста >>
Всичко, което човек взема за истина, не защото
мисли
обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на
мисле
не
то".
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка!
Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето".
Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
Този орган на
мисле
не
то е съвкупността от онова, което човек
мисли
,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето".
Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на
мисле
не
то, който беше образуван от съвкупността на Самскара.
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара.
И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
Човекът трябва да обхване нещата не само в своето
мисле
не
, но и в своята памет.
Седмо: Да въведем ред в живота си, като никога улисани в грижите на деня не забравяме вчерашните задачи. Ако ние трябваше всеки път отново да учим нашите умения, никога не бихме постигнали нищо.
Човекът трябва да обхване нещата не само в своето мислене, но и в своята памет.
Той трябва непрекъснато да свързва настоящето с миналото. Следователно, в осемстепенния път будисткият мироглед изисква изграждането на „правилната памет ".
към текста >>
Въпреки това, неправилно би било да
мисли
м, че подобно същество се оттегля напълно от Земното съществувание; наистина то не се въплъщава непосредствено в едно физическо тяло, но приема друго тяло, било то от астрално или етерно естество, а начинът, по който то продължава да се намесва в еволюцията на света, след като вече е минало през последното си въплъщение на Земята, може да бъде следният.
Въпреки това, неправилно би било да мислим, че подобно същество се оттегля напълно от Земното съществувание; наистина то не се въплъщава непосредствено в едно физическо тяло, но приема друго тяло, било то от астрално или етерно естество, а начинът, по който то продължава да се намесва в еволюцията на света, след като вече е минало през последното си въплъщение на Земята, може да бъде следният.
към текста >>
120.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на
мисли
те от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н.
Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности.
И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н.
„фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни заобикалят от всички страни.
към текста >>
„фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови
мисли
, които ни заобикалят от всички страни.
Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности. И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н.
„фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни заобикалят от всички страни.
към текста >>
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в
мисли
те, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите
мисли
, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята. Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на
мисле
не
то, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
„...и беше, както
мисле
ха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф.
„...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф.
към текста >>
121.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Следователно, ако
мисле
но се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята.
Невъзможно е да разберем това Христово Същество, без да отправим поглед към миналото планетарно развитие на нашата Земя. Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън.
Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята.
към текста >>
Обаче това, което човек душевно изживява като
мисле
не
и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на
мисле
не
то, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше.
Обаче всяко душевно вълнение, така да се каже, се поема от опреде лени субстанции на етерното тяло. Това, което наричаме водя, етерно се проявява в това, което наричаме огън. Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за волята, като твърдим, че тя, волята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта. Това, което наричаме чувства, се проявява в онази част на етерното тяло, която отговаря на светлинния етер. Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми.
Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше.
Думите имат своето представителство в звуковия етер. В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето. Тези изразни форми изпълват етерното пространство и звуковият етер пренася техните трептения, фактически „звукът" е само сянката на първоначалните мисловни трептения. А най-вътрешната страна на нашите мисли, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
към текста >>
В основата на нашите думи стоят
мисли
те; думите са изразните форми на
мисле
не
то.
Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за волята, като твърдим, че тя, волята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта. Това, което наричаме чувства, се проявява в онази част на етерното тяло, която отговаря на светлинния етер. Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми. Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше. Думите имат своето представителство в звуковия етер.
В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето.
Тези изразни форми изпълват етерното пространство и звуковият етер пренася техните трептения, фактически „звукът" е само сянката на първоначалните мисловни трептения. А най-вътрешната страна на нашите мисли, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
към текста >>
А най-вътрешната страна на нашите
мисли
, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми. Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше. Думите имат своето представителство в звуковия етер. В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето. Тези изразни форми изпълват етерното пространство и звуковият етер пренася техните трептения, фактически „звукът" е само сянката на първоначалните мисловни трептения.
А най-вътрешната страна на нашите мисли, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
към текста >>
Мисле
не
Звуков етер
Мислене Звуков етер
към текста >>
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до
мисле
не
то, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля. Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите.
Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
към текста >>
Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и
мисли
те, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля. Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите.
Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество.
към текста >>
Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени
мисли
!
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля. Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли!
И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
И ако
мисли
те биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си.
Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля. Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли!
И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си.
Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
Следователно, в известен смисъл
мисли
те, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си.
Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво
мисле
не
и с еднакви говорими езици.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
Обаче зад тези одежди е скрито това, което все още изчаква горе в духовния свят; това което хвърля само своята сянка във физическите
мисли
и физическите думи на човека."
Когато заедно със своите ученици Заратустра се обръщаше към духовния свят, той казваше: „От небето се спуска топлината, огънят, от небето се спуска светлината. Това са одеждите на Аура Маздао.
Обаче зад тези одежди е скрито това, което все още изчаква горе в духовния свят; това което хвърля само своята сянка във физическите мисли и физическите думи на човека."
към текста >>
122.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Мисли
те ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава?
Това обаче е валидно не само за Христос Исус; това е валидно за всички подобни явления, и ние разбираме общочовешката еволюция, само ако я осветлим от тази гледна точка. Това се отнася също и за Буда и неговото появяване на Земята. Ние вече говорихме за мисията на Буда. Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н. „осемстепенен път".
Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава?
Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път. Днес човечеството е призвано да се включи в този осемстепенен път. Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.
към текста >>
Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и
мисли
дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията.
Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е. днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха.
Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и мисли дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията.
Сега вече нещата се определят от особеностите на духовното развитие, и в частност: От излизането на етерното тяло извън очертания та на физическото тяло, или с други думи: от освобождаването на етерното тяло.
към текста >>
Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично
мисле
щ човек остава напълно неразбираема.
Той чува обидната дума и я възприема като страдание в своето астрално тяло. Тук Вие имате един вид преливане между астралното и етерното тяло, нещо което е много трудно доловимо, макар и фините взаимодействия между двама души да се осъществяват тъкмо в тази област. Обаче най-труд но доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже като най-материално то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя. Но сега идва ред да ни бъде показано и друго: Че Христос Исус е господар и над физическото тяло. И как Евангелието постига това?
Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.
към текста >>
123.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всеки, който говори или
мисли
по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите!
Да, подобни неща се случват твърде често.
Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите!
И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие вярвате, че проповядвате християнските истини на всички хора. Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите. Всички хора ли идват при Вас в църквата? фактите показват обратното! За онези, пред които Вие изнасяте правилните според тях истини, Антропософията не съществува; тя е тук за тези, които се нуждаят от нещо друго."
към текста >>
Наистина, човечеството беше узряло за Аза, обаче Азът би останал празен и би бил в състояние да
мисли
единствено за себе си, без да изпитва каквато и да е загриженост нито за другите хора, нито за света.
През онази епоха човечеството беше достатъчно узряло, за да приеме Азовите сили, но в същото време беше изгубило способността да упражнява върху себе си онези въздействия, които бяха характерни за миналото. Например в древното еврейство „Законът" или откровението от планината Синай влезе в сила тъкмо защото Азът не беше достатъчно напреднал в своето развитие и тъкмо в астралното тяло намиращо се тогава най-високо спрямо останалите съставни части на човешкото същество трябваше да се влее и отпечата всичко, което човекът беше длъжен да чувствува и върши, за да не греши в условията на външния свят. Ето как Законът от Синай беше влят в човечеството като един вид предварително и последно откровение преди Азът да е блеснал в цялата си сила. Ако Азът би се проявил в своя завършен вид и ако не би се случило нищо друго, човекът би останал вгледан единствено в своя Аз.
Наистина, човечеството беше узряло за Аза, обаче Азът би останал празен и би бил в състояние да мисли единствено за себе си, без да изпитва каквато и да е загриженост нито за другите хора, нито за света.
към текста >>
Човечеството би ги притежавало в
мисли
те, в мъдростта.
Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото. Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те.
Човечеството би ги притежавало в мислите, в мъдростта.
Или с други думи: Буда дари на човечеството цялата мъдрост за любовта и състраданието, и когато ние изцяло, превърнем астралното си тяло в рожба на осемстепенния път, тогава ще сме наясно за това, което трябва да знаем относно законите на учението за осемстепенния път.
към текста >>
Обаче има голяма разлика между
мисли
те, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват.
Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват.
Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда. Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е учение! Той отдаде самия себе си, той влезе в планетарното тяло на Земята, не само да изпълни човешките астрални тела, а за да влее в Аза субстанциалната сила на любовта, която после Азът сам да излива в света. Христос донесе на Земята не мъдрото съдържание на любовта, а субстанциалната и жива сила на любовта.
към текста >>
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на
мисли
и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус. Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа.
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>
124.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разсъдъчното
мисле
не
, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ.
Мисията на древноеврейския народ.
Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ.
За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет. В Арабия се оформя законът. Във вавилонския плен става съприкосновение с източната магия. Повторение на съдбата на древноеврейския народа в появата на витлеемския Исус.
към текста >>
Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от
мисле
не
то.
За правилното отношение към антропософията. Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество.
Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето.
Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят.
към текста >>
Визионерско ясновиждане и способност за проницателно
мисле
не
.
За правилното отношение към антропософията. Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество. Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето.
Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене.
Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят. Простотата на мозъчните гънки при силните мислители.
към текста >>
Как
мисле
щият и не
мисле
щ ясновидец-визионер виждат духовния свят.
Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество. Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето. Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората.
Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят.
Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят. Простотата на мозъчните гънки при силните мислители. Опасността от визионерско ясновиждане. Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.
към текста >>
Мисли
те отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят.
Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето. Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят.
Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят.
Простотата на мозъчните гънки при силните мислители. Опасността от визионерско ясновиждане. Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.
към текста >>
Простотата на мозъчните гънки при силните
мисли
тели.
Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят.
Простотата на мозъчните гънки при силните мислители.
Опасността от визионерско ясновиждане. Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.
към текста >>
Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на
мисле
не
то, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус.
Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус.
Сливане на будизма, зороастризма и на древноеврейското духовно течение в християнството. Учението за състраданието и любовта на Буда. Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ.
към текста >>
125.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за
мисле
не
, чувстване и воля.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус. Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос. Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности.
Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля.
Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>
126.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме
мисле
не
, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
Това, което днес наричаме човешко
мисле
не
, чувстване и воля, не винаги е съществувало.
Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта. За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло.
Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало.
Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес. Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира. Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум. Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта.
към текста >>
Ако апелирахме към съвестта на човека, към неговото
мисле
не
преди в него да се е появила съвестта, преди да е възникнало логическото
мисле
не
, това би било все едно да се обръщаме към камък или към растение.
Ако апелирахме към съвестта на човека, към неговото мислене преди в него да се е появила съвестта, преди да е възникнало логическото мислене, това би било все едно да се обръщаме към камък или към растение.
към текста >>
127.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените
мисли
са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания. Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>
Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на
мисле
не
, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем.
Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>
И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той
мисли
, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество.
Познавате ли Слънцето, когато гледате нагоре към слънчевата светлина и приемате бялата слънчева светлина като откровение? Не можете ли да си представите, че това означава и нещо друго – да се разбира светещото като светлина в светещото? Тъй като съществото, за което говорихме, може да каже за себе си: „Аз съм светлината на света“, бяхме принудени да разбираме тези думи, и заедно с това не разбрахме за това същество нещо повече, от тази Негова жизнена проява: „Аз съм светлината на света“. Всичко, което се приведе в разглежданията във връзка с Евангелието от Йоан, беше необходимо, за да се покаже, че това същество, което съдържа в Себе Си мировата мъдрост, е светлината на света. Но това същество е значително повече от това, което е могло да бъде характеризирано в Евангелието от Йоан.
И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество.
към текста >>
Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата
мисли
ма самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот.
След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго. Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“.
Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот.
Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус.
към текста >>
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни
мисли
на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди
мисле
не
то на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл. Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето
мисле
не
, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
към текста >>
В Евангелието от Йоан пребиваваме в
мисли
те, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света.
Определихме нашите разглеждания така, сякаш разглеждаме някой човек съвсем ограничено и казваме: той се състои от сетивна душа, разсъдъчна и съзнателна душа. А сега да разгледаме характерните особености на сетивната душа, разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа. Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез Евангелието от Марко. Последното, ако успеем да го разгледаме подобаващо, ще ни даде разяснение за скритите и явни сили на природата, които действат в нашия свят, концентрирайки се в единствената индивидуалност на Христа, ще ни даде разяснение за същността на всички сили, които ги има в света.
В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света.
Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества. Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето
мисле
не
, чувстване и воля.
В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества.
Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Когато разглеждаме
мисле
не
то, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, това ни дава примерен образ на целия човек.
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, това ни дава примерен образ на целия човек.
Но не можем да разглеждаме мисленето, чувстването и волята (също и в отделния човек) разделено. Ако обединим всичко това, за нашия поглед ще е вече недостатъчно, да съумее да го види. Ако облекчим задачата си, разглеждайки трите качества разделено и всяко само за себе си, образът ще избледнее, когато започнем да разглеждаме тези три качества, обединявайки ги в човешката душа. Правим това заради себе си, тъй като нямаме достатъчно сили да разглеждаме всичко заедно, тъй като ако обединяваме качествата, образът избледнява.
към текста >>
Но не можем да разглеждаме
мисле
не
то, чувстването и волята (също и в отделния човек) разделено.
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, това ни дава примерен образ на целия човек.
Но не можем да разглеждаме мисленето, чувстването и волята (също и в отделния човек) разделено.
Ако обединим всичко това, за нашия поглед ще е вече недостатъчно, да съумее да го види. Ако облекчим задачата си, разглеждайки трите качества разделено и всяко само за себе си, образът ще избледнее, когато започнем да разглеждаме тези три качества, обединявайки ги в човешката душа. Правим това заради себе си, тъй като нямаме достатъчно сили да разглеждаме всичко заедно, тъй като ако обединяваме качествата, образът избледнява.
към текста >>
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за
мисле
не
то, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото никаква човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас. Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство. Но тогава то ще помръкне пред нас. Но затова пък, в края на краищата, пред нас ще се появи това, което е бил Христос Исус само като земен човек, само като човек.
към текста >>
128.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Действително, в прародителя на този народ, в Авраам, била избрана такава индивидуалност, че нейната телесност е била подходящия инструмент за разсъдъчното
мисле
не
.
В древноеврейския народ всичко е трябвало да се насочва така, че в края на краищата, да завърши в личността на Исус от Витлеем. Но за това са били необходими особени условия. Било е необходимо, от общия сбор на културите от следатлантското време да бъде взето това, което повече от всичко е било способно да развива в човечеството сили за това, човечеството да може да постави нещо на мястото на древните ясновидски способности. За това е бил избран именно древноеврейският народ, който е можел да предложи такава телесност, организирана чак до най-фините мозъчни влакна по такъв начин, че това, което наричаме познание за света, да се осъществява без влиянието на древното ясновидство. Това е трябвало да бъде мисията на този народ.
Действително, в прародителя на този народ, в Авраам, била избрана такава индивидуалност, че нейната телесност е била подходящия инструмент за разсъдъчното мислене.
Във всичко, което преди това е било велико и значително, още присъствало последействието на древното ясновиждане. Но сега трябвало да бъде избрана личност, чиито мозък бил във висша степен предназначен да не позволява да проникват и да се намесват ясновидски имагинации и интуиции, бил предназначен за чисто разсъдъчно разглеждане на нещата. Но за това е бил необходим особено устроен мозък и е трябвало да бъде избрана личност, която е притежавала този мозък. Ние трябва да виждаме такава в Аврам, или Авраам.
към текста >>
Всевъзможното комбинативно
мисле
не
и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката.
С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р. Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1]. По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят. Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация.
Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката.
Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
към текста >>
Цялата предразположеност на
мисле
не
то му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1]. По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят. Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация. Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката.
Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
към текста >>
Също и в случая на Заратустра следва да се
мисли
, че той не би могъл да посочи великото Слънчево Същество, ако в неговото вътрешно същество не беше влязло великото Същество Ахура Мазда.
Такъв род личност била приспособена да добива живо отношение към това божество, което е трябвало да се открива чрез посредничеството на външния свят. Всички други божества, освен Яхве, заявявали себе си от вътрешността на човешката душа, и, за да се знае нещо за тях, следвало да се пробудят в душата имагинацията, интуицията и така нататък. В древна Индия, съзерцавайки, виждали как изгрява Слънцето, виждали различните царства на Земята, процесите във въздушното обкръжение, моретата и така нататък, но всичко това се разглеждало като велика илюзия, майя, в която индиецът не би намерил нищо от божествеността, ако не я добиеше чрез вътрешна имагинация и не я приведеше след това към отношение с явленията от външния свят.
Също и в случая на Заратустра следва да се мисли, че той не би могъл да посочи великото Слънчево Същество, ако в неговото вътрешно същество не беше влязло великото Същество Ахура Мазда.
Но това особено го виждаме в египетските божества, които напълно са извлечени от вътрешните душевни преживявания, а по-късно са приведени в отношение с външните неща.
към текста >>
За да ви представя поне нещо във вид на оформени
мисли
, днес можах да ви дам само съвсем бегли абстрактни щрихи на тези дълбоки тайни.
За да ви представя поне нещо във вид на оформени мисли, днес можах да ви дам само съвсем бегли абстрактни щрихи на тези дълбоки тайни.
Но за да започна да излагам този кръг от мисли, аз се докоснах до тях, общо казано, схематично. Ще продължим това по-късно, за да получим картина на мисията на древноеврейския народ и доста своеобразното израстване от този народ на Христос Исус. Тук ще получим нещо единствено по рода си – как от историята, от времевия ход на развитието, израства същество с вечно, непреходно значение. Така постепенно ще бъде показано, как от един преходен свят е могло да се развие това, което ще устои пред Вечността.
към текста >>
Но за да започна да излагам този кръг от
мисли
, аз се докоснах до тях, общо казано, схематично.
За да ви представя поне нещо във вид на оформени мисли, днес можах да ви дам само съвсем бегли абстрактни щрихи на тези дълбоки тайни.
Но за да започна да излагам този кръг от мисли, аз се докоснах до тях, общо казано, схематично.
Ще продължим това по-късно, за да получим картина на мисията на древноеврейския народ и доста своеобразното израстване от този народ на Христос Исус. Тук ще получим нещо единствено по рода си – как от историята, от времевия ход на развитието, израства същество с вечно, непреходно значение. Така постепенно ще бъде показано, как от един преходен свят е могло да се развие това, което ще устои пред Вечността.
към текста >>
129.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Мисле
не
то, което владеем ние, не е съществувало.
Това, на което са учили свещените Риши, също е било наследство от древното време, било е прадревната мъдрост. Също и във втората културна епоха на следатлантското време, в персийската епоха, още е съществувало това, което са знаели учениците и адептите на Заратустра, опирайки се на наследството от древното ясновиждане. Подобна на това е също халдейската астрономия, пронизана от древната мъдрост, а също и това, което е било при древните египтяни. Науката, която разчита на следатлантските способности на човека, оставала още съвсем неразбираема както за египтяните, така и за халдейците. Тогава още не е съществувала науката, която се изразява в концепции и идеи за физическата природа.
Мисленето, което владеем ние, не е съществувало.
към текста >>
Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно
мисле
не
с това, което може да получи като логическо, разумно
мисле
не
тук, във физическия свят.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец.
Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят.
Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията.
към текста >>
Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно
мисле
не
.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец. Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят.
Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене.
Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията. Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката.
към текста >>
Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо
мисле
не
.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец. Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене.
Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене.
Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията. Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно.
към текста >>
Който ги има днес, без да има волята за логическо
мисле
не
, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец. Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене.
Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира.
Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията. Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно.
към текста >>
Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и
мисле
не
, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми.
Напредъкът на човечеството в определено отношение е зависел от това, че е било позволявано проникването на нещо, което духовно стои зад Слънцето.
Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми.
Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност, като знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина. Както описва Библията, изборът между безкосместия Яков и косматия Исав е направен в полза на първия. В Исав виждаме човека, който е произлязъл от Авраам и е имал в себе си последните остатъци от древното развитие на човечеството, които се изразявали в неговата растителност. Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в Яков. Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях.
към текста >>
Тези думи трябва да се приемат безкрайно дълбоко и не подобава на човек, който днес иска да се занимава с такива неща, да вижда в Йоан Кръстител проповядващ фанатик, който само ругае фарисеите, нарича ги „рожби ехиднини“ и им крещи: „и не
мисле
те да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“.
Йоан Кръстител във висш смисъл възпитал назорейството така, че от пророчествата то могло да премине към изпълнението. Той формирал около себе си община, която можела да възприеме приближаващото се Христово събитие. Само така следва да се разбират думите, които казва Кръстителят[4].
Тези думи трябва да се приемат безкрайно дълбоко и не подобава на човек, който днес иска да се занимава с такива неща, да вижда в Йоан Кръстител проповядващ фанатик, който само ругае фарисеите, нарича ги „рожби ехиднини“ и им крещи: „и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“.
Йоан Кръстител би изглеждал като странен скандалджия, ако не го радваше също и това, че и фарисеите, и садукеите са идвали да се кръстят при него. Между другото, защо ги ругае веднага след идването им? Защо е всичко това?
към текста >>
Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не
мисле
те да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“
[4] Матей 3:7-9 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“
към текста >>
130.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Във връзка с това, отчитайки значимостта на нашето време, днес можем да говорим за тема, засягаща повече начина на
мисле
не
и цялостната духовна представа: какво е правилното отношение, което може и трябва да има антропософът към самата духовна наука?
Ще можете да се убедите в това, обръщайки се към самите себе си. По-младите членове наистина трябва да впишат това в своето сърце: не трябва да се изпуска възможността за залагане в себе си на основите. Навсякъде, където се води работа, се налага все повече да се грижим тези, които са влезли по-късно, да успеят да догонят изработеното тук през първите години. Без такова наваксване е невъзможна истинска съвместна работа. Трябва да приемем съвсем сериозно и в най-дълбокия му смисъл това, което представлява духовнонаучното движение.
Във връзка с това, отчитайки значимостта на нашето време, днес можем да говорим за тема, засягаща повече начина на мислене и цялостната духовна представа: какво е правилното отношение, което може и трябва да има антропософът към самата духовна наука?
към текста >>
Тя изисква
мисле
не
, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване.
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна.
Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване.
И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план? С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>
Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на
мисле
не
?
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване. И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план? С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека?
Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене?
Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да
мисли
духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал.
За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни.
към текста >>
За тренировка на
мисле
не
то и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури
мисли
те, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал.
За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“.
Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра.
към текста >>
В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за
мисле
не
, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра.
В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>
Защото живеем в такова време, което в общото земно развитие, представлява епохата на съзнателното
мисле
не
.
Познавам един доста учен теософ, който изказа страстното си желание поне веднъж да преодолее простата ученост и да стигне до ясновиждане, което изрази във фразата: о, ако поне веднъж видя дори крайчеца на опашката на някое елементарно същество! Разбира се, това може да се разбере. Този теософ никога не би казал, че ще даде за това познанието за духовните истини. Но, може би, би го дал, ако можеше да го замени за поне малко ясновиждане. Ако някой има такова усещане, то е крайно погрешно и е погрешно във всяко отношение.
Защото живеем в такова време, което в общото земно развитие, представлява епохата на съзнателното мислене.
Както често сме подчертавали, древноиндийската епоха е развивала съвсем друг вид съзнание, напомнящо сумрачното, смътното ясновиждане. Едва постепенно са се развили днешните способности и чак ние, с развитието на съзнателната душа, сме добили човешкото мислене в кръгооборота на земното развитие. Затова днес трябваше да стане така, духовната наука да бъде свалена от духовния свят, и тя да апелира към разумното мислене на човека.
към текста >>
Едва постепенно са се развили днешните способности и чак ние, с развитието на съзнателната душа, сме добили човешкото
мисле
не
в кръгооборота на земното развитие.
Този теософ никога не би казал, че ще даде за това познанието за духовните истини. Но, може би, би го дал, ако можеше да го замени за поне малко ясновиждане. Ако някой има такова усещане, то е крайно погрешно и е погрешно във всяко отношение. Защото живеем в такова време, което в общото земно развитие, представлява епохата на съзнателното мислене. Както често сме подчертавали, древноиндийската епоха е развивала съвсем друг вид съзнание, напомнящо сумрачното, смътното ясновиждане.
Едва постепенно са се развили днешните способности и чак ние, с развитието на съзнателната душа, сме добили човешкото мислене в кръгооборота на земното развитие.
Затова днес трябваше да стане така, духовната наука да бъде свалена от духовния свят, и тя да апелира към разумното мислене на човека.
към текста >>
Затова днес трябваше да стане така, духовната наука да бъде свалена от духовния свят, и тя да апелира към разумното
мисле
не
на човека.
Но, може би, би го дал, ако можеше да го замени за поне малко ясновиждане. Ако някой има такова усещане, то е крайно погрешно и е погрешно във всяко отношение. Защото живеем в такова време, което в общото земно развитие, представлява епохата на съзнателното мислене. Както често сме подчертавали, древноиндийската епоха е развивала съвсем друг вид съзнание, напомнящо сумрачното, смътното ясновиждане. Едва постепенно са се развили днешните способности и чак ние, с развитието на съзнателната душа, сме добили човешкото мислене в кръгооборота на земното развитие.
Затова днес трябваше да стане така, духовната наука да бъде свалена от духовния свят, и тя да апелира към разумното мислене на човека.
към текста >>
Трябва да направим следната разлика: при чисто визионерското ясновиждане съвсем не е необходимо да бъдеш особен
мисли
тел.
Трябва да направим следната разлика: при чисто визионерското ясновиждане съвсем не е необходимо да бъдеш особен мислител.
Мисленето на ясновиждащия може да бъде много примитивно, но въпреки това той може да е напред по отношение на виждането – на астрален, и, до определена степен, даже на деваканичен план. Тук той може да бъде повече или по-малко напреднал и да вижда много неща. Друг възможен случай е, когато някой знае много за духовните истини, но все още нищо не вижда, изобщо не е в състояние дори малко да вижда, както се казва – макар и крайчеца на опашката на някое елементарно същество. Такъв случай също може да съществува. Да си зададе въпроса: как, собствено, се отнасят една спрямо друга тези различни способности на човешката душа?
към текста >>
Мисле
не
то на ясновиждащия може да бъде много примитивно, но въпреки това той може да е напред по отношение на виждането – на астрален, и, до определена степен, даже на деваканичен план.
Трябва да направим следната разлика: при чисто визионерското ясновиждане съвсем не е необходимо да бъдеш особен мислител.
Мисленето на ясновиждащия може да бъде много примитивно, но въпреки това той може да е напред по отношение на виждането – на астрален, и, до определена степен, даже на деваканичен план.
Тук той може да бъде повече или по-малко напреднал и да вижда много неща. Друг възможен случай е, когато някой знае много за духовните истини, но все още нищо не вижда, изобщо не е в състояние дори малко да вижда, както се казва – макар и крайчеца на опашката на някое елементарно същество. Такъв случай също може да съществува. Да си зададе въпроса: как, собствено, се отнасят една спрямо друга тези различни способности на човешката душа?
към текста >>
И така, ако преди това хората са били още ясновиждащи и не са се грижели да развиват способностите на аза, а именно – способността за
мисле
не
, за различаване, тоест на това, което на тази Земя представляват особените качества на човешкия аз, в предходните въплъщения този аз изобщо го е нямало.
И така, ако преди това хората са били още ясновиждащи и не са се грижели да развиват способностите на аза, а именно – способността за мислене, за различаване, тоест на това, което на тази Земя представляват особените качества на човешкия аз, в предходните въплъщения този аз изобщо го е нямало.
Индивидуалността я е нямало. За какво да си спомняме тогава? В предишното въплъщение човек трябвало да се постарае в него да има един затворен сам в себе си аз. Това е важното! Така че за своите предишни въплъщения днес могат да си спомнят само тези хора, които в предишните си въплъщения са работили със средствата на мисленето, логиката и способността за различаване.
към текста >>
Така че за своите предишни въплъщения днес могат да си спомнят само тези хора, които в предишните си въплъщения са работили със средствата на
мисле
не
то, логиката и способността за различаване.
И така, ако преди това хората са били още ясновиждащи и не са се грижели да развиват способностите на аза, а именно – способността за мислене, за различаване, тоест на това, което на тази Земя представляват особените качества на човешкия аз, в предходните въплъщения този аз изобщо го е нямало. Индивидуалността я е нямало. За какво да си спомняме тогава? В предишното въплъщение човек трябвало да се постарае в него да има един затворен сам в себе си аз. Това е важното!
Така че за своите предишни въплъщения днес могат да си спомнят само тези хора, които в предишните си въплъщения са работили със средствата на мисленето, логиката и способността за различаване.
Те могат да си спомнят за себе си. Някой може да е имал достатъчно силно развито ясновиждане; но ако в предишните въплъщения той не е работил със средствата на разпознаващата способност, на логическото мислене, няма да може да си спомни за предишното въплъщение. Това е така, защото той не е поставил жалона, някакъв знак, по който да си спомни за себе си. Тук ще видите, че ако правилно се разбира антропософията, би следвало да помислим достатъчно енергично да се заемем с овладяването именно на способностите за задълбочено мислене.
към текста >>
Някой може да е имал достатъчно силно развито ясновиждане; но ако в предишните въплъщения той не е работил със средствата на разпознаващата способност, на логическото
мисле
не
, няма да може да си спомни за предишното въплъщение.
За какво да си спомняме тогава? В предишното въплъщение човек трябвало да се постарае в него да има един затворен сам в себе си аз. Това е важното! Така че за своите предишни въплъщения днес могат да си спомнят само тези хора, които в предишните си въплъщения са работили със средствата на мисленето, логиката и способността за различаване. Те могат да си спомнят за себе си.
Някой може да е имал достатъчно силно развито ясновиждане; но ако в предишните въплъщения той не е работил със средствата на разпознаващата способност, на логическото мислене, няма да може да си спомни за предишното въплъщение.
Това е така, защото той не е поставил жалона, някакъв знак, по който да си спомни за себе си. Тук ще видите, че ако правилно се разбира антропософията, би следвало да помислим достатъчно енергично да се заемем с овладяването именно на способностите за задълбочено мислене.
към текста >>
Тук ще видите, че ако правилно се разбира антропософията, би следвало да по
мисли
м достатъчно енергично да се заемем с овладяването именно на способностите за задълбочено
мисле
не
.
Това е важното! Така че за своите предишни въплъщения днес могат да си спомнят само тези хора, които в предишните си въплъщения са работили със средствата на мисленето, логиката и способността за различаване. Те могат да си спомнят за себе си. Някой може да е имал достатъчно силно развито ясновиждане; но ако в предишните въплъщения той не е работил със средствата на разпознаващата способност, на логическото мислене, няма да може да си спомни за предишното въплъщение. Това е така, защото той не е поставил жалона, някакъв знак, по който да си спомни за себе си.
Тук ще видите, че ако правилно се разбира антропософията, би следвало да помислим достатъчно енергично да се заемем с овладяването именно на способностите за задълбочено мислене.
към текста >>
Сега бихте могли да кажете: когато стана ясновиждащ, след това вече самостоятелно ще завоювам способността за логическо
мисле
не
.
Сега бихте могли да кажете: когато стана ясновиждащ, след това вече самостоятелно ще завоювам способността за логическо мислене.
Това не е вярно. Защо боговете изобщо са позволили на хората да се появят? Поради причината, че само в хората са можели да развият способностите, които иначе изобщо не биха могли да развият: способността да мислят, да си представят нещо в мислите така, че тези мисли да са свързани с различаването. Тази способност може да бъде изработена само на нашата Земя; преди нея изобщо я е нямало тук и можа да възникне само защото беше създаден човекът.
към текста >>
Поради причината, че само в хората са можели да развият способностите, които иначе изобщо не биха могли да развият: способността да мислят, да си представят нещо в
мисли
те така, че тези
мисли
да са свързани с различаването.
Сега бихте могли да кажете: когато стана ясновиждащ, след това вече самостоятелно ще завоювам способността за логическо мислене. Това не е вярно. Защо боговете изобщо са позволили на хората да се появят?
Поради причината, че само в хората са можели да развият способностите, които иначе изобщо не биха могли да развият: способността да мислят, да си представят нещо в мислите така, че тези мисли да са свързани с различаването.
Тази способност може да бъде изработена само на нашата Земя; преди нея изобщо я е нямало тук и можа да възникне само защото беше създаден човекът.
към текста >>
Няма никаква друга възможност да се отглеждат
мисли
за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница. Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека.
Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли. Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма. Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята.
към текста >>
Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите
мисли
.
Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи.
Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли.
Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма. Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята. Човек може да постигне това само в такова въплъщение, в което той възнамерява наистина да работи мисловно.
към текста >>
Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на
мисли
, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма.
То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли.
Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма.
Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята. Човек може да постигне това само в такова въплъщение, в което той възнамерява наистина да работи мисловно.
към текста >>
Който не иска да
мисли
на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята.
Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли. Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма.
Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята.
Човек може да постигне това само в такова въплъщение, в което той възнамерява наистина да работи мисловно.
към текста >>
Разбира се, това е възможно, и в много случаи хората днес действително стигат до визионерско ясновидство без да са големи
мисли
тели; нещо повече, до ясновиждане стигат доста повече хора, които съвсем не са големи
мисли
тели, отколкото големи
мисли
тели, но съществува голяма разлика между опита в духовния свят на тези, които са големите
мисли
тели, и тези, които не са такива.
Ако се обмисли това, от него следва всичко останало. Това, което дава откровенията, истинските факти за духовния свят, може по най-различен начин да навлезе в човешката душа.
Разбира се, това е възможно, и в много случаи хората днес действително стигат до визионерско ясновидство без да са големи мислители; нещо повече, до ясновиждане стигат доста повече хора, които съвсем не са големи мислители, отколкото големи мислители, но съществува голяма разлика между опита в духовния свят на тези, които са големите мислители, и тези, които не са такива.
Тази разлика мога да я изразя така: това, което се открива от висшите светове, най-добре се отразява в тези представни форми, които ние предлагаме насреща като мисли; това е най-добрият съсъд.
към текста >>
Тази разлика мога да я изразя така: това, което се открива от висшите светове, най-добре се отразява в тези представни форми, които ние предлагаме насреща като
мисли
; това е най-добрият съсъд.
Ако се обмисли това, от него следва всичко останало. Това, което дава откровенията, истинските факти за духовния свят, може по най-различен начин да навлезе в човешката душа. Разбира се, това е възможно, и в много случаи хората днес действително стигат до визионерско ясновидство без да са големи мислители; нещо повече, до ясновиждане стигат доста повече хора, които съвсем не са големи мислители, отколкото големи мислители, но съществува голяма разлика между опита в духовния свят на тези, които са големите мислители, и тези, които не са такива.
Тази разлика мога да я изразя така: това, което се открива от висшите светове, най-добре се отразява в тези представни форми, които ние предлагаме насреща като мисли; това е най-добрият съсъд.
към текста >>
Ако не сме
мисли
тели, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ.
Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ.
Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения. И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи. Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител. Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят.
към текста >>
Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е
мисли
тел, получава откровения.
Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ.
Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения.
И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи. Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител. Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ.
към текста >>
И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са
мисли
тели, разказват за своите откровения в сетивни образи.
Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ. Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения.
И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи.
Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител. Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ. На вас ви е ясно: това не е действителност, това е образ.
към текста >>
Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като
мисли
тел или като човек, който не е
мисли
тел.
Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ. Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения. И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи.
Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител.
Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ. На вас ви е ясно: това не е действителност, това е образ.
към текста >>
Ако не получавате откровенията като
мисле
щ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура.
Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ. Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения. И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи. Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител.
Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура.
Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ. На вас ви е ясно: това не е действителност, това е образ.
към текста >>
По малко по-различен начин отколкото при този, който не
мисли
, се преживява от
мисли
теля опита на субективното съзнание в духовния свят.
По малко по-различен начин отколкото при този, който не мисли, се преживява от мислителя опита на субективното съзнание в духовния свят.
Тук той, така да се каже, не се дава веднъж завинаги, като изстрел от пистолет; тук той е съвършено различен. Да вземем, да кажем, един немислещ ясновиждащ визионер и един мислещ. И немислещият ясновиждащ визионер и мислещият ясновиждащ визионер биха получили една и съща опитност. Конкретизирайки, казваме: немислещият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а мислещият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото мислене. Тук той вече може да различава, може вече да знае, истина ли е това или не е истина.
към текста >>
Да вземем, да кажем, един не
мисле
щ ясновиждащ визионер и един
мисле
щ.
По малко по-различен начин отколкото при този, който не мисли, се преживява от мислителя опита на субективното съзнание в духовния свят. Тук той, така да се каже, не се дава веднъж завинаги, като изстрел от пистолет; тук той е съвършено различен.
Да вземем, да кажем, един немислещ ясновиждащ визионер и един мислещ.
И немислещият ясновиждащ визионер и мислещият ясновиждащ визионер биха получили една и съща опитност. Конкретизирайки, казваме: немислещият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а мислещият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото мислене. Тук той вече може да различава, може вече да знае, истина ли е това или не е истина. Но той го вижда малко по-късно. Когато го вижда малко по-късно, явлението от духовния свят се представя пред него така, че при него то е пронизано от мисъл и той може да различи – това заблуда ли е или действителност, така че преди да го види, той, така да се каже, предварително вече има нещо.
към текста >>
И не
мисле
щият ясновиждащ визионер и
мисле
щият ясновиждащ визионер биха получили една и съща опитност.
По малко по-различен начин отколкото при този, който не мисли, се преживява от мислителя опита на субективното съзнание в духовния свят. Тук той, така да се каже, не се дава веднъж завинаги, като изстрел от пистолет; тук той е съвършено различен. Да вземем, да кажем, един немислещ ясновиждащ визионер и един мислещ.
И немислещият ясновиждащ визионер и мислещият ясновиждащ визионер биха получили една и съща опитност.
Конкретизирайки, казваме: немислещият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а мислещият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото мислене. Тук той вече може да различава, може вече да знае, истина ли е това или не е истина. Но той го вижда малко по-късно. Когато го вижда малко по-късно, явлението от духовния свят се представя пред него така, че при него то е пронизано от мисъл и той може да различи – това заблуда ли е или действителност, така че преди да го види, той, така да се каже, предварително вече има нещо. При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно.
към текста >>
Конкретизирайки, казваме: не
мисле
щият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а
мисле
щият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото
мисле
не
.
По малко по-различен начин отколкото при този, който не мисли, се преживява от мислителя опита на субективното съзнание в духовния свят. Тук той, така да се каже, не се дава веднъж завинаги, като изстрел от пистолет; тук той е съвършено различен. Да вземем, да кажем, един немислещ ясновиждащ визионер и един мислещ. И немислещият ясновиждащ визионер и мислещият ясновиждащ визионер биха получили една и съща опитност.
Конкретизирайки, казваме: немислещият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а мислещият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото мислене.
Тук той вече може да различава, може вече да знае, истина ли е това или не е истина. Но той го вижда малко по-късно. Когато го вижда малко по-късно, явлението от духовния свят се представя пред него така, че при него то е пронизано от мисъл и той може да различи – това заблуда ли е или действителност, така че преди да го види, той, така да се каже, предварително вече има нещо. При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно. Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна реалност.
към текста >>
Не
мисле
щият ясновиждащ визионер вижда явлението тутакси,
мисле
щият – малко по-късно.
Но той го вижда малко по-късно. Когато го вижда малко по-късно, явлението от духовния свят се представя пред него така, че при него то е пронизано от мисъл и той може да различи – това заблуда ли е или действителност, така че преди да го види, той, така да се каже, предварително вече има нещо. При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно. Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна реалност. Такава е разликата в субективното преживяване.
Немислещият ясновиждащ визионер вижда явлението тутакси, мислещият – малко по-късно.
Затова при първия то остава такова, каквото го вижда, и той може и така да го опише. А мислителят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят. Той може да го приведе в отношение към него. Защото физическият свят, също както и явлението, е откровение на духовния свят.
към текста >>
А
мисли
телят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят.
При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно. Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна реалност. Такава е разликата в субективното преживяване. Немислещият ясновиждащ визионер вижда явлението тутакси, мислещият – малко по-късно. Затова при първия то остава такова, каквото го вижда, и той може и така да го опише.
А мислителят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят.
Той може да го приведе в отношение към него. Защото физическият свят, също както и явлението, е откровение на духовния свят.
към текста >>
Оттук виждате, че приближавайки се към духовния свят, бидейки въоръжени с инструмента на
мисле
не
то, вече имате гаранция за вярна оценка на това, което ви се открива.
Оттук виждате, че приближавайки се към духовния свят, бидейки въоръжени с инструмента на мисленето, вече имате гаранция за вярна оценка на това, което ви се открива.
Но сега се намесва и следното: може да се спори по повод ценността на съобщенията от духовния свят, ако сами не сме видели съответните явления. Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане. Той ги приема и ги разбира като разумни. Да, това са факти от духовния свят. Мислещият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това.
към текста >>
Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното
мисле
не
обединено с визионерско виждане.
Оттук виждате, че приближавайки се към духовния свят, бидейки въоръжени с инструмента на мисленето, вече имате гаранция за вярна оценка на това, което ви се открива. Но сега се намесва и следното: може да се спори по повод ценността на съобщенията от духовния свят, ако сами не сме видели съответните явления.
Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане.
Той ги приема и ги разбира като разумни. Да, това са факти от духовния свят. Мислещият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това. От вас не се изисква да бъдете ясновиждащ в течение на дълго време, но, въпреки това, вие имате в себе си пълното значение на това, което приемате като съобщения.
към текста >>
Мисле
щият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това.
Оттук виждате, че приближавайки се към духовния свят, бидейки въоръжени с инструмента на мисленето, вече имате гаранция за вярна оценка на това, което ви се открива. Но сега се намесва и следното: може да се спори по повод ценността на съобщенията от духовния свят, ако сами не сме видели съответните явления. Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане. Той ги приема и ги разбира като разумни. Да, това са факти от духовния свят.
Мислещият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това.
От вас не се изисква да бъдете ясновиждащ в течение на дълго време, но, въпреки това, вие имате в себе си пълното значение на това, което приемате като съобщения.
към текста >>
Какво, собствено, е полезно – ако искаме да използваме тази тривиална дума, за да си изясним нещата по същество – какво е по-полезно за човека след смъртта: това, визионерски да вижда без да
мисли
, или да приема чисто духовни съобщения без визионерско виждане?
Едва по-късно можете да научите, че днес сте получили това наследство, но въпреки това вие го притежавате. Така стои работата и с този, който научава фактите от духовния свят благодарение на антропософията. Ако ги е разбрал с разума, той ги има, той ги притежава, и сега може да изчака известно време, докато ги осъзнае. Но това е нещо такова, което съвсем не е равнозначно на притежаването на фактите. Това особено се проявява след смъртта.
Какво, собствено, е полезно – ако искаме да използваме тази тривиална дума, за да си изясним нещата по същество – какво е по-полезно за човека след смъртта: това, визионерски да вижда без да мисли, или да приема чисто духовни съобщения без визионерско виждане?
към текста >>
Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и
мисли
тел, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски.
Напротив, фактически той веднага започва да осъзнава това, което е приел в съобщенията, ако ги е разбрал с разума. След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия. След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта.
Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски.
Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене. Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>
Но двама човека от не
мисле
щия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното
мисле
не
.
След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия. След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта. Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски.
Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене.
Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>
Но и тук, на физически план, отношението при ясновиждащия визионер е различно, отколкото при
мисле
щия ясновиждащ визионер.
Това е, което касае отношенията на тези неща след смъртта.
Но и тук, на физически план, отношението при ясновиждащия визионер е различно, отколкото при мислещия ясновиждащ визионер.
Разбира се, да се наднича в духовните светове е интересно и очароващо; но все пак, ако съзерцаваме тези духовни светове само визионерски, без да разглеждаме мисловно тези неща, никога няма да бъдем застраховани от заблуди. Няма друго средство срещу заблудите, освен ясното осмисляне на съзерцаваното. Нещо повече: да предположим, че ясновиждащият визионер е видял едно или друго така, както го вижда (това можете да научите от описанието му); то, все пак, е пропито с елементи от физическия план. Или някой ви е описвал някой Ангел, който не е пропит с елементи от физическия план? Той има крила, но крила имат и птиците.
към текста >>
Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от
мисле
не
то.
Това, което констатирате тук във вашите видения – във форми, в образи, които са взети от физическия план – всичко това не принадлежи на духовния свят, това е само символно представяне на духовния свят със средствата на физическия свят. Излагайки това във „Въведение в тайната наука“, разясних, че в днешното ясновиждане трябва да се върви до тази точка, че макар отначало, в своето предходно развитие то да има някаква образност, на това не трябва да се спираме, а трябва да се придвижваме до точката, където се отхвърля последният земен остатък от това, което се вижда. Но там, където се отхвърлят всички земни остатъци, за ясновиждащия се крие определена опасност. Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види.
Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето.
Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите. Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите. Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга.
към текста >>
Тогава
мисли
те дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят.
Излагайки това във „Въведение в тайната наука“, разясних, че в днешното ясновиждане трябва да се върви до тази точка, че макар отначало, в своето предходно развитие то да има някаква образност, на това не трябва да се спираме, а трябва да се придвижваме до точката, където се отхвърля последният земен остатък от това, което се вижда. Но там, където се отхвърлят всички земни остатъци, за ясновиждащия се крие определена опасност. Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето.
Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят.
Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите. Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите. Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга. С тях можете да се издигнете в духовните светове.
към текста >>
Това са
мисли
те, и само
мисли
те.
Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план.
Това са мислите, и само мислите.
Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите. Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга. С тях можете да се издигнете в духовните светове. От самия образ нищо няма да можете да вкарате.
към текста >>
Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен
мисли
те.
Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите.
Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите.
Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга. С тях можете да се издигнете в духовните светове. От самия образ нищо няма да можете да вкарате.
към текста >>
Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само
мисли
те за кръга.
Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите. Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите.
Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга.
С тях можете да се издигнете в духовните светове. От самия образ нищо няма да можете да вкарате.
към текста >>
Сега ще се опитам да характеризирам двамата ясновиждащи – просто визионера и
мисле
щия – предполагайки, че първият вижда това тук, в точка А, а вторият,
мисле
щият ясновиждащ – едва тук, в точка Б.
Сега мога да опиша споменатия по-горе субективен процес още по-точно. Да вземем отново случая, когато, да кажем, в духовното поле се вижда нещо като ковчег, или дарохранителница.
Сега ще се опитам да характеризирам двамата ясновиждащи – просто визионера и мислещия – предполагайки, че първият вижда това тук, в точка А, а вторият, мислещият ясновиждащ – едва тук, в точка Б.
към текста >>
Но той получава това видение едновременно с
мисли
те и може да го прониже с
мисли
.
Той го осъзнава едва от този момент.
Но той получава това видение едновременно с мислите и може да го прониже с мисли.
Разбира се, в момента, когато мислещият ясновидец пронизва образа с мисълта, за него той става неясен, за него той става тъмен и неясен тук, в точка Б. Това настъпва едва след известно време. Тогава, когато мисълта може да се свърже с формата, за ясновиждащия визионер формата става смътна и неясна. Той, собствено, никога не е в състояние да съедини с нея мисълта. Следователно той никога няма преживяването: ти беше там със своя аз.
към текста >>
Разбира се, в момента, когато
мисле
щият ясновидец пронизва образа с мисълта, за него той става неясен, за него той става тъмен и неясен тук, в точка Б.
Той го осъзнава едва от този момент. Но той получава това видение едновременно с мислите и може да го прониже с мисли.
Разбира се, в момента, когато мислещият ясновидец пронизва образа с мисълта, за него той става неясен, за него той става тъмен и неясен тук, в точка Б.
Това настъпва едва след известно време. Тогава, когато мисълта може да се свърже с формата, за ясновиждащия визионер формата става смътна и неясна. Той, собствено, никога не е в състояние да съедини с нея мисълта. Следователно той никога няма преживяването: ти беше там със своя аз. Това е нещо, което ясновиждащият визионер няма.
към текста >>
Всичко това е нещо такова, което, така да се каже, по-интимно влиза в нашия предмет и което е извънредно важно да се об
мисли
, което трябва да води до необходимостта да развиваме
мисле
не
то си, да преодоляваме стремежа към удобство, който се изразява в нежеланието да се усвоява осъзнаващото познание.
Всичко това е нещо такова, което, така да се каже, по-интимно влиза в нашия предмет и което е извънредно важно да се обмисли, което трябва да води до необходимостта да развиваме мисленето си, да преодоляваме стремежа към удобство, който се изразява в нежеланието да се усвоява осъзнаващото познание.
Хилядократно по-добре е първо да се усвоят духовните представи с мисълта, а след това, в съответствие с индивидуалната карма, по-рано или по-късно да станем способни сами да се издигаме в духовните светове, отколкото първо да се вижда без мисловно разбиране на това, което се съобщава в движението, което се нарича антропософско. Хилядократно по-добре е да се познава духовната наука и още нищо да не се вижда, отколкото да се вижда нещо и да нямаме възможност да проникнем в него със своето мислене, доколкото поради това в нещата навлиза неопределеността.
към текста >>
Хилядократно по-добре е да се познава духовната наука и още нищо да не се вижда, отколкото да се вижда нещо и да нямаме възможност да проникнем в него със своето
мисле
не
, доколкото поради това в нещата навлиза неопределеността.
Всичко това е нещо такова, което, така да се каже, по-интимно влиза в нашия предмет и което е извънредно важно да се обмисли, което трябва да води до необходимостта да развиваме мисленето си, да преодоляваме стремежа към удобство, който се изразява в нежеланието да се усвоява осъзнаващото познание. Хилядократно по-добре е първо да се усвоят духовните представи с мисълта, а след това, в съответствие с индивидуалната карма, по-рано или по-късно да станем способни сами да се издигаме в духовните светове, отколкото първо да се вижда без мисловно разбиране на това, което се съобщава в движението, което се нарича антропософско.
Хилядократно по-добре е да се познава духовната наука и още нищо да не се вижда, отколкото да се вижда нещо и да нямаме възможност да проникнем в него със своето мислене, доколкото поради това в нещата навлиза неопределеността.
към текста >>
Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни
мисли
тели, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед.
Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни мислители, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед.
Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане? На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане. Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен. Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре.
към текста >>
На тези, които не са толкова големи
мисли
тели, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на
мисле
не
то те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане.
Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни мислители, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед. Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане?
На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане.
Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен. Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре. В това е замаскирано чудовищно високомерие.
към текста >>
Понеже опитът учи, че на някои
мисли
тели е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния въпрос: защо това е така?
Понеже опитът учи, че на някои мислители е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния въпрос: защо това е така?
Това е свързано с един важен факт. Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка. Острата мисъл променя своя физически инструмент. Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек. По-различното е, че ясновиждащият не променя много.
към текста >>
Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива
мисли
телят – логическото
мисле
не
– именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка.
Понеже опитът учи, че на някои мислители е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния въпрос: защо това е така? Това е свързано с един важен факт.
Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка.
Острата мисъл променя своя физически инструмент. Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек. По-различното е, че ясновиждащият не променя много. При този, който не мисли, вие намирате мозък в много сложни гънки, при мислителя – напротив, той е относително прост, без особени усложнения. Мисленето тук се изразява именно в опростяване на мозъчните гънки.
към текста >>
Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от
мисли
тел, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на не
мисле
щ човек.
Понеже опитът учи, че на някои мислители е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния въпрос: защо това е така? Това е свързано с един важен факт. Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка. Острата мисъл променя своя физически инструмент.
Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек.
По-различното е, че ясновиждащият не променя много. При този, който не мисли, вие намирате мозък в много сложни гънки, при мислителя – напротив, той е относително прост, без особени усложнения. Мисленето тук се изразява именно в опростяване на мозъчните гънки. Днешното изследване нищо не знае за това.
към текста >>
При този, който не
мисли
, вие намирате мозък в много сложни гънки, при
мисли
теля – напротив, той е относително прост, без особени усложнения.
Това е свързано с един важен факт. Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка. Острата мисъл променя своя физически инструмент. Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек. По-различното е, че ясновиждащият не променя много.
При този, който не мисли, вие намирате мозък в много сложни гънки, при мислителя – напротив, той е относително прост, без особени усложнения.
Мисленето тук се изразява именно в опростяване на мозъчните гънки. Днешното изследване нищо не знае за това.
към текста >>
Мисле
не
то тук се изразява именно в опростяване на мозъчните гънки.
Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка. Острата мисъл променя своя физически инструмент. Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек. По-различното е, че ясновиждащият не променя много. При този, който не мисли, вие намирате мозък в много сложни гънки, при мислителя – напротив, той е относително прост, без особени усложнения.
Мисленето тук се изразява именно в опростяване на мозъчните гънки.
Днешното изследване нищо не знае за това.
към текста >>
Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните
мисли
тели.
Проницателността е това, което е в състояние да прониква в същината, а не това, което се свежда до анализ.
Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители.
Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука. Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах. И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене. Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене.
към текста >>
Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото
мисле
не
, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука.
Проницателността е това, което е в състояние да прониква в същината, а не това, което се свежда до анализ. Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители.
Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука.
Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах. И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене. Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене. Защото никой не се ражда с всички тези способности, които той придобива по-късно, а само със задатъци за тях; но той трябва първо да развие тези способности, така че в течение на живота в мозъка му всъщност става промяна.
към текста >>
В известни граници той е притежавал доста обширно
мисле
не
, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах.
Проницателността е това, което е в състояние да прониква в същината, а не това, което се свежда до анализ. Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители. Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука. Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости.
В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах.
И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене. Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене. Защото никой не се ражда с всички тези способности, които той придобива по-късно, а само със задатъци за тях; но той трябва първо да развие тези способности, така че в течение на живота в мозъка му всъщност става промяна. След мисловния живот мисловният инструмент става по-различен, отколкото е бил преди това.
към текста >>
И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за
мисле
не
.
Проницателността е това, което е в състояние да прониква в същината, а не това, което се свежда до анализ. Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители. Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука. Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах.
И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене.
Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене. Защото никой не се ражда с всички тези способности, които той придобива по-късно, а само със задатъци за тях; но той трябва първо да развие тези способности, така че в течение на живота в мозъка му всъщност става промяна. След мисловния живот мисловният инструмент става по-различен, отколкото е бил преди това.
към текста >>
Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото
мисле
не
.
Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители. Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука. Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах. И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене.
Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене.
Защото никой не се ражда с всички тези способности, които той придобива по-късно, а само със задатъци за тях; но той трябва първо да развие тези способности, така че в течение на живота в мозъка му всъщност става промяна. След мисловния живот мисловният инструмент става по-различен, отколкото е бил преди това.
към текста >>
Тогава
мисле
не
то му сега няма толкова силно да свързва мозъка с етерното тяло и скоро той относително лесно ще освободи етерното тяло, и тогава, благодарение на това, че мисловните елементи са най-добрите семена за придвижване във висшите светове, ще може по фин начин да изследва техните тайни.
Тук работата е в това, че нашето етерно тяло, което за постигане на ясновидско съзнание трябва да освободим от физическия си мозък, чрез мисловната дейност се приковава към физическия мозък. Мисловната работа силно свързва етерното тяло с мозъка. Ако вследствие на кармата си някой още няма сили отново в нужното време да го освободи, тогава може да стане така, че в това въплъщение той да не успее да постигне в областта на ясновиждането нищо особено. Да предположим, че по силата на кармата си, в своето предно въплъщение той е трябвало да бъде строго мисловен тип.
Тогава мисленето му сега няма толкова силно да свързва мозъка с етерното тяло и скоро той относително лесно ще освободи етерното тяло, и тогава, благодарение на това, че мисловните елементи са най-добрите семена за придвижване във висшите светове, ще може по фин начин да изследва техните тайни.
Той, разбира се, трябва първо да освободи етерното тяло от мозъка. Но ако етерното тяло е така заседнало във физическия мозък, отпечатвайки в него мисловната дейност, от което се е изтощило, вероятно кармата му ще го застави дълго да чака, докато го освободи отново. Но ако все пак след това той се придвижи, ще преодолее границата на логическото мислене. Тогава това не е изгубено, тогава никой не му отнема това, което е постигнал. И това е извънредно важно, тъй като в противен случай ясновиждането може отново и отново да пропада.
към текста >>
Но ако все пак след това той се придвижи, ще преодолее границата на логическото
мисле
не
.
Ако вследствие на кармата си някой още няма сили отново в нужното време да го освободи, тогава може да стане така, че в това въплъщение той да не успее да постигне в областта на ясновиждането нищо особено. Да предположим, че по силата на кармата си, в своето предно въплъщение той е трябвало да бъде строго мисловен тип. Тогава мисленето му сега няма толкова силно да свързва мозъка с етерното тяло и скоро той относително лесно ще освободи етерното тяло, и тогава, благодарение на това, че мисловните елементи са най-добрите семена за придвижване във висшите светове, ще може по фин начин да изследва техните тайни. Той, разбира се, трябва първо да освободи етерното тяло от мозъка. Но ако етерното тяло е така заседнало във физическия мозък, отпечатвайки в него мисловната дейност, от което се е изтощило, вероятно кармата му ще го застави дълго да чака, докато го освободи отново.
Но ако все пак след това той се придвижи, ще преодолее границата на логическото мислене.
Тогава това не е изгубено, тогава никой не му отнема това, което е постигнал. И това е извънредно важно, тъй като в противен случай ясновиждането може отново и отново да пропада. Още един път ви обръщам внимание, че в миналите времена всички вие сте били ясновиждащи.
към текста >>
Трябва да си изясним, че задача на истинската духовна наука днес е, да съобщава резултатите от духовното изследване, които са пронизани от мисловно съдържание и резултатите от ясновидското изследване винаги да са оформени така, че неясновидецът винаги да може да ги разбере със своето
мисле
не
.
Това е, което трябва да вземем предвид. Трябва да впишем в душата си тези детайли.
Трябва да си изясним, че задача на истинската духовна наука днес е, да съобщава резултатите от духовното изследване, които са пронизани от мисловно съдържание и резултатите от ясновидското изследване винаги да са оформени така, че неясновидецът винаги да може да ги разбере със своето мислене.
Само за това те трябва да бъдат свързани с мисълта. Оттук и проблемите свързани с древните книги, в които става дума за явления от висшите светове. Ако вземете такива древни книги, ако изхождате от традициите на днешната духовна наука, в тях навсякъде ще усетите някаква липса. Доста забележителни са съобщенията, които намирате в тези древни книги, но ако сам не е ясновидец, днешният човек не може много да разбере предмета им и да предприеме нещо съществено с тях, докато с това, което днес предлага духовната наука, всеки, който се постарае, може да предприеме нещо, тъй като може да го свърже с това, което може да получи на физически план в мисловните елементи. Защото това, което съществува в духовния свят и това, което съществува във физическия свят, се постига със същите понятия.
към текста >>
Можете да усвоите понятието за карма, доколкото можете да си представите
мисле
ния образ за това.
Ако вземете такива древни книги, ако изхождате от традициите на днешната духовна наука, в тях навсякъде ще усетите някаква липса. Доста забележителни са съобщенията, които намирате в тези древни книги, но ако сам не е ясновидец, днешният човек не може много да разбере предмета им и да предприеме нещо съществено с тях, докато с това, което днес предлага духовната наука, всеки, който се постарае, може да предприеме нещо, тъй като може да го свърже с това, което може да получи на физически план в мисловните елементи. Защото това, което съществува в духовния свят и това, което съществува във физическия свят, се постига със същите понятия. Днешното естествознание говори за развитие и духовната наука също говори за развитие. Ако сте усвоили понятието за развитие, ще можете да разберете какво се съобщава в духовната наука.
Можете да усвоите понятието за карма, доколкото можете да си представите мисления образ за това.
Разбира се, ако просто кажете, както правят това някои теософи: всяка духовна причина предизвиква духовно следствие и това е карма, тогава нямате понятие за кармата. С билярдната топка също може да се наблюдава закона за причината и следствието, но тук нямате правилно сравнение с кармата. И обратно – вземете желязна топка и я хвърлете в съд с вода. Ако топката е студена, водата ще си остане същата. Но ако нагреете топката и след това я хвърлите, водата ще се загрее.
към текста >>
Така че трябва съвсем ясно да си даваме сметка и за това, че всеки, който пронизва с мисълта фактите от духовния свят, може да ги съобщава също и по такъв начин, че този, който е придобил
мисли
тук, на физически план, може да прилага същите
мисли
и към това, което се съобщава от духовните светове.
Така че трябва съвсем ясно да си даваме сметка и за това, че всеки, който пронизва с мисълта фактите от духовния свят, може да ги съобщава също и по такъв начин, че този, който е придобил мисли тук, на физически план, може да прилага същите мисли и към това, което се съобщава от духовните светове.
Тогава той може да го разбира. Това трябва да се осъзнае от всеки. Всеки трябва да разбере, че работата не е в това, да се получават съобщения от висшите светове, а да се получават по начин, който съответства на нашите земни условия. Всеки трябва да внимава да не получава съобщенията от висшите светове по друг начин. Разбира се, по-удобно е просто да се вярва на това, което се съобщава.
към текста >>
Ако се
мисли
така, всички опасности, които обикновено са свързани с това, което се нарича антропософско движение, ще бъдат повече или по-малко отстранени.
Ако се мисли така, всички опасности, които обикновено са свързани с това, което се нарича антропософско движение, ще бъдат повече или по-малко отстранени.
Но опасностите веднага изскачат, ако хората развиват ясновидски способности и не се придържат към това, едновременно да обогатяват своето мислене и особено своето познание, с мисловни средства. Мнозина са обхванати от алчността да уловят нещо от духовния свят и без наистина прецизно познание да се отнасят с това, което трябва да бъде завоювано на физически план. Никой Бог няма да може да разбере света в мисълта, ако не се въплъти на тази физическа Земя. Той може да разбере света в съвсем друга форма; но за да го разбере в тази форма, той трябва да се инкарнира тук, на тази Земя. Размишлявайки над това, всеки може да си изясни, че развитието в себе си на способности, които след това не се използват правилно, е свързано с определени опасности.
към текста >>
Но опасностите веднага изскачат, ако хората развиват ясновидски способности и не се придържат към това, едновременно да обогатяват своето
мисле
не
и особено своето познание, с мисловни средства.
Ако се мисли така, всички опасности, които обикновено са свързани с това, което се нарича антропософско движение, ще бъдат повече или по-малко отстранени.
Но опасностите веднага изскачат, ако хората развиват ясновидски способности и не се придържат към това, едновременно да обогатяват своето мислене и особено своето познание, с мисловни средства.
Мнозина са обхванати от алчността да уловят нещо от духовния свят и без наистина прецизно познание да се отнасят с това, което трябва да бъде завоювано на физически план. Никой Бог няма да може да разбере света в мисълта, ако не се въплъти на тази физическа Земя. Той може да разбере света в съвсем друга форма; но за да го разбере в тази форма, той трябва да се инкарнира тук, на тази Земя. Размишлявайки над това, всеки може да си изясни, че развитието в себе си на способности, които след това не се използват правилно, е свързано с определени опасности. Който развива определено визионерско ясновидство и не го използва правилно, пресичайки възможността си да убеди света в това, който остава само на астрален план и не пренася опита си на физически план, се подлага на опасност да разтвори пропаст между виденията си и физическия план.
към текста >>
Ако сте се научили правилно да
мисли
те, за
мисле
не
то не се нуждаете непосредствено от вашия мозък.
Физическият план не изчезва за този, който е ясновиждащ визионер; той изчезва само за този, който го отстранява със средствата на мисълта. Тук се прониква зад физическия план само с това, че го разбирате с мисловното ясновиждане. Тук е физическият план, но вие не виждате духовния свят, истинския духовен свят. Тук зейва пропаст, тук остава да съществува физическият план като майя. И тази невъзможност да се проникне през физическия план, се основава на това, че мозъкът не е способен да се изключва.
Ако сте се научили правилно да мислите, за мисленето не се нуждаете непосредствено от вашия мозък.
Това, което представлява мисленето, работи над мозъка, но мисловната дейност не се нуждае непосредствено от мозъка.
към текста >>
Това, което представлява
мисле
не
то, работи над мозъка, но мисловната дейност не се нуждае непосредствено от мозъка.
Тук се прониква зад физическия план само с това, че го разбирате с мисловното ясновиждане. Тук е физическият план, но вие не виждате духовния свят, истинския духовен свят. Тук зейва пропаст, тук остава да съществува физическият план като майя. И тази невъзможност да се проникне през физическия план, се основава на това, че мозъкът не е способен да се изключва. Ако сте се научили правилно да мислите, за мисленето не се нуждаете непосредствено от вашия мозък.
Това, което представлява мисленето, работи над мозъка, но мисловната дейност не се нуждае непосредствено от мозъка.
към текста >>
Глупост е ако някой твърди, че мозъкът
мисли
.
Глупост е ако някой твърди, че мозъкът мисли.
Веднъж преди тридесет и пет години, вървях по улицата с един млад човек, който тогава учеше, и беше на път да стане твърд материалист. Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли. Защото мозъкът мисли. Аз му казах: кажи ми, защо си толкова объркан? Ако това е така, както казваш, ти не можеш да кажеш: аз мисля.
към текста >>
Той каза, че сега, когато
мисли
, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която
мисли
.
Глупост е ако някой твърди, че мозъкът мисли. Веднъж преди тридесет и пет години, вървях по улицата с един млад човек, който тогава учеше, и беше на път да стане твърд материалист.
Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли.
Защото мозъкът мисли. Аз му казах: кажи ми, защо си толкова объркан? Ако това е така, както казваш, ти не можеш да кажеш: аз мисля. Тогава трябва да кажеш: мозъкът ми мисли. Трябва също да кажеш: мозъкът ми яде, мозъкът ми вижда Слънцето.
към текста >>
Защото мозъкът
мисли
.
Глупост е ако някой твърди, че мозъкът мисли. Веднъж преди тридесет и пет години, вървях по улицата с един млад човек, който тогава учеше, и беше на път да стане твърд материалист. Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли.
Защото мозъкът мисли.
Аз му казах: кажи ми, защо си толкова объркан? Ако това е така, както казваш, ти не можеш да кажеш: аз мисля. Тогава трябва да кажеш: мозъкът ми мисли. Трябва също да кажеш: мозъкът ми яде, мозъкът ми вижда Слънцето. Това би било истината.
към текста >>
Тогава трябва да кажеш: мозъкът ми
мисли
.
Веднъж преди тридесет и пет години, вървях по улицата с един млад човек, който тогава учеше, и беше на път да стане твърд материалист. Той каза, че сега, когато мисли, вътре в него вибрират атомите на мозъка; всяка определена мисъл има определена форма; и той описа, че е пълна глупост да се предполага наличието на душа, която мисли. Защото мозъкът мисли. Аз му казах: кажи ми, защо си толкова объркан? Ако това е така, както казваш, ти не можеш да кажеш: аз мисля.
Тогава трябва да кажеш: мозъкът ми мисли.
Трябва също да кажеш: мозъкът ми яде, мозъкът ми вижда Слънцето. Това би било истината. – Тогава скоро би видял какви глупости носи в себе си.
към текста >>
И така, мозъкът не е това, което
мисли
.
И така, мозъкът не е това, което мисли.
Това можем да си го обясним, както се казва, с наистина тривиални съображения, ако наистина не сте съвременен материалист. Мисловната дейност съвсем не е обречена да употребява мозъка като свой инструмент. Там, където мисълта става чиста, мозъкът не участва. Той участва само при символизирането.
към текста >>
Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако
мисли
те за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка.
Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако мислите за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка.
Но когато човек има визионерско ясновиждане, той остава в своето етерно тяло и изобщо не се докосва до физическия мозък. Възможно е цял живот да се живее с визионерското ясновидство. При това мозъкът не става различен, развива се етерното тяло, но не и мозъкът. Така, обаче, никога няма да успеете да преодолеете пропастта, никога няма да успеете наистина да проникнете през майята. Ще успеете, ако я пропиете с мисли.
към текста >>
Ще успеете, ако я пропиете с
мисли
.
Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако мислите за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка. Но когато човек има визионерско ясновиждане, той остава в своето етерно тяло и изобщо не се докосва до физическия мозък. Възможно е цял живот да се живее с визионерското ясновидство. При това мозъкът не става различен, развива се етерното тяло, но не и мозъкът. Така, обаче, никога няма да успеете да преодолеете пропастта, никога няма да успеете наистина да проникнете през майята.
Ще успеете, ако я пропиете с мисли.
към текста >>
Мозъкът е груб, тъй като стопанинът не се е старал да го облагородява с
мисле
не
.
Който пренебрегва мисловния подход, развива способности, които не се възползват от обекта, не проникват наистина в духовния свят. Вследствие възниква несъответствие между това, което той постоянно развива в своето етерно тяло, и това, което, собствено, представлява като човек. Възниква пълно несъответствие: несъответствие на мозъка му с ясновидските му способности.
Мозъкът е груб, тъй като стопанинът не се е старал да го облагородява с мислене.
към текста >>
Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез
мисле
не
на физически план.
Това трябва да се осъзнае. Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това живеят само в своите мечти. Това е равносилно на прекратяване на ориентацията във физическия свят, равносилно е на непълно преживяване на сетивните възприятия.
Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез мислене на физически план.
Пренебрегвайки усвояването на тази разумност, ние се реем в заблудите. Това е, което трябва да усвоим, иначе възникват всички тези щети, които неизбежно ще бъдат свързани с това, което се нарича антропософско движение. Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно мислене, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност. Вместо да се изработват собствени неща, вместо собствени мисли, се приема чуждо знание, неща, които е видял някой друг.
към текста >>
Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно
мисле
не
, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност.
Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това живеят само в своите мечти. Това е равносилно на прекратяване на ориентацията във физическия свят, равносилно е на непълно преживяване на сетивните възприятия. Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез мислене на физически план. Пренебрегвайки усвояването на тази разумност, ние се реем в заблудите. Това е, което трябва да усвоим, иначе възникват всички тези щети, които неизбежно ще бъдат свързани с това, което се нарича антропософско движение.
Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно мислене, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност.
Вместо да се изработват собствени неща, вместо собствени мисли, се приема чуждо знание, неща, които е видял някой друг.
към текста >>
Вместо да се изработват собствени неща, вместо собствени
мисли
, се приема чуждо знание, неща, които е видял някой друг.
Това е равносилно на прекратяване на ориентацията във физическия свят, равносилно е на непълно преживяване на сетивните възприятия. Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез мислене на физически план. Пренебрегвайки усвояването на тази разумност, ние се реем в заблудите. Това е, което трябва да усвоим, иначе възникват всички тези щети, които неизбежно ще бъдат свързани с това, което се нарича антропософско движение. Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно мислене, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност.
Вместо да се изработват собствени неща, вместо собствени мисли, се приема чуждо знание, неща, които е видял някой друг.
към текста >>
Има достатъчно послания от духовния свят, но е необходимо да усвояваме също правилен начин на
мисле
не
и правилни представи, за да се държим подобаващо на тези неща.
Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем. Не следва да се пестим в това отношение. Трябва да имаме предвид, че формирането на убеждения принадлежи към най-свещените дела на човека. Който вземе това предвид, няма да се уплаши от никакви усилия за истинска работа и няма да се увлече по дочути сензационни съобщения.
Има достатъчно послания от духовния свят, но е необходимо да усвояваме също правилен начин на мислене и правилни представи, за да се държим подобаващо на тези неща.
към текста >>
131.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В личността първоначално са изразени три сили:
мисле
не
, чувство и воля.
Човек разбира това. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността.
В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали.
към текста >>
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени;
мисле
не
то, чувството и волята си взаимодействат.
В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат.
Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека.
към текста >>
Чувството се е свързало с
мисле
не
то.
Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля. В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили.
Чувството се е свързало с мисленето.
Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили.
към текста >>
Той си представя,
мисли
, усеща и желае, и трите сили действат съвместно.
Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека.
Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно.
Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо.
към текста >>
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното
мисле
не
, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята.
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества.
към текста >>
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и
мисле
що.
Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо.
Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества. Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на мислещи, желаещи и усещащи същества.
към текста >>
Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна,
мисле
не
то – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир.
Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества.
Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир.
Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества. Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на мислещи, желаещи и усещащи същества. Те са такива, каквито ги е развил човек.
към текста >>
Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на
мисле
щи, желаещи и усещащи същества.
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества.
Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на мислещи, желаещи и усещащи същества.
Те са такива, каквито ги е развил човек.
към текста >>
Затова тези, които са описвали Христос, са си казали: не трябва да се изобразява Христос, избирайки една гледна точка; Той трябва да бъде изобразяван така, както Го виждаме: първо като
мисле
що, изпълнено с мъдрост същество, след това – като същество с воля, и след това – като чувстващо същество.
В частност, това е било така при великата индивидуалност, която е дошла при нас като Христос.
Затова тези, които са описвали Христос, са си казали: не трябва да се изобразява Христос, избирайки една гледна точка; Той трябва да бъде изобразяван така, както Го виждаме: първо като мислещо, изпълнено с мъдрост същество, след това – като същество с воля, и след това – като чувстващо същество.
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на волята и от гледна точка на чувството. Ето как трябва да Го описваме, казали хората. И за това те били подготвени по съвсем особен начин, с цялото си възпитание, което се практикувало тогава. Ако човек изобщо трябва да се развие към висшите светове, като първа степен днес за достигане на висши познания е необходимо нещо друго; в древните времена работата е била доста по-проста: ако някой е узрявал до възможността за издигане във висшите светове, за да стане, така да се каже, гражданин на духовните светове, се казвало: той вече е узрял за издигане във висшите светове. Да се вгледаме по-внимателно в него!
към текста >>
В тайните школи на древността не всички сили са се развивали равномерно, а в зависимост от кармата на ученика са се занимавали с развитието при едни на
мисле
не
то до ясновиждане, при други – до проясняване на чувствата, а при трети – развитие на волята до магическа сила.
В тайните школи на древността не всички сили са се развивали равномерно, а в зависимост от кармата на ученика са се занимавали с развитието при едни на мисленето до ясновиждане, при други – до проясняване на чувствата, а при трети – развитие на волята до магическа сила.
Затова в тайните школи на древността имало три класа развивани способности. Такива ученици, при които особено се развивала способността просветлено да виждат изпълнения с мъдрост духовен свят, са били хората в мистериите, които питали висшите светове за фактите и закономерните им връзки. Изразявайки се тривиално, може да се каже, че в мистериите това са били експертите по познанието. След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването.
към текста >>
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за
мисле
не
; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството.
Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави.
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството.
В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
към текста >>
Така че имало три вида посветени: посветени в
мисле
не
то, посветени в чувството и посветени във волята.
В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята.
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята. Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от
мисле
не
то, нещо от чувството и нещо от волята.
Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума. Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята.
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята.
Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Така, първият бил особено посветен в тайните на
мисле
не
то.
И сега, когато било нужно, така да се каже, да се опише Христос Исус от всички страни (по-точно това ще може да бъде изложено другия път, а днес можем да го направим само в общи линии), се намерили именно четири човека, които, разбира се, изобразили съчетаните в Него качества от своите четири гледни точки.
Така, първият бил особено посветен в тайните на мисленето.
Той изобразил чертите и качествата на Христос Исус, които е можел да разбира, в частност, такъв посветен в мъдростта. Той пропуснал другите страни.
към текста >>
Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили –
мисле
не
, чувство и воля.
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус.
Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля.
Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да
мисли
за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи.
Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
Логическото
мисле
не
се е развивало постепенно.
Другото течение се осъществявало по следния начин. За да си представим какъв е този начин, ще се обърнем към самото развитие на човечеството. Знаете, че след голямата атлантска катастрофа хората не са притежавали такива способности, като днес, но след тази катастрофа те още имали остатъци от древното сумрачно ясновидство.
Логическото мислене се е развивало постепенно.
Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес. Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене.
към текста >>
Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са
мисле
ли така, както се
мисли
днес.
Другото течение се осъществявало по следния начин. За да си представим какъв е този начин, ще се обърнем към самото развитие на човечеството. Знаете, че след голямата атлантска катастрофа хората не са притежавали такива способности, като днес, но след тази катастрофа те още имали остатъци от древното сумрачно ясновидство. Логическото мислене се е развивало постепенно. Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане.
Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес.
Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура. Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане.
към текста >>
В тези култури още не била развита човешката способност за логическо
мисле
не
.
Логическото мислене се е развивало постепенно. Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес. Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация.
В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене.
Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура. Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено. Халдейско-египетската култура също още се основавала на инспирацията. Мисленето от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
към текста >>
Мисле
не
то от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура. Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено. Халдейско-египетската култура също още се основавала на инспирацията.
Мисленето от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
към текста >>
От него са били инспирирани водачите на европейската пракултура, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като
мисле
не
, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен език и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща.
Северният поток, определени части от който останали в Европа, проникнал далеч в Азия. Докато тук се подготвяли и разгръщали нови култури, европейското население в продължение на столетия живеело сякаш в очакване. Силите му сякаш се задържали заради това, което е трябвало да настъпи след това. В своите съществени културни елементи те се намирали под влиянието на този велик посветен, който избрал за себе си този район, чак до сибирските краища, и когото наричат посветения Скитианос.
От него са били инспирирани водачите на европейската пракултура, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като мислене, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен език и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща.
Това бил особен елемент, чиито последен остатък е живеел в бардовете и скалдите[4]. Оттук се е формирало всичко, което разказва гръцкият мит за Аполон и Орфей. Наред с това в Европа се формирали практически способности благодарение на заселването, застрояването и така нататък.
към текста >>
Там където има здрава връзка между етерното тяло на мозъка и физическия инструмент на логическото
мисле
не
, не може да се появи ясновиждане.
Докато двете обозначени течения още пребивавали под влиянието на древното сумрачно ясновиждане, съществувало трето течение, което се сливало с другите и подготвяло Христовото събитие, последвано от четвърто културно течение, което би могло да наречем логически-мисловно. За да разбираме всичко напълно точно, трябва да вземете предвид, че всяко ясновиждане идва вследствие на това, че етерното тяло работи до известна степен самостоятелно, и особено – етерното тяло на мозъка.
Там където има здрава връзка между етерното тяло на мозъка и физическия инструмент на логическото мислене, не може да се появи ясновиждане.
Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления.
към текста >>
Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно
мисле
не
, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка.
Докато двете обозначени течения още пребивавали под влиянието на древното сумрачно ясновиждане, съществувало трето течение, което се сливало с другите и подготвяло Христовото събитие, последвано от четвърто културно течение, което би могло да наречем логически-мисловно. За да разбираме всичко напълно точно, трябва да вземете предвид, че всяко ясновиждане идва вследствие на това, че етерното тяло работи до известна степен самостоятелно, и особено – етерното тяло на мозъка. Там където има здрава връзка между етерното тяло на мозъка и физическия инструмент на логическото мислене, не може да се появи ясновиждане. Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство.
Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка.
За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога.
към текста >>
Как това
мисле
не
, бидейки привързано към физическия мозък, е могло да стане общо достояние?
Сега трябва да обмислим следното: как е трябвало да протича тази мисия, защото тя не е трябвало да остане индивидуална, а да стане общо достояние на човечеството.
Как това мислене, бидейки привързано към физическия мозък, е могло да стане общо достояние?
То е могло да стане общо достояние само чрез действително предаване по пътя на физическото наследяване. Тоест, че този народ е трябвало да възникне от тази индивидуалност, на която било завещано като негова мисия това особено характерно качество, дотогава, докато то не бъде усвоено от човечеството. От дадената индивидуалност е трябвало да произлезе народ. Трябвало е да бъде основан народ, а не само култура, където обучават на нещо. Възможно е да се обучава на нещо, което се приема ясновидски.
към текста >>
Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху
мисли
те на боговете.
Възможно е да се обучава на нещо, което се приема ясновидски. Но това, което човечеството е трябвало да приеме сега, е трябвало да се предава на потомците чрез физическото наследяване и то така, че да може да се прихване във всичките му подробности. Какво е трябвало да се прихване? По пътя на човешкото комбиниране е трябвало да се прихване намирането на този порядък, който бил изначално внесен в човечеството от Авраам. Ако се вгледаме в звездния ред, по пътя на комбинирането може да се намери този порядък.
Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху мислите на боговете.
Сега ставало дума да се намери този особен преход към комбинирането, към логическото обхващане на явленията във външния свят. Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък. Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“. Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето. Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков.
към текста >>
Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на
мисле
не
то давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък.
Какво е трябвало да се прихване? По пътя на човешкото комбиниране е трябвало да се прихване намирането на този порядък, който бил изначално внесен в човечеството от Авраам. Ако се вгледаме в звездния ред, по пътя на комбинирането може да се намери този порядък. Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху мислите на боговете. Сега ставало дума да се намери този особен преход към комбинирането, към логическото обхващане на явленията във външния свят.
Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък.
Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“. Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето. Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков. Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето.
към текста >>
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното
мисле
не
съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
И сега виждаме забележителен спектакъл.
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават. Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън. Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам.
към текста >>
Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на
мисле
не
то.
Ще разберем това, ако се замислим над следното. В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние. Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние.
Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето.
Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език.
към текста >>
Всичко, което засяга
мисле
не
то, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят.
В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние. Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето.
Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние.
към текста >>
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични
мисли
, а също лично изразяване на
мисли
те, или речта.
Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта.
Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
към текста >>
Мисле
не
то било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност.
Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта.
Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност.
Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата.
към текста >>
Вследствие от това
мисле
не
то при всички било едно и също.
Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност.
Вследствие от това мисленето при всички било едно и също.
Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол.
към текста >>
132.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Хората не винаги са
мисле
ли така, както днес.
Хората не винаги са мислели така, както днес.
Имало е времена, когато Евангелията съвсем не са били общодостъпни, а са се намирали в ръцете на малцина, които са ръководили духовния живот в течение на първите християнски векове. Защо днес не се питаме: тези хора не са ли били пълни глупаци, нима не са виждали, че Евангелията си противоречат едно на друго? Или са били дотолкова заблудени, че не са виждали тези противоречия? Най-добрите хора на своето време възприемали тези документи смирено взирайки се в тях и радвайки се, че имаме четири Евангелия, за които днешните хора казват, че те изобщо не могат да бъдат документи, защото противоречат сами на себе си!
към текста >>
Днес, както знаете, човек има три душевни сили:
мисле
не
, чувстване и воля.
Само от него ще можем да разберем начина на действие на евангелистите. Те знаят, че посвещението представлява достигане от човека на висшите, на свръхсетивните светове, навлизане на човека във висшите, свръхсетивните светове, пробуждане на душевните сили, на тези сили и способности, които иначе са скрити в душата в дремещо състояние. Такива посвещения винаги са съществували. В дохристиянските времена са съществували древните мистерии на египтяните и халдейците, в които хората, узрели за това, са ги водели нагоре, във висшите светове. Само че тук са ги обработвали по съвсем особен начин, който днес не трябва да се прави изцяло.
Днес, както знаете, човек има три душевни сили: мислене, чувстване и воля.
Човек използва тези три душевни сили в обикновения живот, но ги използва така, че всички те, така да се каже, дейно да участват в своето общение с външния свят.
към текста >>
Съставяте си представа за него: вие
мисли
те.
Как действат тези три душевни сили, трябва да стане ясно от следния пример. Вървите по поляна. Виждате цвете.
Съставяте си представа за него: вие мислите.
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга.
към текста >>
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към
мисле
не
то се добавя чувство.
Как действат тези три душевни сили, трябва да стане ясно от следния пример. Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите.
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство.
След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
По такъв начин
мисле
не
то, чувстването и волята действат във вашата душа.
Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята.
По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа.
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от
мисле
не
, чувства и воля.
Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа.
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля.
Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Душата живее в
мисле
не
то, чувстването и волята.
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга.
Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Може да се развие
мисле
не
то така, че да се превърне във виждане.
Когато човек се насочва нагоре, във висшите светове, това е определено развитие на тези три сили, каквито се явяват в обикновения живот.
Може да се развие мисленето така, че да се превърне във виждане.
Също така и чувстването, и волята могат да се издигнат нагоре, в духовния свят. В това се заключава посвещението.
към текста >>
“ и са прочели какво става, когато човек развива
мисле
не
то, чувстването и волята в духовните светове.
Някои от вас са обръщали внимание на книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?
“ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и волята в духовните светове.
Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“. Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността. Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество.
към текста >>
Обикновено трите сили органически са свързани: човек
мисли
, усеща и желае в личността.
Някои от вас са обръщали внимание на книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове? “ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и волята в духовните светове. Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“.
Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността.
Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области.
към текста >>
Възникват три самостоятелни същества:
мисле
що същество, чувстващо същество и желаещо същество.
“ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и волята в духовните светове. Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“. Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността. Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества.
Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество.
В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области. Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища. Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси
мисле
не
то си във висшите области.
Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността. Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот.
Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области.
Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища. Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно –
мисле
не
, чувстване и воля.
Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области. Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища.
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Тогава развивали
мисле
не
то му, издигайки го на по-висока степен; правели го мъдрец, който провижда духовните връзки зад всичко сетивно ставащо.
В древността всичко е било различно. В дохристиянските мистерийни центрове е господствал принципът на разделение на труда. Например, приемайки човека в мястото за посвещение, казвали: този човек е особено подходящ за развитие на мисловната сила.
Тогава развивали мисленето му, издигайки го на по-висока степен; правели го мъдрец, който провижда духовните връзки зад всичко сетивно ставащо.
Това е била едната категория посветени в древните мистерийни центрове – мъдреците.
към текста >>
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това
мисле
не
то и волята на първоначалното ниво.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво.
Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
към текста >>
Ще можете да разберете това, ако погледнете назад, към времената, когато в света още е имало високо доверие към същество, което не е било привързано към човешкото
мисле
не
и воля.
В източните мистерии ставало така, че висшестоящите използвали своите сили както е предписвал четвъртият, на когото те сляпо се подчинявали. В европейските мистерийни центрове имало колегия от дванадесет посветени, начело на които стоял тринадесети, който не бил посветен; и те му се подчинявали. Той е трябвало да казва какво трябва да става. Той се доверявал на инстинктивната си воля, и другите, стоящи над него, изпълнявали това, каквото той им нареждал.
Ще можете да разберете това, ако погледнете назад, към времената, когато в света още е имало високо доверие към същество, което не е било привързано към човешкото мислене и воля.
Днес човек се смята за най-разумното същество в света. Но не винаги е било така. Имало е времена, когато човек си казвал: да, истина е, че мога да се развия до висши степени. Способен съм на това, но за да бъда още сега най-издигнатото създание в света, не мога да приема това.
към текста >>
Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо
мисле
не
.
Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън.
Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене.
Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон. И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното озарение. Юдеите приемат от Египет чрез Мойсей отвън като заповеди това, което, собствено, е трябвало да бъде небесни откровения.
към текста >>
133.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В края на краищата, всеки, който като
мисле
щ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпроса: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време?
Често сме подчертавали, че именно в настояще време антропософията има особена задача и особено значение за човечеството.
В края на краищата, всеки, който като мислещ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпроса: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време?
Сега е възможно, както многократно вече сме правили това, да осветлим тези задачи от най-различни гледни точки. Днес ще се опитаме да спрем за малко хода на развитие на човечеството в точката, в която сега се намираме, да се вгледаме в бъдещето и да се запитаме: каква е задачата на антропософията, вземайки предвид този етап от развитието на човечеството, на който се намираме в настояще време?
към текста >>
По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на
мисле
не
.
Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години.
По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене.
Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш? “ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова.
към текста >>
Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на
мисле
не
.
Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години. По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене.
Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене.
Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш? “ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова. Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория.
към текста >>
“ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми
мисли
, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова.
По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
“ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова.
Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория. Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод. Но всъщност това не е просто хумор, а нещо посочващо колко дълбока е подосновата на несъзнателната неистинност на почвата на съвременното ни духовно образование.
към текста >>
Не може да се остане в действителността, когато се
мисли
материалистически.
Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш? “ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова. Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория.
Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически.
Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод. Но всъщност това не е просто хумор, а нещо посочващо колко дълбока е подосновата на несъзнателната неистинност на почвата на съвременното ни духовно образование.
към текста >>
Разбира се, с помощта на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да
мисли
материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза.
Повечето хора наистина по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, тоест за някакво спечено вещество, отколкото за това, което може да бъде наречено аз.
Разбира се, с помощта на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза.
Благодарение на какво човек може да достигне до разбиране на аза? Чрез какво той може постепенно да добие понятие, някаква идея за това, което инстинктивно усеща, когато казва: „аз мисля? “ Само посредством това, че въоръжен с антропософския мироглед, той ще научи как се подразделя това човешко същество, как физическото тяло е свързано със Сатурн, етерното тяло – със Слънцето, астралното тяло – с Луната и азът – със Земята. Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове. И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз.
към текста >>
Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си
мисли
за нещо външно, нещо физическо.
Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин. Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи. Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие. Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално. Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите.
Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо.
Думата „вятър“ съответства тук на външното, на физическото. Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си мислили не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството. Когато сега, днес, човек вдишва, материалистичната наука казва, че той просто вдишва материален въздух. В древните времена не мислели, че вдишват материален въздух; тогава разбирали, че вдишват нещо духовно, или поне душевно.
към текста >>
Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си
мисли
ли не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството.
Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие. Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално. Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите. Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо. Думата „вятър“ съответства тук на външното, на физическото.
Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си мислили не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството.
Когато сега, днес, човек вдишва, материалистичната наука казва, че той просто вдишва материален въздух. В древните времена не мислели, че вдишват материален въздух; тогава разбирали, че вдишват нещо духовно, или поне душевно.
към текста >>
В древните времена не
мисле
ли, че вдишват материален въздух; тогава разбирали, че вдишват нещо духовно, или поне душевно.
Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите. Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо. Думата „вятър“ съответства тук на външното, на физическото. Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си мислили не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството. Когато сега, днес, човек вдишва, материалистичната наука казва, че той просто вдишва материален въздух.
В древните времена не мислели, че вдишват материален въздух; тогава разбирали, че вдишват нещо духовно, или поне душевно.
към текста >>
Има нещо, на което е още по-важно да се обърне внимание в това, което би могло да се нарече начин на
мисле
не
.
Има нещо, на което е още по-важно да се обърне внимание в това, което би могло да се нарече начин на мислене.
Много по-важно е да се обърне внимание на това, отколкото на теорията, тъй като от него, а не от теорията зависи животът. Интересно е нещо, което отново може да се види в теософското движение, а именно как материализмът се е прокраднал. Доколкото сега вече е станал мода на времето, той многократно се е прокрадвал в теософското разбиране, така че и тук, в самата теософия, управлява истинският материализъм; например, когато се описва етерното или жизненото тяло. Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана.
към текста >>
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото
мисле
не
е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме.
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
към текста >>
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да
мисли
не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безс
мисле
н.
Има и още нещо, вярвате или не.
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
Този род представи няма да премине, докато продължава
мисле
не
то с физическия мозък, докато така се описва света.
Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света.
А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като
мисли
те представляват действителността.
Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка.
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността.
Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на
мисли
те формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността.
Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
И така, задачата на антропософския начин на
мисле
не
(и тук начинът на
мисле
не
е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
към текста >>
Забележително е, че тези, които днес стигат до антропософията, които наистина приемат антропософията, се отличават от другите, които остават далеч от нея, по това, че техният аз благодарение на антропософските
мисли
сякаш кристализира в духовно същество, което след това ги отнася със себе си през портата на смъртта.
Забележително е, че тези, които днес стигат до антропософията, които наистина приемат антропософията, се отличават от другите, които остават далеч от нея, по това, че техният аз благодарение на антропософските мисли сякаш кристализира в духовно същество, което след това ги отнася със себе си през портата на смъртта.
Там, където пребивава аз-съществото, което сега пребивава в тяло и което остава след смъртта, на мястото на това аз-същество в другите хора е пустота, нищо. Всичко останало, което днес може да се възприема в понятия, става все по безпредметно за собственото душевно същностно ядро на човека. Централната същност на човека се обхваща от това, което приемаме в антропософската мисъл. Това кристализира духовната субстанция в човека, който я отнася със себе си след смъртта; благодарение на нея той притежава способност за възприемане в духовния свят. С това той вижда и чува в духовния свят, прониква в мрака, който иначе се изправя пред човека в духовния свят.
към текста >>
Не
мисле
те, че способността за спомняне на предходния аз, например, представлява просто визионерско ясновиждане.
Не мислете, че способността за спомняне на предходния аз, например, представлява просто визионерско ясновиждане.
Някога всички хора са били ясновиждащи. Ако простото ясновиждане беше достатъчно, всички би трябвало да си спомнят себе си, тъй като всички са били ясновидци. Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще. Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност.
към текста >>
134.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако човешкото
мисле
не
не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното.
Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното.
Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот. Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране.
към текста >>
Днес съществува критичен разсъдък, който се учи на всичко за своя начин на
мисле
не
от външната сетивна действителност.
Искайки да се ориентираме в този въпрос, скоро бихме забелязали нещо друго, а именно, че целият свят на човешките чувства се е отнасял по-различно към Евангелията, отколкото днес.
Днес съществува критичен разсъдък, който се учи на всичко за своя начин на мислене от външната сетивна действителност.
И когато той се прилага и за Евангелията, на него не му е трудно да намира разсъдъчни противоречия, защото откриването им не е кой знае колко трудно.
към текста >>
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното
мисле
не
, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното
мисле
не
.
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене.
към текста >>
135.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства
мисли
те, подсказани им от това духовно водачество.
Ако антропософията трябва да бъде мъдрост, тя може да бъде дейна мъдрост и да пронизва с мъдрост, тоест, да покрива с позлата външните впечатления и външните обичаи. Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата.
И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество.
към текста >>
Възможно е, за материалистическото
мисле
не
това да е само прекрасна случайност, но за този, който знае, как във всичко физическо действа духовното ръководство, това е повече от просто чуване, че първите сведения за коледната елха, стояща в немската къща, идват от Елзас и именно от Страсбург.
Йоханес Таулер изричал най-дълбоката мъдрост в многобройни прекрасни, тържествени речи в околностите на Страсбург и особено по Рождество. Именно такава дълбока мъдрост е можела да се потапя в душите, да пребивава в тях и да оказва своето последействие. Чувствата също имат свои традиции. От век на век е можело да продължава да действа това, което тогава е било потопено в душите; като всички истински, пронизани от духа чувства, те са стигали до очите и ръцете и са внушавали потребност на окото да вижда също и във външния символ възкресението, да вижда раждането на човешката духовна светлина.
Възможно е, за материалистическото мислене това да е само прекрасна случайност, но за този, който знае, как във всичко физическо действа духовното ръководство, това е повече от просто чуване, че първите сведения за коледната елха, стояща в немската къща, идват от Елзас и именно от Страсбург.
В 1642 година се появило най-ранното съобщение[2] за това, че такава коледна елха стояла в една къща за радост на тези, които са искали да виждат в образа на сетивното явление светлината, която трябва да се пробуди в нас самите благодарение на възприетата духовна мъдрост.
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце.
Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
към текста >>
136.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Напротив, слизането в материята и във времената след Голгота ставаше все по-силно и по-силно, така че
мисле
не
то, чувстването и усещанията на хората напълно са обхванати от него.
За човечеството, като такова, е предписано първо да допълни мярата на това, което трябва да бъде преодоляно, продължавайки пътя напред и все по-дълбоко надолу, в материалното битие. Защото битието на човека представлява слизане в материята. Все по-дълбоко и по-дълбоко, също и в следатлантските времена, човек се е спускал долу, в материята. Христовото събитие означава мощен импулс отново да се издигнем. Но този мощен импулс е изпълнен в минимална степен, само частично.
Напротив, слизането в материята и във времената след Голгота ставаше все по-силно и по-силно, така че мисленето, чувстването и усещанията на хората напълно са обхванати от него.
към текста >>
По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното
мисле
не
и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус.
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с помощта на своите методи да изтрие от света историческия Христос. Можем да напомним, че духовната наука именно днес е призвана със своите средства да докаже съществуването на историческия Христос Исус. Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието. Могат да бъдат приведени множество доказателства за най-съмнителни неща във всяка област на знанието. Хората могат да живеят без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства.
По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус.
Изглежда, че науката изтрива това, за което се надяваме да добием нов символ в блясъка на сияещата златна мъдрост.
към текста >>
И доколкото то принадлежи на невидимия свят, в който всеки сам трябва да влезе със собствено
мисле
не
, всеки трябва да го усвоява сам за себе си, без да позволява да бъде убеждаван с помощта на външни инструменти.
Наблюдавайте, как всеки се стреми да прави всичко само така, както „всички“ го правят. Хората търсят не според това, което могат да намерят само в своята душа, но ги виждаме търсещи съобразно това, че свеждат всичко в категории, в групи, и се радват не когато могат да притежават независими истини, а когато приличат на другите. Те даже ненавиждат индивидуалността и в тази ненавист срещу индивидуалното се надяват да изковат най-силното оръжие срещу такава мъдрост, като антропософската. Защото антропософската мъдрост трябва да избухва в душата на всеки човек; тя не се стимулира с лостове, ръчки и външни експерименти. Това, което се казва от страна на антропософията, не ни се показва с външни лостове и ръчки.
И доколкото то принадлежи на невидимия свят, в който всеки сам трябва да влезе със собствено мислене, всеки трябва да го усвоява сам за себе си, без да позволява да бъде убеждаван с помощта на външни инструменти.
Благодарение на антропософската мъдрост ние ставаме индивидуалности.
към текста >>
137.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато човек, който за известно време се е занимавал с мирогледа на Духовната Наука, оставя различните
мисли
, идеи и знанието които той е придобил, да му въздействуват, това знание го подтиква към множество въпроси.
Когато човек, който за известно време се е занимавал с мирогледа на Духовната Наука, оставя различните мисли, идеи и знанието които той е придобил, да му въздействуват, това знание го подтиква към множество въпроси.
Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпроса на усещането, чувството и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
към текста >>
Наистина тези
мисли
и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само
мисли
м, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването.
Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си.
Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума. Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н. По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>
Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава
мисли
.
Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки.
Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли.
Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива.
към текста >>
Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо
мисле
не
и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва.
Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки. Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят.
Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва.
И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание. Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, а в онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества.
към текста >>
Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да
мисли
м само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само всред човешки същества.
Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само всред човешки същества.
Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят.
към текста >>
Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за
мисле
не
и говорене.
Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само всред човешки същества.
Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене.
Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят.
към текста >>
Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива
мисли
, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение?
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да слушаме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория.
Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение?
Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества. Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
към текста >>
138.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Същевременно, не трябва да
мисли
м, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи.
Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния живот на човечеството. Онова, за което би трябвало да се стремим в нашите групи е подготовка за постигане на висши духовни истини.
Същевременно, не трябва да мислим, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи.
Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души. Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
към текста >>
С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно
мисле
не
съвременната ни способност за възприемане.
Онова, което е липсвало на този духовен свят, бе възможността да се развие себе-съзнание, възможността, човекът да каже "Аз" на себе-си. Това е липсвало на човечеството. Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя живот в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен живот. Той е бил напълно отдаден на духовния свят. За да се научи да преживява себе си като едно Аз е било възможно за човек само тук, във физическия свят; само тук той е могъл да достигне истинско съзнание за себе.
С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно мислене съвременната ни способност за възприемане.
Човешкото същество бе принудено следователно да пожертвува своето предишно отношение с духовния свят, своето предишно мъгляво ясновидство, за да може да придобие възможността да различава себе си като едно Аз от заобикалящата го среда и чрез това идване до Аза да дойде и до себесъзнание. В бъдеще човешкото същество отново ще придобие в допълнение на своето съзнание, за себе, тази способност да гледа ясновидски в света на духовете. Портата към духовния свят сега е затворена за него, за да може човек да стане себесъзнателно, вътрешно, духовно същество за да може да се издигне до съзнание за себе и чрез това да стане способен да навлезе в духовния свят отново като независимо същество.
към текста >>
Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично
мисле
не
и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
Тези духовни същества някога са били другари на човешкото същество и то е могло да каже на себе си "Аз принадлежа на един духовен свят; принадлежа на него като едно духовно-душевно същество. По същия начин, по който моето духовно-душевно същество живее в този свят, по този начин има също други такива същества, които аз виждам около себе си по време на моите ясновидски състояния". Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало. Проникновението в света и знанието, което е гледало назад в онези условия винаги са били в състояния ясно да различат дори и днес различните степени, през които човек е преминал в течение на различните периоди от време. Първо, имало една степен, когато човекът е бил напълно в духовния свят, когато той едва е слизал със съзнание във физическия сетивен свят и е усещал себе си да принадлежи напълно на духовния свят, че е извличал всички свои енергии от този духовен свят.
Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично мислене и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
към текста >>
Една от онези баналности, произтичащи от ужасната мързеливост на човешкото
мисле
не
е, когато човешките същества казват, че "Природата не прави скокове"; всъщност тя прави много скокове.
Това звучи обективно, обаче е безсмислено, защото природата непрекъснато прави скокове. Ако проследите развитието на едно растение, вие ще откриете, че има скок винаги когато нещо ново се появява в течението на неговото развитие. Скок се прави от листната формация към цвета, от чашката към венчелистчетата, от венчелистчетата към тичинките и т.н. След като природата се развива постепенно за известно време, тя прави по-нататъшни скокове, всъщност цялото съществувание прави скокове. Тук лежи същината на еволюцията, че стават кризи и скокове.
Една от онези баналности, произтичащи от ужасната мързеливост на човешкото мислене е, когато човешките същества казват, че "Природата не прави скокове"; всъщност тя прави много скокове.
Духовният живот специално напредва в скокове. Велики и значителни скокове стават в течение на духовното развитие. Животът след това постепенно върви напред, докато отново станат значителни духовни скокове. Един такъв огромен скок в живота на човечеството скок, който е бил важен не само за онези, които са били с Христос е станал по времето, когато Той бе вървял по земята. В този смисъл векът, когато Христос е живял и проповядвал в Палестина, можем да наречем преходен век.
към текста >>
139.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трябва да знаем следователно кое е от специално значение при
мисле
не
то, чувствуването и волята в наше време.
Днес ще се занимаем, с нещо, което ще ни покаже колко значително е, въз основа на изследване, което може да бъде извършено във висшите светове, да се преживее онова, което бъдещето има да даде на човечеството. Мисията на духовно-научното движение е свързана с важни събития на преходния период, в който живеем. От това можем да сме сигурни, че много още ни предстои в бъдеще и следователно в Духовната Наука ние търсим водачество, за да вземем подходящите мерки в настоящето.
Трябва да знаем следователно кое е от специално значение при мисленето, чувствуването и волята в наше време.
към текста >>
Той е този, който ще изясни на човешките същества значението на правилното
мисле
не
.
човешките същества ще бъдат в състояние да виждат Христос в Неговата етерна форма. Те ще виждат и етерната земя от която изкача растителният свят. Те ще са в състояние да виждат обаче, че вътрешна доброта работи по-различно върху заобикалящата среда от злото. Онзи, който притежава тази наука в най-голяма степен е, Мантрея Буда, който ще дойде приблизително след 3000 г. "Майтрея Буда" означава "Буда с правилен разум".
Той е този, който ще изясни на човешките същества значението на правилното мислене.
Всичко това ще доведе човешките същества до разбиране в какво направление трябва да вървят. Вие трябва да предприемате трансформирането на абстрактните идеали в конкретни идеали, за да допринесете за една еволюция, която се движи напред. Ако не успеем в това, земята ще пропадне в материализъм и човечеството ще трябва да започне отново или на земята, след огромна катастрофа, или на следната планета. Земята има нужда от Антропософия! Който осъзнае това, е антропософ.
към текста >>
140.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да
мисли
м за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие. Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка. Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия. Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
Не трябва да
мисли
м, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж.
Над всичко трябва да станем съзнателни за това как контрастът, изразен в комета и Луна въздействува върху човешкото същество.
Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж.
Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен. Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята. Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
към текста >>
Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на
мисле
не
, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж. Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен. Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята.
Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
към текста >>
Ако Азът трябва да
мисли
по-различно през 19-тото столетие от начина, по който е
мисле
л през 18-тото столетие, трябва да има нещо, което да променя външния израз на Аза във физическото и етерното тяло и това нещо е кометата!
Ето как въздействието на кометата сега се изразява: Когато човешкото Аз направи една стъпка напред, тогава, за да може целият човек да напредне, физическото и етерното тяло трябва съответно да се трансформират.
Ако Азът трябва да мисли по-различно през 19-тото столетие от начина, по който е мислел през 18-тото столетие, трябва да има нещо, което да променя външния израз на Аза във физическото и етерното тяло и това нещо е кометата!
Кометата работи върху физическото и етерното тяло на човека по такъв начин, че те фактически създават органи, деликатни органи, които са подходящи за по-нататъшното развитие на Аза на Аз-съзнанието, така както то се е развило особено след внедряването на Христовия Импулс в земята. От тогава насетне значението на появяването на кометата е, че Азът, както се развива от степен към степен, получава физически и етерни органи, които може да използува.
към текста >>
По
мисле
те само странно както може би звучи и лудо, както може би ще го намерят нашите съвременници въпреки това вярно е, че ако Азът на един Бюхнер, на един Молшот и на други материалисти нямаха около годините 1850-60 подходящи физическа и етерни мозъци, тяхното
мисле
не
не би могло да бъде така материалистично, както бе.
Помислете само странно както може би звучи и лудо, както може би ще го намерят нашите съвременници въпреки това вярно е, че ако Азът на един Бюхнер, на един Молшот и на други материалисти нямаха около годините 1850-60 подходящи физическа и етерни мозъци, тяхното мислене не би могло да бъде така материалистично, както бе.
Тогава може би достойният Бюхнер е щял да бъде един добър среден проповедник. За да може той да достигне до мислите, изразени в неговата "Kraft und Stoff", необходимо бе не само неговото Аз да еволюира по този начин, но и да има съответно устройство във физическото и етерното му тяло. Ако търсим еволюцията на самото Аз, необходимо е да се огледаме в духовно-културния живот на периода. Ако искаме обаче да знаем как стана, че тези хора от 19-тото столетие са имали физически мозък и етерно тяло, подходящи за материалистично мислене, трябва да кажем, че в 1835 г. се появява Халеевата комета.
към текста >>
За да може той да достигне до
мисли
те, изразени в неговата "Kraft und Stoff", необходимо бе не само неговото Аз да еволюира по този начин, но и да има съответно устройство във физическото и етерното му тяло.
Помислете само странно както може би звучи и лудо, както може би ще го намерят нашите съвременници въпреки това вярно е, че ако Азът на един Бюхнер, на един Молшот и на други материалисти нямаха около годините 1850-60 подходящи физическа и етерни мозъци, тяхното мислене не би могло да бъде така материалистично, както бе. Тогава може би достойният Бюхнер е щял да бъде един добър среден проповедник.
За да може той да достигне до мислите, изразени в неговата "Kraft und Stoff", необходимо бе не само неговото Аз да еволюира по този начин, но и да има съответно устройство във физическото и етерното му тяло.
Ако търсим еволюцията на самото Аз, необходимо е да се огледаме в духовно-културния живот на периода. Ако искаме обаче да знаем как стана, че тези хора от 19-тото столетие са имали физически мозък и етерно тяло, подходящи за материалистично мислене, трябва да кажем, че в 1835 г. се появява Халеевата комета. През 18-тото столетие имаше така нареченото Просвещение, което също е известна степен в развитието на Аза. През втората половина на 18-тото столетие средното човешко същество имаше в своя мозък това духовно очертание което се нарича "Просвещение".
към текста >>
Ако искаме обаче да знаем как стана, че тези хора от 19-тото столетие са имали физически мозък и етерно тяло, подходящи за материалистично
мисле
не
, трябва да кажем, че в 1835 г.
Помислете само странно както може би звучи и лудо, както може би ще го намерят нашите съвременници въпреки това вярно е, че ако Азът на един Бюхнер, на един Молшот и на други материалисти нямаха около годините 1850-60 подходящи физическа и етерни мозъци, тяхното мислене не би могло да бъде така материалистично, както бе. Тогава може би достойният Бюхнер е щял да бъде един добър среден проповедник. За да може той да достигне до мислите, изразени в неговата "Kraft und Stoff", необходимо бе не само неговото Аз да еволюира по този начин, но и да има съответно устройство във физическото и етерното му тяло. Ако търсим еволюцията на самото Аз, необходимо е да се огледаме в духовно-културния живот на периода.
Ако искаме обаче да знаем как стана, че тези хора от 19-тото столетие са имали физически мозък и етерно тяло, подходящи за материалистично мислене, трябва да кажем, че в 1835 г.
се появява Халеевата комета. През 18-тото столетие имаше така нареченото Просвещение, което също е известна степен в развитието на Аза. През втората половина на 18-тото столетие средното човешко същество имаше в своя мозък това духовно очертание което се нарича "Просвещение". Онова, което разгневяваше Гьоте беше, че няколко идеи се пускаха и хората се обявяваха за доволни. Кое създаде мозъкът за този "Век на Просвещение"?
към текста >>
141.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Преди тази Тъмна Епоха или Кали Юга цялото човешко
мисле
не
, всички човешки душевни енергии все още са били по-другояче подредени в известен смисъл.
Ако човек наблюдава последните три хилядолетия преди основаване на Християнството вижда, че тези три хилядолетия принадлежат на една епоха в историята на еволюцията на човечеството, която се определя като Тъмната Епоха по-малката Тъмна Епоха Кали Юга. Тази Кали Юга започва в годината 3101 пр. основаване на Християнството. Всичко, което ние понастоящем определяме като великите постижения на човечеството, онова, което наричаме характерните черти на съвременната човешка култура, е свързано с тази Тъмна Епоха.
Преди тази Тъмна Епоха или Кали Юга цялото човешко мислене, всички човешки душевни енергии все още са били по-другояче подредени в известен смисъл.
В периода преди годината 3101 пр.Хр. това е една приблизителна дата, от която еволюцията постепенно се придвижва от един характер към друг съществуваше онова, което може да се определи като последен остатък от старото ясновидство. В течение на човешката еволюция следващите периоди следват един след друг: Крита Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Последната е, от която се интересуваме специално днес. Чрез по-раншните периоди ние се връщаме назад до Древна Атлантида.
към текста >>
Всеки, които е верен на своя век, в който живее, не може да не
мисли
, че знание за духа трябва да навлезе в света, така че да не се позволи онова, което ще дойде в бъдеще да мине незабелязано от човечеството.
И така виждаме, че живеем във важни, съществени условия на тази епоха и трябва да разберем, че да разпространяваме Духовната Наука днес не е нещо, което човек върши само по желание, ала е нещо което се изисква от нашето време. Да се подготви човечеството за великите моменти на еволюцията е една от задачите на духовното изследване. Духовната Наука съществува, за да могат човешките същества да разберат онова, което виждат.
Всеки, които е верен на своя век, в който живее, не може да не мисли, че знание за духа трябва да навлезе в света, така че да не се позволи онова, което ще дойде в бъдеще да мине незабелязано от човечеството.
към текста >>
Ще има много такива лица в средата на ХХ столетие, които ще използуват материалистичните вярвания на човешките същества, които ще използуват материалистичното
мисле
не
и чувствуване на човешките същества, за да се представят като Христос.
Това, което се говори сега, ще бъде многократно говорено през идващите десетилетия. Ще има обаче човешки същества, които криво ще разберат това и те ще казват "Христос ще дойде отново! " и тъй като те ще внесат в тази идея вярването, че това ще е физическо връщане, те ще доставят храна на всички онези, които ще се появяват като фалшиви месии.
Ще има много такива лица в средата на ХХ столетие, които ще използуват материалистичните вярвания на човешките същества, които ще използуват материалистичното мислене и чувствуване на човешките същества, за да се представят като Христос.
Винаги е имало фалшиви месии. Имало е например във века преди Кръстоносците, когато един фалшив месия се появи в Южна Франция, който за своите последователи беше нещо като Христос, въплътен във физическо тяло. Преди това един фалшив месия се бе явил в Испания и имаше много последователи. В Северна Африка един, който представи себе си за Христос, създаде голяма сензация. В XVII столетие един мъж се появи като Христос в Смирна и имаше много последователи.
към текста >>
142.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Духовната Наука трябва да се появи, така че този век за етерно ясновидство, който спасява века на
мисле
не
то, контролиран от едно разбиране, свързано с мозъка, да не премине неосъзнато.
Духовната Наука трябва да се появи, така че този век за етерно ясновидство, който спасява века на мисленето, контролиран от едно разбиране, свързано с мозъка, да не премине неосъзнато.
Така както Христос трябваше да има един предтеча, така Духовната Наука трябваше да се появи, за да подготви този ясновидски век. Нещо би могло наистина да се случи, което би унищожило пъпката на тези нежни способности на душата. Тази опасност съществува, когато хората няма да обръщат внимание на ученията на Духовната Наука, когато се затварят за тях. Тогава лицата, в които тези способностти се явяват, ще се наричат фантасти и глупци и ще бъдат поставяни в лудници. Мнозина от тях самите ще вярват, че са имали халюцинации; други ще се страхуват да говорят за това, опасявайки се, че ще им се смеят и подиграват.
към текста >>
Поради тази причина една жена е по-възприемчива към нови идеи, душата и ги поема и тя по-лесно може да отправи своите
мисли
през мозъка.
Поради това че женското тяло е изостанало в своето развитие, то е запазило една по-мека, по-гъвкава, по-малко веществена материалност; женският мозък може много по-лесно да бъде управляван от духа. Мъжът обаче спуснал се напред в своето развитие сега вече му е трудно да надделява своята скована материална и по-непроникваема мозъчна субстанция.
Поради тази причина една жена е по-възприемчива към нови идеи, душата и ги поема и тя по-лесно може да отправи своите мисли през мозъка.
По-трудно е за един мъж да задвижи скованите части на своя мозък. И по тази причина например съвсем обяснимо е защо има повече жени от мъже в Теософското общество, факт, който мнозина съжаляват. Може би мъжете, които се ужасяват, че в следното прераждане ще се явят като жени, ще намерят горното за утешително.
към текста >>
143.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Без да
мисли
, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило.
Виждаме как той стои тихо, без да движи ръка, ни крак и без да откъсва очи от картината пред него и тогава ние съзнаваме, че той вътрешно си представя онова, което външно вижда. Казваме, че е вдаден в наблюдаване на външното си обкръжение. Друго е следното положение: човек върви по улицата и някой го обижда.
Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило.
Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
към текста >>
Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини,
мисле
не
то и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
Ние можем да навлезем по-дълбоко в тези неща и тогава идваме в сфери, в които можем да разберем нашите постъпки, само като призовем на помощ достиженията на езотеричното изследване. Тук ни среща друга поляризация тази на спане и будно състояние. От азбучните понятия на Антропософията знаем, че в будно състояние четирите съставки на човешкото същество физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз са органически и активно преплетени и че при спане физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът се изливат в обширния свят, граничащ пряко с физическото ни съществувание. Към тези факти може да се подходи също от различни гледни точки.
Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини, мисленето и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
към текста >>
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено
мисле
не
и образуване на умствени картини.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот.
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
към текста >>
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено
мисле
не
и воля.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
към текста >>
Чрез култивиране на по-добри
мисли
ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим.
към текста >>
Когато спите, вие не
мисли
те, не си създавате умствени картини.
Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня.
Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини.
Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал.
към текста >>
Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и
мисли
те са само умствени картини и
мисли
!
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове.
Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли!
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите.
към текста >>
Защото, което човек нарича свои
мисли
, се отнася към онова, което са действително
мисли
те, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли! " С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това?
Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ.
Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите. Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област. Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>
Така е с
мисли
те.
Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли! " С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността.
Така е с мислите.
Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област. Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>
Човешкото
мисле
не
е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите.
Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>
Правилно ще си представим
мисле
не
то, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите. Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>
В човешката глава има
мисли
, но вие трябва да си представите тези
мисли
като живи същества в Астралната област.
В човешката глава има мисли, но вие трябва да си представите тези мисли като живи същества в Астралната област.
Същества от най-различен вид работят там като гъмжащи мисловни картини и дела, които хвърлят техните сенки-образи в човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене. Непрекъснати потоци се движат от вашата глава в астралното поле и това са сенките, които установяват мисловния живот във вашата глава.
към текста >>
Същества от най-различен вид работят там като гъмжащи мисловни картини и дела, които хвърлят техните сенки-образи в човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като
мисле
не
.
В човешката глава има мисли, но вие трябва да си представите тези мисли като живи същества в Астралната област.
Същества от най-различен вид работят там като гъмжащи мисловни картини и дела, които хвърлят техните сенки-образи в човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.
Непрекъснати потоци се движат от вашата глава в астралното поле и това са сенките, които установяват мисловния живот във вашата глава.
към текста >>
Така, както всичко у човека, дадено под формата на
мисли
, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към сферата на нисшия Девакан.
Чувствата попадат в две категории: на удоволствие и симпатия и на неудоволствие и антнпатия. Първите се предизвикват от добри, от доброжелателни постъпки; антипатията се поражда от лоши, от зложелателни постъпки. Тук имаме нещо повече и различно отколкото формиране само на мисловни картини. Ние си съставяме понятия за нещата независимо от друг фактор. Обаче нашата душа изпитва симпатия или антипатия само по отношение на това, което е красиво и добро, или на това, което е грозно и лошо.
Така, както всичко у човека, дадено под формата на мисли, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към сферата на нисшия Девакан.
Така както преди начертах линии между умствените картини и астралния свят, така сега по отношение на чувствата мога да начертая нагоре към Девакан или небесния свят. Процесите в Небесния Свят Девакана се проектират главно в нашия гръден кош като чувства на симпатия или антипатия за това, което е красиво или грозно, за това, което е добро или зло. Така че в нашите опитности за морално-естетичния свят ние носим в нашата душа сенки-отражения на Небесния свят или Нисшия Девакан.
към текста >>
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /
мисли
, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Астралният свят се отразява в света на мислите; Деваканският свят се отразява в естетичната форма на удоволствие и неудоволствие; и Висшият Девакански свят се отразява като морал.
към текста >>
Астралният свят се отразява в света на
мисли
те; Деваканският свят се отразява в естетичната форма на удоволствие и неудоволствие; и Висшият Девакански свят се отразява като морал.
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Астралният свят се отразява в света на мислите; Деваканският свят се отразява в естетичната форма на удоволствие и неудоволствие; и Висшият Девакански свят се отразява като морал.
към текста >>
Мисли
: сенки-образи на Същества от Астралната област /будно състояние/
Мисли: сенки-образи на Същества от Астралната област /будно състояние/
към текста >>
Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената воля, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на волята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата воля това, което бихме могли да получим другояче само в нашите
мисли
.
Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на помощ, за да придобием по-голяма морална сила.
Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената воля, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на волята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата воля това, което бихме могли да получим другояче само в нашите мисли.
към текста >>
Отдаването на такива
мисли
е подобно на сънуване в будно състояние.
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека. През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот. Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване.
Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние.
Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот. Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това. По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
към текста >>
Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето
мисле
не
през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас.
Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите
мисли
в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас. Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да
мисли
, че което вижда е физически човек.
Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск. Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова.
Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек.
Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците. Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос.
към текста >>
144.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Знанието за действителни духове, намиращи се извън човешкото съзнание духове, живеещи при различни от човешките същества условия, ала в непрекъснато отношение с човешките същества, духове, които могат да хванат
мисле
не
то на човешкото същество, чувствата и волята му това знание винаги е било известно.
Много важно е да се знае това особено за целта на Духовната Наука в наше време поради това, че знанието за един духовен свят, който лежи отвъд прага и знанието за наистина себесъзнателни индивидуалности не е само постижение на съвременната Духовна наука, а е фактически едно древно знание. По-раншни времена то е било познавано само чрез едно древно атавистично ясновидство. Днес човек го знае чрез други начини, постепенно научава да го знае.
Знанието за действителни духове, намиращи се извън човешкото съзнание духове, живеещи при различни от човешките същества условия, ала в непрекъснато отношение с човешките същества, духове, които могат да хванат мисленето на човешкото същество, чувствата и волята му това знание винаги е било известно.
Това знание винаги е било смятано за тайно богатство на специални братства, които си третирали това знание в техните кръгове като строго езотерично. Защо са го третирали така? Да дадем подробности на този въпрос би ни отвело твърде далеч. Обаче би трябвало да се каже, че отделни братства са били проникнати от убеждението, че болшинството човечество е било недостатъчно зряло за такова знание. Наистина такъв е бил случаят до голяма стенен.
към текста >>
Това не е вярно, напротив материалистичното
мисле
не
е в процес на растеж.
Те ще са членове на някои братства, които желаят да експлоатират събитието на 20-ия век, това събитие на появяването на етерния Христос; които ще желаят да го използуват за собствени цели, а не то да стане достояние на цялото човечество. Има братства, а братствата винаги влияят върху общественото мнение, които разпространяват това или онова, чрез такива средства, които ще бъдат най-малко забелязани от хората. Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало. Тези бедни, за съжаление "умни хора".в кавички разбира се разпространяват това в множество събрания, книги и общества, че материализмът се бил изчерпал, че почти вече е възможно да се долови духа, ала те не могат да предложат на хората нищо повече извън само думата дух и отделни фрази. Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез лошо управление така да се каже.
Това не е вярно, напротив материалистичното мислене е в процес на растеж.
То най-много ще се разпространява, когато хората се самозалъгват, че вече не са материалисти. Материалистичният начин на мислене е в процес на увеличаване и ще продължава да се увеличава през още четири или пет века.
към текста >>
Материалистичният начин на
мисле
не
е в процес на увеличаване и ще продължава да се увеличава през още четири или пет века.
Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало. Тези бедни, за съжаление "умни хора".в кавички разбира се разпространяват това в множество събрания, книги и общества, че материализмът се бил изчерпал, че почти вече е възможно да се долови духа, ала те не могат да предложат на хората нищо повече извън само думата дух и отделни фрази. Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез лошо управление така да се каже. Това не е вярно, напротив материалистичното мислене е в процес на растеж. То най-много ще се разпространява, когато хората се самозалъгват, че вече не са материалисти.
Материалистичният начин на мислене е в процес на увеличаване и ще продължава да се увеличава през още четири или пет века.
към текста >>
Какво желаят тези посветени, които, въпреки че знаят това, подтикват и култивират материалистичното
мисле
не
на човешките същества?
Какво всъщност желаят такива, посветени, тези посветени, които твърде, добре знаят, че човешката душа е чисто духовно същество, едно духовно същество напълно независимо от телесността?
Какво желаят тези посветени, които, въпреки че знаят това, подтикват и култивират материалистичното мислене на човешките същества?
Тези посветени желаят щото да има колкото се може повече души, които тук между раждане и смърт да поемат само материалистични понятия. Чрез това тези души биват подготвяни да остават в земната сфера. До известна степен те биват завързани към земната сфера. Представете си, че се установяват същества на които това е съвсем ясно, които са напълно запознати с тези обстоятелства. Тези братства подготвят някои човешки души така, че те да остават в областта на материалното.
към текста >>
Те казват, че човешките същества би трябвало все повече и повече и по-дълбоко да навлизат в материализъм, че те би трябвало да вярват, според
мисле
не
то на такива посветени, че духовни сили наистина съществуват, но че тези духовни сили не са нищо друго освен известни енергии на природата.
Така някои братства подреждат нещата. По тези въпроси човек може да се ориентира ясно само ако не позволява да бъде заблуден от тъмнина и мъгла, не позволява да бъде заблуден от вярата, че такива братства или не съществуват или че тяхната дейност е безвредна. В никакъв случаи те не са безвредни, те са фактически крайно вредни.
Те казват, че човешките същества би трябвало все повече и повече и по-дълбоко да навлизат в материализъм, че те би трябвало да вярват, според мисленето на такива посветени, че духовни сили наистина съществуват, но че тези духовни сили не са нищо друго освен известни енергии на природата.
към текста >>
Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да мислят чисто материалистични
мисли
.
Ние тук си представяме областта на такова едно безвредно човечество /по-големия кръг/. Както вече казах, на това човечество не му е съвсем ясно духовния свят; отклонени от своя път чрез материализма, хората не са сигурни как трябва да се отнасят към духовния свят. Те особено не са наясно как би трябвало да действуват по отношение на онези, които са минали през портата на смъртта. Нека да предположим сега, че областта на такова едно братство е тук /малкия кръг, зеленото/.
Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да мислят чисто материалистични мисли.
По този начин това братство създава души, които остават в земната сфера след смъртта си. Те ще станат една духовна клиентела за ложата /виж рисунката, оранжевото/. Това означава, че са създадени мъртви хора, които не могат да напуснат земната сфера, но ще остават на земята. Ако са направили правилните подготовления, те ще могат да бъдат задържани в ложите. По този начин следователно се създават ложи, които съдържат както живи, така и мъртви, ала мъртви, които са свързани със земни енергии.
към текста >>
145.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трябва да
мисли
м за индивидуалности, които до известна степен са фактически до голяма степен независими една от друга, веднага щом прекрачим прага на духовния свят.
Онова, което ни заобикаля в света като опитности, не произтича от неразделна предвечна основа. По-скоро то произтича от духовни индивидуалности, различни една от друга. Различните индивидуалности работят заедно във всичко, което ни заобикаля в света като опитност. Това е, което е над всичко. Ние ще говорим следния път за други начини, по които се оправдава монотеизмът, обаче това е, което засега е над всичко.
Трябва да мислим за индивидуалности, които до известна степен са фактически до голяма степен независими една от друга, веднага щом прекрачим прага на духовния свят.
Тогава човек не може да изисква, щото онова, което се явява да бъде обясняване от един неразделен принцип. Да си представим, че това схематично представено, е една опитност /доколкото се отнася до мене това би могло да бъде опитности между 1913 и 1918 г./.
към текста >>
146.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако следите внимателно времената, сигурно сте забелязали, че тук и там в
мисли
те, опитностите и импулсите, които в миналото човек е усещал, че "така чудесно са го довели чак до тук", той не може повече да намира онова, което може да му помогне да достигне бъдещето.
Днес искам да свърша и да разширя отделни наблюдения, които сме направили в течение на нашите проучвания с тази или онази подробност.
Ако следите внимателно времената, сигурно сте забелязали, че тук и там в мислите, опитностите и импулсите, които в миналото човек е усещал, че "така чудесно са го довели чак до тук", той не може повече да намира онова, което може да му помогне да достигне бъдещето.
Вчера един от нашите членове пъхна в ръцете ми едно издание от миналата седмица на "Франкфуртер Цайтунг", с дата 21. 11. 1917 г. В това списание има една статия от един много учен човек трябва да е много учен човек, защото пред името си имаше не само титлата д-р по философия, а също титлата д-р по теология, а в допълнение имаше и професор. Така той е професор, доктор по теология и д-р по философия. Той е следователно, разбира се, много умен човек!
към текста >>
Дадох ви един пример, за да ви покажа как, следвайки американския начин на
мисле
не
, се направи опит да се разшири механичното и върху самия човешки живот.
Дадох ви един пример, за да ви покажа как, следвайки американския начин на мислене, се направи опит да се разшири механичното и върху самия човешки живот.
Аз ви разказах пример за почивките, които трябваше да се използуват така, че вместо по-малко тонове, да могат да се натоварят до 15 тона от дадено число работници. Затова е нужно само да се пренесе Дарвиновият принцип на подбор в самия живот.
към текста >>
До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите
мисли
в механичните сили.
Аз преднамерено често съм ви обръщал внимание, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със силите на разпадането. При два случая аз съм казвал в публични лекции в Базел, че в нашата нервна система ние умираме. Тези сили, тези сили на умиране ще стават все повече и повече силни. Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили.
До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили.
Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили. Първата проблема, е да се свържат човешките същества с механичното, което все повече ще преобладава в бъдеще. Втората проблема се състои в повикване помощта на духовните обстоятелства. Това обаче може да бъде правено само когато времето е узряло и когато достатъчно число хора са подготвени за него по правилния начин. Трябва обаче да дойде времето, когато духовните сили ще бъдат направени достатъчно подвижни, за да овладеят живота по отношение на болест смърт.
към текста >>
Третата проблема е да се въведат човешките
мисли
във фактическите еволюиране на човешките видове, при раждане и възпитание.
Третата проблема е да се въведат човешките мисли във фактическите еволюиране на човешките видове, при раждане и възпитание.
Казвал съм вече, че се състоят конференции за това, как в бъдеще ще се основе една материалистическа наука относно зачатието и отношението между мъжа и жената. Всичко, това ни показва, че нещо от огромно значение започва да еволюира. Днес още е лесно да се каже "защо хора, които знаят за тези неща в правилния смисъл не ги прилагат? " В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика. Днес не може да се постигне нищо повече освен да се говори за тези неща, докато хората не ги разберат по-добре, хора, които са склонни да ги приемат по неегоистичен начин.
към текста >>
Човек почва да си
мисли
, кое може да бъде безсмъртно в човека.
Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие.
Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>
Това е друга форма да се изрази абстрактното
мисле
не
, с което такива неща се разглеждат днес.
Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука.
Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>
Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при
мисле
не
то мисълта за Бога стои към другите
мисли
.
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия.
Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>
Днес преди всичко трябва да се прави усилие да се разглеждат нещата такива, каквито са действително представят на непредубеденото
мисле
не
.
Няма нищо подобно всъщност. Тук се отнася до напълно различни неща, които съществуват зад тази майя като истинска действителност. Борбата между Антантата и Централните сили е само майя, е само илюзия. Може да се види онова, което стои едно до друго в борбата, ако човек погледне зад тези неща, ако ги осветли по начина, по който аз, поради известни причини, само загатвам. Това, което човек може да направи поне..../липсва малко текст/.........илюзията постепенно ще се разпадне, дотолкова, доколкото трябва да се разпадне.
Днес преди всичко трябва да се прави усилие да се разглеждат нещата такива, каквито са действително представят на непредубеденото мислене.
към текста >>
147.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите
мисли
на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
към текста >>
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите
мисли
.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли.
Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите.
към текста >>
Будно съзнание съществува само във възприятия и
мисле
не
.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли.
Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
към текста >>
Във връзка, с мъртвите, ние трябва да
мисли
м за духовното същество на животните.
Тази втора област, по този начин обхваща всички отношения, които едно лице е направило кармически с онези, които все още са на земя....../липсва малко текст/..............на смъртта. Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни! Аз подчертано казах по-преди, че нашите животни на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните.
Във връзка, с мъртвите, ние трябва да мислим за духовното същество на животните.
От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област. Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област.
към текста >>
Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите
мисли
за него.
Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите.
Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него.
Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да
мисли
, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено.
Така има вътрешно отношение между Мистерията на Голгота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време. Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност. През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания.
Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено.
Твърде често, се случва така. Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само конкретно. Не трябва само да си изгражда умствени картини за Христос и Неговата дейност, а би трябвало да е в състояние по някакъв начин да открие областта на Христос вътре в земната област. Христос слезе в земната област и човек трябва да е в състояние да открие Неговото владение.
към текста >>
148.
Съдържание
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Мисле
не
то на сърцето.
Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни.
Мисленето на сърцето.
към текста >>
149.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Някой леко
мисле
н
мисли
тел може да възрази, че става въпрос само за това да хвърлим поглед зад повърхността!
Съзерцавайки този свят ние забелязваме, преди всичко, един вид граница. Чрез пряко възприятие, пряко изживяване, човекът днес не е способен да погледне зад границата, представена му от цветовете и светлината, звуците, уханията и т.н. Един банален пример ще направи това ясно. Предположете, че гледаме повърхност, боядисана в синьо. При обикновените условия, разбира се, не можем да видим онова, което е зад тази повърхност.
Някой лекомислен мислител може да възрази, че става въпрос само за това да хвърлим поглед зад повърхността!
Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н. са външни проявления на един свят, лежащ зад тях. Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта.
към текста >>
Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се
мисли
за изгубен.
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосмоса, но тогава знае нещо за него.
Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен.
Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него. Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата. Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят. Ние не можем да се разграничим от тях.
към текста >>
150.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тези имена са ви познати, но аз ви моля сега да не
мисли
те за нищо във връзка с тях освен, че те представят трите сили, които през съня работят върху тези три части на човешката душа.
Така има три сили, работещи върху човека през съня. От древни времена на тези три сили са били дадени определени имена в Духовната Наука.
Тези имена са ви познати, но аз ви моля сега да не мислите за нищо във връзка с тях освен, че те представят трите сили, които през съня работят върху тези три части на човешката душа.
Ако се върнехме назад в древни времена, ние бихме открили, че тези наименования са били използвани първоначално за тези три сили; и ако наименованията сега се използват по други начини, те просто са били заимствани. Силата, която работи върху Сетивната душа и която при заспиванията и събужданията изважда човека от неговите телесни обвивки и евентуално го вкарва отново в тях, бе означена в един от древните езици с име, което би съответствало на думата "Марс". Силата, която работи върху Разсъдъчната душа след като човекът е заспал и отново преди събуждането, т.е. в два различни периода, бе обозначена с думата "Юпитер". Това е силата, която вкарва света на сънищата в Разсъдъчната душа.
към текста >>
Засега ние ще
мисли
м за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
Следователно можем да кажем, използвайки терминологията на древната Духовна Наука: "Марс" изпраща човека в съня и го събужда; "Юпитер" изпраща сънища в съня му; а тъмният "Сатурн" подбужда към безсъзнателни действия насън онзи, който не може да устои на влиянието му.
Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
към текста >>
Но под това име трябва да
мисли
м само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства.
На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло. Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата. Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни.
Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства.
Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера".
към текста >>
Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира
мисли
, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят.
Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н. просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа. В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост.
Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят.
Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>
Аз работя
мисле
но върху впечатленията, които съм получил.
Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа.
Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил.
Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят. Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>
Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва
мисле
но впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят.
Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят.
към текста >>
Като резултат на такива
мисли
в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта.
Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот.
към текста >>
151.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Само когато душата се е подготвила чрез идеи и
мисли
, които водят отвъд областта на обикновените изживявания, тя може да се подготви да понесе объркващата гледка.
Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало чувство на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка. Той щеше да бъде победен от огромно усилване на страха, който в противен случай познава само в слаба форма. Точно както човек би бил обхванат от срам, ако без подготовка проникнеше в своето собствено вътрешно същество, така той би бил задушен от страх, ако още неподготвен се изправеше пред явлението на външния свят; той би се чувствал като че ли е бил отведен в лабиринт.
Само когато душата се е подготвила чрез идеи и мисли, които водят отвъд областта на обикновените изживявания, тя може да се подготви да понесе объркващата гледка.
към текста >>
Човешкото
мисле
не
е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен. Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес.
Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито.
Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>
Днес това познание може да бъде дадено на мястото на изживяванията, които човек вече не е способен да има, защото сега се е издигнал от ранния живот в чувството към интелектуалността, към
мисле
не
то; затова чрез огледалото на
мисле
не
то трябва да се повлияе на чувствата, първоначално запалени от самата природа.
Днес това познание може да бъде дадено на мястото на изживяванията, които човек вече не е способен да има, защото сега се е издигнал от ранния живот в чувството към интелектуалността, към мисленето; затова чрез огледалото на мисленето трябва да се повлияе на чувствата, първоначално запалени от самата природа.
Ето как трябва да бъдат съставени съчиненията, ако носят онова, което е целта на Духовната Наука да донесе, и настроенията, които те пораждат, трябва да бъдат в съзвучие с хода на годината. Теоретичните описания са напълно безсмислени, защото те просто водят към духовни теми, разглеждани точно така, както ако бяха рецепти в готварска книга!
към текста >>
От това ще осъзнаете, че съдържанието на Духовната Наука е извлечено от дълбоки извори, и че в съгласие с мисията на нашето време трябва чрез
мисли
те да бъдат съживени определени чувства.
Разликата между книгите на Духовната Наука и другите видове литература лежи не толкова във факта, че са описани необикновени неща, а главно в това как са представени нещата.
От това ще осъзнаете, че съдържанието на Духовната Наука е извлечено от дълбоки извори, и че в съгласие с мисията на нашето време трябва чрез мислите да бъдат съживени определени чувства.
Тогава ще разберете, че днес също е възможно да се намери нещо, което може отново да ни изведе от преобладаващото объркване.
към текста >>
152.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато
мисли
м за дневните изживявания, които човек има в своята младост във връзка с учението, и изобразим как тези изживявания се превръщат в способности, ние трябва да обърнем внимание на състоянието на сън, което единствено прави това превръщане възможно.
В течение на своя живот човек се развива от един етап към друг. Дори по време на живота между раждането и смъртта той претърпява развитие, което го води отвъд първоначалните етапи на живота, когато неговите умения и способности са почти без значение, към други, когато те са значително увеличени. Как протича това развитие в ежедневния живот? Сънят и будността играят съществена роля.
Когато мислим за дневните изживявания, които човек има в своята младост във връзка с учението, и изобразим как тези изживявания се превръщат в способности, ние трябва да обърнем внимание на състоянието на сън, което единствено прави това превръщане възможно.
към текста >>
Но ние съвсем не съзнаваме тези минали изживявания, когато днес вземаме писалката за да дадем израз на своите
мисли
.
Всяка вечер при заспиване нашите души вземат със себе си нещо от дневния живот; онова, което вземаме със себе си плода на нашите изживявания по време на съня се преобразява по такъв начин, че се превръща в наши способности и възможности. Да вземем конкретен пример. Какви усилия сме били длъжни да правим ден след ден когато сме били млади, за да се научим да пишем!
Но ние съвсем не съзнаваме тези минали изживявания, когато днес вземаме писалката за да дадем израз на своите мисли.
Всички наши ранни усилия да оформяме буквите са се преобразували в способността за писане. Силата, преобразувала всички тези дневни изживявания в способността за писане, действително присъства в дълбините на душата, но може да действа само когато самите ние сме несъзнателни там.
към текста >>
Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място,
Мисле
не
то: способността да формираме идеи за нещата.
Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
към текста >>
Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и
мисле
не
да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на
Мисле
не
, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата.
Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество. Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото
Мисле
не
, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч.
Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо
Мисле
не
, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие.
Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Силите на
мисле
не
то са такива, че работят като регулатор между онова, което струи в нас като сила на движение, и вътрешната светлина.
Силите на мисленето са такива, че работят като регулатор между онова, което струи в нас като сила на движение, и вътрешната светлина.
Между вътрешната светлина (чувството) и волята трябва да се установи определено равновесие. Ако се разрушеше правилното съотношение между подтика към деятелност и вътрешната светлина, телесната природа на човека нямаше да бъде правилно осигурена отвътре. Човек би бил обречен да загине, ако едното или другото присъстваха в повече. Само ако е било установено правилното равновесие, човек може така да развие своите способности, че правилните сили да служат на неговото външно съществуване.
към текста >>
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо
Мисле
не
, и
мисле
не
то, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
Така ние виждаме, че последиците от съня работят върху вътрешното ни същество и през нашите външни обвивки от сутрин до вечер, позволявайки ни да се справим с изискванията на съществуването. С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
към текста >>
Моята душа и нейните способности на
мисле
не
, чувстване и воля са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат сравними с могъщото Космическо
Мисле
не
, Чувстване и Воля.
Едно друго, непосредствено следващо това изживяване, може да се изрази с думите: Дори моята душа днес да е нищожна в сравнение с великата Космическа Душа, тя евентуално ще израсне, за да бъде като нея.
Моята душа и нейните способности на мислене, чувстване и воля са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат сравними с могъщото Космическо Мислене, Чувстване и Воля.
към текста >>
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на
мисле
не
, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие?
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават.
В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
към текста >>
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни
мисле
не
, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Следва друго чувство.
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
И сега нека сравним тези космически сили с онези на
мисле
не
, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора.
И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в
мисле
не
то, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Ако искаме да направим напредък, нашето
мисле
не
трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото
Мисле
не
.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене.
Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня. Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство. Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност.
към текста >>
Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето
мисле
не
, на своята интелигентност.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене. Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня. Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство.
Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност.
Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина. Всичко, което човек пропусне да направи по пътя за развитие на своята интелигентност, му носи наказанието, че самият той извлича нещо от своята вътрешна светлина и спомага за тъмнината в нея.
към текста >>
Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо
мисле
не
то си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина.
Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня. Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство. Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност.
Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина.
Всичко, което човек пропусне да направи по пътя за развитие на своята интелигентност, му носи наказанието, че самият той извлича нещо от своята вътрешна светлина и спомага за тъмнината в нея.
към текста >>
Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим
мисле
не
то, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега. Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността. А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха. Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу.
Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
Сега живеем в епохата, когато за хората е крайно необходимо да съзнават, че не трябва само да разчитат на вливащото се в тях от Космическите Сили, а трябва самите те да съдействат в Процеса на световната еволюция.
към текста >>
Всички грехове на пропуски в
мисле
не
то проникват под формата на мрак във вътрешната светлина.
Сега ще погледнем назад към всички наши грехове на пропуск, към всичко, което действа в душите като препятствие за силите, вливащи се в нас отгоре.
Всички грехове на пропуски в мисленето проникват под формата на мрак във вътрешната светлина.
Същото се отнася за греховете на пропуски по отношение на чувстването и волята. Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и волята.
към текста >>
Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото
Мисле
не
всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването,
мисле
не
то и волята.
Сега ще погледнем назад към всички наши грехове на пропуск, към всичко, което действа в душите като препятствие за силите, вливащи се в нас отгоре. Всички грехове на пропуски в мисленето проникват под формата на мрак във вътрешната светлина. Същото се отнася за греховете на пропуски по отношение на чувстването и волята.
Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и волята.
към текста >>
Пречките, които предизвикваме за еволюционния процес чрез онова, което сме пренебрегнали по отношение на своята воля, по отношение на своето
мисле
не
и по отношение на своите чувства всичко това се разкрива.
Така ставаме съзнателни за онова, което работи вътре в нас. Към всичко това се прибавя и онова, което самите ние сме с цялата си немощ което се дължи на неуспеха ни да работим по-добре. По този начин постигаме истинско себе-познание. Онова, което сме станали поради своите грехове на пропуски, и за което ако трябва да се направи сравнение, изглежда като тъмна сянка в сияйна картина. Онова, в което не сме успели да се превърнем, стои пред нашите душевни очи и се разкрива ясно в това, че изпраща лъчите си в три посоки.
Пречките, които предизвикваме за еволюционния процес чрез онова, което сме пренебрегнали по отношение на своята воля, по отношение на своето мислене и по отношение на своите чувства всичко това се разкрива.
В тези три посоки се проявяват нашите недостатъци. Всеки от тях има да ни каже нещо определено.
към текста >>
За всички свои грехове на пропуски по отношение на
мисле
не
то си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето чувство.
Първо, има я пречката, излъчваща се от собствената ни воля в потока на Космическата Воля, струяща през нас; онова, което сме пренебрегнали да направим по отношение на своята собствена воля, сега се изправя пред нас като пречка. Трябва ние да си кажем: С всичко, което си оставил ненаправено, ти си прикован към земните сили на упадък, към всичко онова, което движи Земята към разрушение.
За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето чувство.
А за всички свои грехове по отношение на чувството, ние си казваме: Ходът на световната еволюция ще мине покрай теб, сякаш ти не си там. Ти не си направил нищо за да помогнеш на световната еволюция и тя следователно ще вземе обратно онова, което ти бе дарено някога.
към текста >>
Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш волята си, да развиеш силите си на
мисле
не
и на чувстване.
Има само едно средство за противодействане на това разрушение, само едно средство може да ни помогне да останем непоколебими в този решителен момент. И то е самите ние да обещаем, че в бъдеще нищо няма да бъде пренебрегвано. В края на краищата, указанията са достатъчно прости.
Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш волята си, да развиеш силите си на мислене и на чувстване.
Може дори да се почувстваме признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
към текста >>
Всичко, което преминава покрай нас като резултат на греховете ни на пропуски в
мисле
не
то, ни се явява в образа на разкривен орел.
Нашата собствена същност бива изобразено, така да се каже, на този заден план. Всичко което ни приковава към Земята, всичко което ни свързва с тленното, ни се явява в астралното виждане като определен образ, образът на разкривен бик, който ни поваля. Всички сили, които иначе пораждат хармония, разкриват в образа на разкривен лъв дисхармонията вследствие на греховете на пропуски в чувствата.
Всичко, което преминава покрай нас като резултат на греховете ни на пропуски в мисленето, ни се явява в образа на разкривен орел.
Тези три образа са проникнати от изкривения образ на собственото ни себе, показвайки какво трябва да коригираме и оправим за в бъдеще, за да допринесем за световната еволюция онова, което изисква тя от нас. Три изопачения на животински форми и една на самите нас как тези три отделни образа или картини се отнасят един към друг разкрива размера на работата, която лежи пред нас.
към текста >>
Сега
мисле
но бяхме преведени през областта, която може да бъде наречена област на собственото ни Сетивно Тяло, в което се спускаме при събуждане от сън.
Сега мислено бяхме преведени през областта, която може да бъде наречена област на собственото ни Сетивно Тяло, в което се спускаме при събуждане от сън.
Но в нормалното съществуване ние не го усещаме, защото съзнанието ни бива отклонявано. Ако, при събуждане, откажем да допуснем впечатленията отвън, ние изживяваме онова, което бе описано. Ние говорихме но едва много накратко за нашето астрално тяло. Онова, което сега бе описано, е вътрешната страна, представена от една част на нашата човешка природа, а именно нашето Сетивно Тяло (Empfindungsleib). Стигнахме до границата, където сетивното тяло граничи с етерното тяло.
към текста >>
Оттук е от огромна важност никой да не се впуска в истинско духовно обучение без да притежава способността за интелигентно
мисле
не
, което да му позволява винаги да формира правилна оценка за онова, което вижда.
Нещата не трябва да се вземат за онова, което не са. Човек, който не разбира правилно огледалния образ, се поддава на халюцинации. Който счита образа за нещо, намиращо се в пространството, а не за огледален образ, какъвто е той фактически, се поддава на халюцинация. Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума. Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за реалност онова, което е само отражение, или да обърква духовни реалности с реалностите на външното, физическо пространство.
Оттук е от огромна важност никой да не се впуска в истинско духовно обучение без да притежава способността за интелигентно мислене, което да му позволява винаги да формира правилна оценка за онова, което вижда.
Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда. Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят. Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието. Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно.
към текста >>
153.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Беше необходимо подчинение на учителя в продължение на много години, не само във външните действия на ученика, а в онези Мистерии той бе принуждаван и да се повери на ръководството на учителя дори в своите
мисли
и чувства, за да може да се спусне безопасно в по-дълбоко ниво на собственото си вътрешно същество.
И така в древното Египетско Посвещение той беше под водачеството на велик учител, чиито собствени по-ранни опитности го бяха направили способен да бъде водач, защото беше в пълно съзнание за начина, по който могат да бъдат контролирани тези сили на Меркурий. Кандидатът за Посвещение следователно бе воден от жрец на Хермес или Меркурий. Това е свързано със строго подчинение на всички изисквания, отправени от учителя към ученика. Ученикът бе принуждаван да вземе решението напълно да отстрани собствения си Аз, да не се подчинява на никакви свои импулси и да изпълни до детайли онова, което жрецът на Хермес му даваше указания да прави. За ученика в Мистериите на Озирис и Изис беше съществено да се подчини на това господство, което би било отблъскващо за днешния човек и на което, още повече, той няма нужда да се подлага.
Беше необходимо подчинение на учителя в продължение на много години, не само във външните действия на ученика, а в онези Мистерии той бе принуждаван и да се повери на ръководството на учителя дори в своите мисли и чувства, за да може да се спусне безопасно в по-дълбоко ниво на собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да
мисли
мисли
те на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект.
Лекцията вчера описа какво се има предвид под добиване на познание за вътрешното естество на астралното тяло. Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло.
Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект.
По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот. Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането. По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди. За определено време кандидатът на това Посвещение имаше чувството, че се движеше назад по линията на своите предци не сякаш беше идентичен с тях, а като че ли се крепеше върху тях движейки се назад до определен момент, до първоначалния праотец.
към текста >>
Човек може да проследи собствения си ход през всяка
мисли
ма цивилизация и раса, право назад до началото на своята земна еволюция, до своето най-първо въплъщение на Земята.
Кръгът може да бъде повтарян отново и отново, докато ученикът достигне епоха лежаща далеч, далеч в еволюцията на Земята, много отдалечена епоха на цивилизацията. Тогава той открива, че като по-ранна индивидуалност е бил инкарниран в предишни културни епохи, например в Гръко-Латинската епоха; още по-рано в Египетската, още по-рано в Древноперсийската, в Дреноиндийската, и дори по-назад в Атлантската и Лемурийската епоха. След това повече няма възможност за такива опитности като описаните.
Човек може да проследи собствения си ход през всяка мислима цивилизация и раса, право назад до началото на своята земна еволюция, до своето най-първо въплъщение на Земята.
Тогава се оказва, че всички предишни прераждания продължават като сили в онова, което може да се нарече най-вътрешна същност на физическото тяло. Така че виждате, когато в екзотеричния език се казва, че човек се състои от физическо, етерно и астрално тяло, това означава, че той се състои от нещо което, погледнато отвътре, изглежда като сбор от последователни превъплъщения, натрупани едно върху друго. Всъщност, всичките ни инкарнации работят в най-вътрешната природа на нашето физическо тяло. И когато говорим за етерното тяло, ние трябва да помним, че погледнато отвътре, то изглежда като един кръг, въртящ се назад от настоящото раждане до последната смърт. Качествата и характеристиките на обвивките, в които се спускаме в мистично изживяване, ни се разкриват.
към текста >>
Всеки, който
мисли
правилно ще осъзнае, че обикновеният въглен е нещо, дошло от растението; първо той е бил подобен на растение и после е станал минерален.
Може да кажете: Да, но това минерално царство не съществуваше ли по-рано от растителното и животинското царство?
Всеки, който мисли правилно ще осъзнае, че обикновеният въглен е нещо, дошло от растението; първо той е бил подобен на растение и после е станал минерален.
При условия, различни от тези днес, растителното царство можеше да съществува преди да има минерално царство. Минералното царство бе по-късно образувание. При различни условия растителното царство вече съществуваше, преди да има някакво минерално царство. Минералното царство бе продукт на втвърдяване втвърдяване на растителното царство. И по времето на образуването на минералното царство на Земята човекът имаше своето първо земно въплъщение.
към текста >>
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което
мисли
, чувства и проявява воля в теб.
И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него. Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз?
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб.
Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен". Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз. Той отстрани своя Аз и се почувства изпълнен с различен Аз. Думата "Entwerdung" (като противоположност на "ставащ") бе прекрасен израз, използван от средновековните мистици.
към текста >>
154.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Мисле
йки за нещо по средата между външния, физически огън който изгаря пръстите ни, и душевния огън, ние стигаме до приблизителна идея за наричаното "елементарен огън".
"Огънят", какъвто е той в Елементарния Свят, е по-лесен за описване от другите три състояния, защото те всъщност могат да се опишат само с думите, че са подобни на водата, въздухът и земята. "Огънят" на Елементарния Свят е по-лесен за описване, защото всеки има представа за т.нар. "душевна топлина", за топлината, която се чувства, когато например сме заедно с някого когото обичаме. Онова, което тогава изпълва душата и е наричано топлина, или огънят на вълнението, трябва разбира се да се разграничава от обикновения физически огън, който ще изгори пръстите, ако те се докоснат до него. В ежедневния живот човек също чувства, че физическият огън е един вид символ на душевния огън, който, когато ни е обхванал, запалва ентусиазъм.
Мислейки за нещо по средата между външния, физически огън който изгаря пръстите ни, и душевния огън, ние стигаме до приблизителна идея за наричаното "елементарен огън".
Когато в процеса на Посвещение човек се издига в Елементарния Свят, той се чувства така, сякаш от определени места към него тече нещо, което го прониква вътрешно с топлина, докато на друго място случаят не е такъв. Допълнено усложнение е, че той се чувства сякаш е вътре в същество, предаващо му топлина. Той се обединява с това елементарно същество и съответно усеща неговия огън. Така човек навлиза в един по-висш свят, който му дава впечатления, дотогава непознати за него в сетивния свят.
към текста >>
В този смисъл трябва да
мисли
м за 12 духовни Същества.
В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели. Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга. Човекът обаче се развива напред и впоследствие ще достигне степени, вече постигнати от други Същества. Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория.
В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества.
към текста >>
Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето
мисле
не
когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние
мисли
м посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина.
И така, човекът има също интелект, интелигентност. Във физическия живот той може да използва своята интелигентност, защото има инструмент за нея.
Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина.
В светлината има нещо, което е оформило окото. Ние мислим чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на мисленето, подходящ за физическия свят. Мозъкът е бил превърнат в инструмент на мисленето за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност. Точно както светлината, която възприемаме с окото, е формираща окото сила, нашият мозък е повърхностното проявление на образуващата мозъка сила или мощ. Нашият мозък е оформен от Света на Духа.
към текста >>
Ние
мисли
м чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на
мисле
не
то, подходящ за физическия свят.
И така, човекът има също интелект, интелигентност. Във физическия живот той може да използва своята интелигентност, защото има инструмент за нея. Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина. В светлината има нещо, което е оформило окото.
Ние мислим чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на мисленето, подходящ за физическия свят.
Мозъкът е бил превърнат в инструмент на мисленето за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност. Точно както светлината, която възприемаме с окото, е формираща окото сила, нашият мозък е повърхностното проявление на образуващата мозъка сила или мощ. Нашият мозък е оформен от Света на Духа.
към текста >>
Мозъкът е бил превърнат в инструмент на
мисле
не
то за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност.
И така, човекът има също интелект, интелигентност. Във физическия живот той може да използва своята интелигентност, защото има инструмент за нея. Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина. В светлината има нещо, което е оформило окото. Ние мислим чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на мисленето, подходящ за физическия свят.
Мозъкът е бил превърнат в инструмент на мисленето за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност.
Точно както светлината, която възприемаме с окото, е формираща окото сила, нашият мозък е повърхностното проявление на образуващата мозъка сила или мощ. Нашият мозък е оформен от Света на Духа.
към текста >>
Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на
мисле
не
то, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне.
Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
към текста >>
За да може човекът да стане същество, способно да ходи изправено, да
мисли
с мозъка и да развива интелигентност, е било необходимо вливане на още по-висши сили, сили от свят над Света на Духа.
Духовната Наука не без причина изразява образно тази граница на света, който описахме като свят на Йерархиите, с думата "Зодиак". Човек би бил на нивото на животно, ако съществуваха само двата описани свята.
За да може човекът да стане същество, способно да ходи изправено, да мисли с мозъка и да развива интелигентност, е било необходимо вливане на още по-висши сили, сили от свят над Света на Духа.
Тук ние стигаме до свят, обозначаван с една дума, с която днес се злоупотребява напълно поради властващия материализъм. Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение. Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt).
към текста >>
Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато
мисли
, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период.
Духовната Наука не без причина изразява образно тази граница на света, който описахме като свят на Йерархиите, с думата "Зодиак". Човек би бил на нивото на животно, ако съществуваха само двата описани свята. За да може човекът да стане същество, способно да ходи изправено, да мисли с мозъка и да развива интелигентност, е било необходимо вливане на още по-висши сили, сили от свят над Света на Духа. Тук ние стигаме до свят, обозначаван с една дума, с която днес се злоупотребява напълно поради властващия материализъм. Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение.
Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период.
От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
към текста >>
Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за
мисле
не
;
мисле
не
то бе наричано интелект, интелигентност.
Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение. Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност.
Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
155.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Щеше ли моето
мисле
не
да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота?
Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно. Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение. Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост. Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост?
Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота?
"
към текста >>
Ние обикновено
мисли
м, че самите ние сме прави и че другата личност, ако поддържа противоположно мнение, греши.
Има едно единствено същество, което може да ни помогне тук, а именно нашето собствено. Ако постепенно успяваме в това да съдим самите себе си така, както в обикновения живот съдим друга личност, тогава сме на прав път. И така, какво е онова, което различава оценката ни за нас самите от оценката ни за друг?
Ние обикновено мислим, че самите ние сме прави и че другата личност, ако поддържа противоположно мнение, греши.
Това е, което се случва в обикновения живот. Но няма нищо по-полезно от това да започнем да подготвяме себе си, казвайки: "Аз имам това мнение, другата личност има различно. Аз ще възприема гледната точка, че неговото мнение е точно толкова здраво и стойностно, колкото е моето собствено." Това е видът самообучение, който прави възможно за нас да пренесем в Елементарния Свят навикът, който ни позволява да различим себе си от нещата там, макар и да сме вътре в тях.
към текста >>
Такива оценки винаги ще имат една особеност, а именно, че поддържайки ги, в определено отношение ние винаги ще се издигаме над обикновените човешки начини на
мисле
не
.
Такива оценки винаги ще имат една особеност, а именно, че поддържайки ги, в определено отношение ние винаги ще се издигаме над обикновените човешки начини на мислене.
Ако говорим с непредубедено съзнание, нашите обичайни симпатии и антипатии са изоставени и ще открием, че сме способни да бъдем в съгласие дори с хора, поддържащи най-противоположни мнения. По този начин ние се издигаме над обикновения начин на формиране на човешките мнения. Така в Духовната Наука ние придобиваме нещо, което запазваме дори когато сме изоставили своите обикновени мнения, и което осигурява Азът ни да не бъде веднага изгубен, когато за пръв път навлезем в по-висшия свят. Понеже Азът не е изгубен, когато е способен да бъде активен, когато може да мисли и чувства; само когато мисленето, чувстването и възприятието престанат, ние сме изгубили себе си нацяло. Така определен запас от духовно-научно познание ни предпазва от загубване на Аза ни.
към текста >>
Понеже Азът не е изгубен, когато е способен да бъде активен, когато може да
мисли
и чувства; само когато
мисле
не
то, чувстването и възприятието престанат, ние сме изгубили себе си нацяло.
Такива оценки винаги ще имат една особеност, а именно, че поддържайки ги, в определено отношение ние винаги ще се издигаме над обикновените човешки начини на мислене. Ако говорим с непредубедено съзнание, нашите обичайни симпатии и антипатии са изоставени и ще открием, че сме способни да бъдем в съгласие дори с хора, поддържащи най-противоположни мнения. По този начин ние се издигаме над обикновения начин на формиране на човешките мнения. Така в Духовната Наука ние придобиваме нещо, което запазваме дори когато сме изоставили своите обикновени мнения, и което осигурява Азът ни да не бъде веднага изгубен, когато за пръв път навлезем в по-висшия свят.
Понеже Азът не е изгубен, когато е способен да бъде активен, когато може да мисли и чувства; само когато мисленето, чувстването и възприятието престанат, ние сме изгубили себе си нацяло.
Така определен запас от духовно-научно познание ни предпазва от загубване на Аза ни.
към текста >>
156.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тя може да бъде наречена само
мисле
не
на сърцето.
Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини.
Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето.
Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето.
към текста >>
В обикновения живот ние имаме чувството, че
мисли
м с главата.
Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини. Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера.
В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата.
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
към текста >>
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние
мисли
м с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че
мисли
м с главата.
Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини. Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата.
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата.
Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина.
към текста >>
Ние имаме съвсем различно усещане за
мисле
не
то, което става възможно когато сме направили малък напредък.
Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини. Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата.
Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък.
Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание".
към текста >>
Този орган се превръща в нещо като орган на
мисле
не
то в онзи, който постига вътрешно развитие, и това
мисле
не
на сърцето е много различно от обикновеното
мисле
не
.
В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят.
Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене. Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене.
към текста >>
В обикновеното
мисле
не
всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина.
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина.
Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене. Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене. Онова, което има да се каже за висшите светове, е ясно направо.
към текста >>
Те са пред нас като предмети, но
мисле
не
то, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно
мисле
не
.
Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми.
Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене.
Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене. Онова, което има да се каже за висшите светове, е ясно направо. Веднага щом картините са пред нас, ние знаем какво трябва да кажем за тях на себе си и на другите. Това е характерно за мисленето на сърцето.
към текста >>
Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното
мисле
не
.
Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене.
Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене.
Онова, което има да се каже за висшите светове, е ясно направо. Веднага щом картините са пред нас, ние знаем какво трябва да кажем за тях на себе си и на другите. Това е характерно за мисленето на сърцето.
към текста >>
Това е характерно за
мисле
не
то на сърцето.
Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене. Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене. Онова, което има да се каже за висшите светове, е ясно направо. Веднага щом картините са пред нас, ние знаем какво трябва да кажем за тях на себе си и на другите.
Това е характерно за мисленето на сърцето.
към текста >>
Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе
мисле
не
то до застой.
Няма много неща в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с него, но аз ще говоря за нещо, което може да го направи разбираемо. Има събития, които водят интелекта почти буквално до застой. Например предположете, че някакво събитие се изправя пред вас като проблясък на светкавица и вие сте ужасени. Никаква външна мисъл не се намесва между събитието и вашия ужас.
Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой.
Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило. По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове.
към текста >>
И освен това обикновеното
мисле
не
, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове. Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме.
И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
към текста >>
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно
мисле
не
, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено
мисле
не
до непосредствено разбиране.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране.
И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек.
към текста >>
И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо
мисле
не
е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране.
И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки.
С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
С обикновено интелектуално
мисле
не
ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално
мисле
не
във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки.
С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме.
Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид
мисле
не
,
мисле
не
то на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме.
Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика.
Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото
мисле
не
е обучение за това да направиш от себе си различен човек.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред.
Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек.
В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
В логическото
мисле
не
ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек.
В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем
мисле
не
то по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени.
Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени.
Мнозинството хора са на етапа, където в своето нормално съзнание едно непосредствено, присъщо чувство им говори: това е правилно, онова е погрешно; ти би трябвало да направиш това, ти не би трябвало да правиш онова. Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно.
към текста >>
В съвременната наука господства същият начин на
мисле
не
, който възприема критично отношение към всичко, което е вродено или основано на предания.
На втория етап човек започва да разсъждава. Все повече и повече хора ще бъдат склонни да изоставят своето първоначално усещане и да разсъждават върху обстоятелствата и условията, в които са били родени. Ето защо днес има толкова много критика към вероизповеданията и към свещените традиции от миналото. Цялата тази критика е реакцията на интелекта и на разсъждаващия ум срещу онова, което е било прието от чувствата и оставено недоказано от интелекта.
В съвременната наука господства същият начин на мислене, който възприема критично отношение към всичко, което е вродено или основано на предания.
Онова, което всеобщо бива наричано наука е, най-вече, в основата си работа на същите душевни сили, характеризирани по-горе. Всичко е съсредоточено върху външното познание и върху възприятията, направени директно чрез сетивата или посредством усилване на сетивните възприятия с инструменти като телескоп, микроскоп и т.н. След това направените наблюдения се формулират като закони с помощта на интелекта.
към текста >>
Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко
мисле
не
и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво.
Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност. Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот. Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо.
Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво.
Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>
Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на
мисле
не
то която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове,
мисле
не
то служи само като подготовка, като обучение.
Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот. Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво.
Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение.
Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>
Мисле
не
то, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове.
Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика.
Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове.
Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>
Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на
мисле
не
то е абсолютно необходимо.
Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове.
Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо.
Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>
Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите
мисли
с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано.
За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта. Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея.
Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано.
И така, същото е с мисленето.
към текста >>
И така, същото е с
мисле
не
то.
За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта. Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея. Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано.
И така, същото е с мисленето.
към текста >>
Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо
мисле
не
и после да се откаже от него, за да премине към
мисле
не
със сърцето.
Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето.
Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове. Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно. Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно. За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
към текста >>
За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето
мисле
не
трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето. Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове. Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно. Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно.
За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
към текста >>
Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за
мисле
не
то на сърцето.
Да се придобие това качество е тежък процес и е свързан с усилието, включено в подготовката за навлизане във висшите светове. Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш болка пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината. Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана болка при глупостта в съдържанието на много книги!
Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
към текста >>
Той трябва да се научи да
мисли
по нов начин за онова, наречено противоречие или съгласуване.
Има също и нещо друго, което формира част от обучението. Всеки, който се издига в имагинативния свят, трябва да придобие и друго качество, което не притежава в ежедневния живот.
Той трябва да се научи да мисли по нов начин за онова, наречено противоречие или съгласуване.
По обикновения начин много хора ще усетят, когато са направени определени твърдения, противоречащи си едно на друго. Дори може да открием, че две личности при точно еднакви обстоятелства имат съвсем различни изживявания. Описанието на това изживяване, дадено от единия от тях, може да бъде съвсем различно от онова, дадено от другия; и въпреки това всеки от тях да бъде прав от собствената си гледна точка. Например, някой може да каже: Аз бях на еди-кое си място, въздухът беше ободряващ и аз бях много освежен. Ние го изслушваме и вярваме на онова, което казва.
към текста >>
Ако посредством
мисле
не
то на сърцето сме придобили достатъчно силно чувство за истинността на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото чувство отново казва: Това е вярно!
От такъв пример можем да видим, че когато се издигаме във висшите светове, едно нещо е крайно необходимо. Ние трябва винаги да помним обстоятелството, че в опитите си да навлезем в царството на имагинацията, въпросната тема ни се представя в определена картина.
Ако посредством мисленето на сърцето сме придобили достатъчно силно чувство за истинността на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото чувство отново казва: Това е вярно!
Ние трябва да сме внимателни за това, понеже то естествено е объркващо за онзи, който навлиза в света на имагинацията. Но объркването бива изяснено, ако вниманието ни е насочено към него както трябва. Ние ще придобием правилно отношение към целия този въпрос, търсейки самия свой Аз в имагинативния свят.
към текста >>
Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да
мисли
м, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това
мисле
не
трябва да се прилага само за материалния свят.
Има хора, които са материалисти, други са спиритисти, трети – монисти, четвърти дуалисти и т.н. Материалистите настояват, че всичко е материя; спиритистите твърдят, че всичко е дух и придават значение единствено на духа; монистите заявяват, че всичко произхожда от единство. Във външния свят хората се борят и карат един с друг при всеки възможен случай материалистите срещу спиритистите, монистите срещу дуалистите и т.н.
Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят.
Ние трябва да разбираме тези закони, тъй като в противен случай няма да можем да се ориентираме в материалния свят. Ако някой се опитваше да обясни часовника, казвайки: "Аз вярвам, че има два малки демона, стоящи вътре и движещи стрелките. Аз не вярвам в механиката" – такъв човек би бил взет за присмех, защото часовникът може да се обясни само с прилагане на законите на материалния свят. Онези, които се опитват да обяснят движенията на звездите с материални закони, просто ни говорят за една механична система. Грешката не лежи в самото материалистично мислене, а в предположението, че то може да обясни цялата Вселена, и че няма друг валиден вид мислене.
към текста >>
Грешката не лежи в самото материалистично
мисле
не
, а в предположението, че то може да обясни цялата Вселена, и че няма друг валиден вид
мисле
не
.
Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят. Ние трябва да разбираме тези закони, тъй като в противен случай няма да можем да се ориентираме в материалния свят. Ако някой се опитваше да обясни часовника, казвайки: "Аз вярвам, че има два малки демона, стоящи вътре и движещи стрелките. Аз не вярвам в механиката" – такъв човек би бил взет за присмех, защото часовникът може да се обясни само с прилагане на законите на материалния свят. Онези, които се опитват да обяснят движенията на звездите с материални закони, просто ни говорят за една механична система.
Грешката не лежи в самото материалистично мислене, а в предположението, че то може да обясни цялата Вселена, и че няма друг валиден вид мислене.
Хекел не греши, когато обяснява със законите на материалистичната морфология някои явления, за които той има изключително познание; ако беше се ограничил в определена категория явления, той можеше да направи огромна услуга на човечеството.
към текста >>
Следователно може да се каже, че материалистичното
мисле
не
има своето оправдание, но само в определена област.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област.
За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене. Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника. Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка. Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>
За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно
мисле
не
.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област.
За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене.
Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника. Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка. Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>
Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват
мисле
не
то" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област. За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене.
Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника.
Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка. Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>
Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко
мисле
не
то може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка.
Следователно може да се каже, че материалистичното мислене има своето оправдание, но само в определена област. За всичко, което е предмет на законите на духовността, а не на онези на механиката, трябва да се прилага духовно мислене. Когато някой казва: "Вие се появявате със специфична физиология, за която се твърди, че има свои собствени закони, но аз зная, че има определени процеси в мозъка, които обясняват мисленето" той внася неща от различно естество, и в друга област той прави същата грешка като човека, който вярва в двата демона в часовника.
Колкото малко часовникът може да бъде обяснен с демони, толкова малко мисленето може да бъде обяснено с движенията на атоми в мозъка.
Отново всеки, който отдава умората вечер на натрупването на токсини, може да дава правилното обяснение доколкото засяга външните факти, но доколкото е замесена душата, той не обяснява нищо от онова, което е съществено там за духовния изследовател.
към текста >>
Това е пример за едностранчивостта на монистичното
мисле
не
.
А сега да вземем монизма. Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване. Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо. Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с голяма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света!
Това е пример за едностранчивостта на монистичното мислене.
Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
към текста >>
Такова
мисле
не
трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
А сега да вземем монизма. Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване. Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо. Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с голяма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света! Това е пример за едностранчивостта на монистичното мислене.
Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
към текста >>
За да развием
мисле
не
то на сърцето, ние трябва да имаме силата да излезем вън от себе си и да се погледнем отвън.
За да развием мисленето на сърцето, ние трябва да имаме силата да излезем вън от себе си и да се погледнем отвън.
В нормално съзнание човек стои на определено място и знае, че казвайки "Това съм аз", той има предвид сбора от онова, в което той вярва и представя. Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото чувство: "Това си ти". Предишно "аз" трябва да може в истинския смисъл да стане "ти", точно както казваме "ти" на друга личност. Това трябва да се превърне в действителна опитност; във физическия свят това е постижимо с тренировка. Ние трябва отначало да правим относително прости неща в този смисъл, и после спечелваме правото да мислим със сърцето.
към текста >>
Ние трябва отначало да правим относително прости неща в този смисъл, и после спечелваме правото да
мисли
м със сърцето.
За да развием мисленето на сърцето, ние трябва да имаме силата да излезем вън от себе си и да се погледнем отвън. В нормално съзнание човек стои на определено място и знае, че казвайки "Това съм аз", той има предвид сбора от онова, в което той вярва и представя. Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото чувство: "Това си ти". Предишно "аз" трябва да може в истинския смисъл да стане "ти", точно както казваме "ти" на друга личност. Това трябва да се превърне в действителна опитност; във физическия свят това е постижимо с тренировка.
Ние трябва отначало да правим относително прости неща в този смисъл, и после спечелваме правото да мислим със сърцето.
Всички верни представяния на висшите светове произлизат от мисленето на сърцето, въпреки че външно те приличат на чисто логически изложения. Описваното в Духовната Наука е било изживяно със сърцето и трябва да бъде прехвърлено в мисловни форми, разбираеми за разумните хора.
към текста >>
Всички верни представяния на висшите светове произлизат от
мисле
не
то на сърцето, въпреки че външно те приличат на чисто логически изложения.
В нормално съзнание човек стои на определено място и знае, че казвайки "Това съм аз", той има предвид сбора от онова, в което той вярва и представя. Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото чувство: "Това си ти". Предишно "аз" трябва да може в истинския смисъл да стане "ти", точно както казваме "ти" на друга личност. Това трябва да се превърне в действителна опитност; във физическия свят това е постижимо с тренировка. Ние трябва отначало да правим относително прости неща в този смисъл, и после спечелваме правото да мислим със сърцето.
Всички верни представяния на висшите светове произлизат от мисленето на сърцето, въпреки че външно те приличат на чисто логически изложения.
Описваното в Духовната Наука е било изживяно със сърцето и трябва да бъде прехвърлено в мисловни форми, разбираеми за разумните хора.
към текста >>
Ето къде
мисле
не
то на сърцето се различава от субективния мистицизъм.
Ето къде мисленето на сърцето се различава от субективния мистицизъм.
Всеки може да изживее последния за себе си, но той не може да се съобщава на друг, нито засяга някой друг. Правилен и истински мистицизъм извира от способността да имаме имагинации, да получаваме впечатления от висшите светове и след това да съгласуваме тези впечатления посредством мисленето на сърцето, точно както нещата на физическия свят биват съгласувани от интелекта.
към текста >>
Правилен и истински мистицизъм извира от способността да имаме имагинации, да получаваме впечатления от висшите светове и след това да съгласуваме тези впечатления посредством
мисле
не
то на сърцето, точно както нещата на физическия свят биват съгласувани от интелекта.
Ето къде мисленето на сърцето се различава от субективния мистицизъм. Всеки може да изживее последния за себе си, но той не може да се съобщава на друг, нито засяга някой друг.
Правилен и истински мистицизъм извира от способността да имаме имагинации, да получаваме впечатления от висшите светове и след това да съгласуваме тези впечатления посредством мисленето на сърцето, точно както нещата на физическия свят биват съгласувани от интелекта.
към текста >>
От момента, в който човек е развил
мисле
не
то на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа.
С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата.
От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа.
Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща.
към текста >>
Чрез
мисле
не
то на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, из
мисли
ца на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност.
С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата. От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа. Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ.
Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност.
Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка.
към текста >>
Гореописаната подготовка е особено подходяща за днешните хора, и чрез нея можем да се научим да изживяваме доброто, истинното, красивото, а също и грозното и лъжливото, без да бъдем въвлечени в последното, защото
мисле
не
то на сърцето е способно да го различи.
Гореописаната подготовка е особено подходяща за днешните хора, и чрез нея можем да се научим да изживяваме доброто, истинното, красивото, а също и грозното и лъжливото, без да бъдем въвлечени в последното, защото мисленето на сърцето е способно да го различи.
към текста >>
По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически
мисли
.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора.
По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли.
Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето. Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите. Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли. Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством
мисле
не
то на сърцето, той също трябва да го преведе в логически
мисли
.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора. По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли.
Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли.
Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето. Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите. Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли. Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Но логическите
мисли
са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава
мисле
не
то на сърцето.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора. По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли.
Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето.
Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите. Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли. Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви
мисли
." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към
мисли
те.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора. По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето.
Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите.
Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли. Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за
мисле
не
то на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в
мисли
.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора. По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето. Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите.
Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли.
Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад
мисли
те, които са като думите, предаващи откритията на
мисле
не
то на сърцето.
По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето. Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите. Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли.
Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Всичко онова, което може да бъде съобщено на човечеството от
мисле
не
то на сърцето, трябва също да може да бъде прехвърлено в ясно формулирани
мисли
.
Всичко онова, което може да бъде съобщено на човечеството от мисленето на сърцето, трябва също да може да бъде прехвърлено в ясно формулирани мисли.
Ако това не е възможно, то не е готово да бъде съобщено. Критерият е дали опитността може да се преведе в ясни думи и ясно определени мисли. Така дори когато чуваме най-дълбоките истини на сърцето, изложени в думи, ние трябва да свикнем да възприемаме зад тях мисловните форми и тяхното съдържание. Ученикът на Духовната Наука трябва да придобие това качество, ако желае да помогне за разпространяването сред човечеството на всичко онова, което може да бъде разкрито от Духа. Би било чист егоизъм, ако някой желае да го има единствено за себе си; мистичните опитности, като интелектуални опитности, трябва да станат общо наследство на човечеството.
към текста >>
Критерият е дали опитността може да се преведе в ясни думи и ясно определени
мисли
.
Всичко онова, което може да бъде съобщено на човечеството от мисленето на сърцето, трябва също да може да бъде прехвърлено в ясно формулирани мисли. Ако това не е възможно, то не е готово да бъде съобщено.
Критерият е дали опитността може да се преведе в ясни думи и ясно определени мисли.
Така дори когато чуваме най-дълбоките истини на сърцето, изложени в думи, ние трябва да свикнем да възприемаме зад тях мисловните форми и тяхното съдържание. Ученикът на Духовната Наука трябва да придобие това качество, ако желае да помогне за разпространяването сред човечеството на всичко онова, което може да бъде разкрито от Духа. Би било чист егоизъм, ако някой желае да го има единствено за себе си; мистичните опитности, като интелектуални опитности, трябва да станат общо наследство на човечеството. Само осъзнавайки това можем да разберем мисията на Духовната Наука за човечеството мисия, която трябва да стане все по-резултатна с напредване на времето.
към текста >>
157.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сега бих искал да продължа, описвайки нещата повече от вътрешната страна, във връзка с казаното вчера за логиката или
мисле
не
то на сърцето, за разлика от онова, познато във външния живот като логика или
мисле
не
на главата или на интелекта.
В тези лекции се опитах да представя парченца познание, които по причини, свързани с еволюцията на човечеството, трябва да бъдат съобщени сега, и при това от гледна точка, доста различна от онази в достъпните за вас книги. Моето желание бе да осветля това познание от ъгъла на по-преки опитности и може да се надяваме, че прибавяйки към вече известните истини факти, пряко разкриващи се на съзнанието, много неща ще бъдат обяснени по нов начин. Във всеки случай онези, чули само тези лекции, ще могат да намерят в книги като "Тайната Наука" или "Познание за висшите светове" информация, допълваща казаното тук. Когато се прави опит да се опишат висшите светове е напълно разбираемо, че това може да бъде направено от различни гледни точки. Ние чухме за множеството различни гледни точки, от които е възможно да съзерцаваме собствения си Аз отвън, след като навлезем във висшите светове.
Сега бих искал да продължа, описвайки нещата повече от вътрешната страна, във връзка с казаното вчера за логиката или мисленето на сърцето, за разлика от онова, познато във външния живот като логика или мислене на главата или на интелекта.
към текста >>
Първо, тя може да бъде намерена на степента на развитие, където
мисле
не
то на сърцето още не е проникнато от логиката на главата и на интелекта.
Във вчерашната лекция беше изяснено, че логиката на сърцето може да бъде намерена на два етапа в процеса на човешката еволюция.
Първо, тя може да бъде намерена на степента на развитие, където мисленето на сърцето още не е проникнато от логиката на главата и на интелекта.
Беше обърнато внимание на факта, че днес още има хора, които биха предпочели да не се занимават изобщо с логиката на интелекта. За това състояние на развитието вече не може да се каже, че понастоящем съществува в истинския смисъл, защото без значение къде бихте погледнали сред хората днес, вие навсякъде ще намерите поне няколко понятия и идеи, родени от интелекта. За да намерим степен на еволюцията, изцяло лишена от интелект, ние би трябвало да се извървим назад много дълъг път в еволюцията на човечеството, до далечния праисторически етап. И така от казаното следва, че настоящият ни етап на развитие сочи назад до един по-ранен, където сърцето съдеше от подсъзнанието, от съзнание, още непроникнато от интелекта. Днес тази първична способност на сърцето е наситена с понятия, с идеи, накратко с онова, което наричаме логика на интелекта.
към текста >>
Следователно може да се каже, че ние сега преминаваме през еволюционния етап на интелектуалното
мисле
не
, за да си възвърнем на по-висше ниво онова, което вече е било постигнато на по-нисше, а именно логиката на сърцето.
Ние можем да погледнем напред към едно бъдещо човечество, когато логиката на сърцето отново ще действа в най-пълна степен, когато човек ще съзира истината от едно непосредствено чувство. Но тогава той ще е усвоил плодовете на междинния етап на развитие, етапа на логиката на интелекта.
Следователно може да се каже, че ние сега преминаваме през еволюционния етап на интелектуалното мислене, за да си възвърнем на по-висше ниво онова, което вече е било постигнато на по-нисше, а именно логиката на сърцето.
Докато на по-нисшето ниво тя не беше осветена от интелекта, на по-висшето ниво тя по-късно ще бъде озарена от онова, което човекът е овладял чрез логиката на интелекта.
към текста >>
Не само способността за
мисле
не
е повлияна от такова преобразуване, а и други душевни сили също ще приемат нови форми, когато способността на
мисле
не
се промени.
Ние можем да съберем още по-точни сведения от опитностите на онези, които сега вече са достигнали описаното вчера като постижима степен на по-висше съзнание, посредством което е възможно да се гледа ясновидски във висшите светове.
Не само способността за мислене е повлияна от такова преобразуване, а и други душевни сили също ще приемат нови форми, когато способността на мислене се промени.
Когато чрез духовно-научно обучение някой проправи своя път до една по-висша степен на познание, от логиката на интелекта към логиката на сърцето, от мисленето на главата към мисленето на сърцето, променят ли се също и други способности на душата? Нека изясним това вземайки един пример примера на паметта.
към текста >>
Когато чрез духовно-научно обучение някой проправи своя път до една по-висша степен на познание, от логиката на интелекта към логиката на сърцето, от
мисле
не
то на главата към
мисле
не
то на сърцето, променят ли се също и други способности на душата?
Ние можем да съберем още по-точни сведения от опитностите на онези, които сега вече са достигнали описаното вчера като постижима степен на по-висше съзнание, посредством което е възможно да се гледа ясновидски във висшите светове. Не само способността за мислене е повлияна от такова преобразуване, а и други душевни сили също ще приемат нови форми, когато способността на мислене се промени.
Когато чрез духовно-научно обучение някой проправи своя път до една по-висша степен на познание, от логиката на интелекта към логиката на сърцето, от мисленето на главата към мисленето на сърцето, променят ли се също и други способности на душата?
Нека изясним това вземайки един пример примера на паметта.
към текста >>
Паметта, като
мисле
не
то, е способност на душата.
Паметта, като мисленето, е способност на душата.
Характерът на мисленето се променя, когато от мислене на главата то се превръща, на по-високо духовно ниво, в мислене на сърцето. Какво има да се каже за паметта? В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще. Той вижда нещата около себе си, прави свои наблюдения, формира свои идеи. Той може да обедини всичко това в съзнанието си.
към текста >>
Характерът на
мисле
не
то се променя, когато от
мисле
не
на главата то се превръща, на по-високо духовно ниво, в
мисле
не
на сърцето.
Паметта, като мисленето, е способност на душата.
Характерът на мисленето се променя, когато от мислене на главата то се превръща, на по-високо духовно ниво, в мислене на сърцето.
Какво има да се каже за паметта? В нормалното съзнание на ежедневния живот ние откриваме, че паметта работи по следния начин: Човек има съзнание за онова, което е около него в непосредственото настояще. Той вижда нещата около себе си, прави свои наблюдения, формира свои идеи. Той може да обедини всичко това в съзнанието си. После преминава от онова, което душата може да изживее в настоящето, към нещо, което тя е изживяла в миналото.
към текста >>
Когато той прави това,
мисле
не
то на главата става
мисле
не
на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове.
Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност.
Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>
Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на
мисле
не
, същите като онези на всеки друг.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата.
Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг.
Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>
Мисле
йки върху това внимателно вие ще видите, че това твърдение е изцяло в съгласие с казаното преди това, а именно, че в духовния свят ние трябва да станем едно със съществата там.
Мислейки върху това внимателно вие ще видите, че това твърдение е изцяло в съгласие с казаното преди това, а именно, че в духовния свят ние трябва да станем едно със съществата там.
Ние трябва не да вървим назад по линията на времето, защото времето се преобразува един вид в пространство; ние трябва да вървим по тази линия, както ако тя беше линия в пространството, за да бъдем способни да се съединим със съществата. За душевната способност на паметта времето се променя в пространство веднага щом навлезем в духовния свят.
към текста >>
Това променя целия начин на
мисле
не
на истинския мистик, защото онова, което в ежедневния живот се нарича време, повече не съществува в тази форма в по-висшия свят.
Ние виждаме нещо, принадлежащо на миналото, както ако то беше още тук в непосредственото настояще; периодът от време, който е изтекъл, се измерва според разстоянието. Миналото се представя на ученика като нещо, представено едно до друго в пространството. Когато е постигната тази форма на памет, тя всъщност представлява четене на събития, които са останали. Това е четене в Хрониката Акаша; тя е свят, в който времето е станало пространство. Също както собственият ни свят е познат като физически, така и светът, в който времето е станало пространство, може да бъде наречен Светът на Акаша.
Това променя целия начин на мислене на истинския мистик, защото онова, което в ежедневния живот се нарича време, повече не съществува в тази форма в по-висшия свят.
към текста >>
Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето
мисле
не
с паметта си, ако откриваше, че логическото му
мисле
не
противоречеше на неговата памет?
От този пример можем да разпознаем колко чудесно се хармонизират нещата, когато са погледнати от правилната гледна точка.
Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето мислене с паметта си, ако откриваше, че логическото му мислене противоречеше на неговата памет?
Предположете, че имате пред себе си документ, носещ датата 26 март. Това е възприятие, което имате в своето настоящо съзнание. Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта. Във физическия свят такива случаи по правило ще бъдат лесно оправени, но в духовния свят е много по-трудно. Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки.
към текста >>
Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за
мисле
не
то на сърцето, какъвто е мозъкът за
мисле
не
то на главата.
За логиката на главата ние имаме инструмент в своя физически мозък. Това е известно на всеки от обикновената наука. Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето.
Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата.
Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем.
към текста >>
Когато
мисле
не
то на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение.
За логиката на главата ние имаме инструмент в своя физически мозък. Това е известно на всеки от обикновената наука. Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето. Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата. Все пак физическото сърце ни дава една аналогия.
Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение.
Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем. В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата.
към текста >>
Така ние не само се обръщаме назад към едно древно състояние на
мисле
не
то на сърцето, когато интелектуалното
мисле
не
още не съществуваше, но също и към нещо подобно на по-висшия вид памет, описан по-горе, само че тогава тя беше на по-ниско ниво; това беше вид памет, който работеше в картини, точно какъвто ще бъде случаят на степента, която ще се достига от човечеството в бъдещето.
Припомняйки си казаното за човешката еволюция, може да се потвърди, че в по-ранни епохи човекът вече притежаваше един вид логика на сърцето; в настоящето той преминава през етапа на логика на интелекта и в бъдещето ще си възвърне логиката на сърцето, от която логиката на интелекта ще бъде погълната и доразвита. Но в предишната степен на логиката на сърцето, сред другите човешки душевни способности трябваше да има нещо подобно на онова, което ние ще трябва да сме придобили в бъдещето, когато логиката на сърцето възникне в нова форма.
Така ние не само се обръщаме назад към едно древно състояние на мисленето на сърцето, когато интелектуалното мислене още не съществуваше, но също и към нещо подобно на по-висшия вид памет, описан по-горе, само че тогава тя беше на по-ниско ниво; това беше вид памет, който работеше в картини, точно какъвто ще бъде случаят на степента, която ще се достига от човечеството в бъдещето.
към текста >>
Той не
мисле
ше като днешния човек, защото
мисле
не
то в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно
мисле
не
в съвременния смисъл.
И сега ние наистина можем да формираме някаква идея за природата на първобитния човек.
Той не мислеше като днешния човек, защото мисленето в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно мислене в съвременния смисъл.
Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство. В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя. Ако тя не достига достатъчно назад, той е длъжен да се обърне към документи и записи. Вие знаете как се изследва миналото днес. То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията.
към текста >>
Във връзка с душевния живот ние трябва да се обърнем към едно предишно състояние, защото то прилича на онова, което човек трябва да постигне в бъдещето след като е познал онова, което в настоящата епоха наричаме силата на
мисле
не
то на главата.
Имайки предвид тези три последователни етапа на човечеството, сега ние трябва да се вгледаме доста по-отблизо в естеството на човека, ако искаме да увеличим своето разбиране за човешката еволюция. Човекът не винаги е бил това, което е днес; той е станал онова, което е, постепенно и на етапи. Той се е развил от други степени, от други форми на съществуване, до своето настоящо състояние.
Във връзка с душевния живот ние трябва да се обърнем към едно предишно състояние, защото то прилича на онова, което човек трябва да постигне в бъдещето след като е познал онова, което в настоящата епоха наричаме силата на мисленето на главата.
Пряко превръщане от предишното към бъдещото състояние е, разбира се, немислимо; плодовете на настоящето трябва да бъдат приети в душата, за да се издигне тя до по-висши степени. Някой, който иска да достигне степента на логиката на сърцето, трябва да е усвоил онова, което може да придобие от логиката на интелекта, въпреки че след това, разбира се, тя трябва да бъде забравена.
към текста >>
Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на
мисле
не
то на бъде формиран.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа.
Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран.
Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива.
към текста >>
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно
мисле
не
, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там.
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там.
Когато гледа назад със своята пространствена памет, той няма нужда да отива много далеч, за да намери наченките на мозъка; но за да намери произхода на сърцето, той трябва да отиде много по-назад. Човешкият физически организъм може да бъде разбран само тогава, когато е обяснен от Духовната Наука.
към текста >>
По отношение на световете, предшестващи нашата Земя, ние можем да се ориентиране само посредством силите, които намират израз в
мисле
не
то на сърцето, в логиката на сърцето.
Интелектуалното питане следователно губи всякакъв смисъл, когато се прилага за състоянията преди да го има самият интелект. В световете, които съставят само основата на интелектуалния свят, интелектуалното задаване на въпроси вече няма значение. Там ние трябва да прибегнем към други начини на запитване, към други средства за познание. Хората, които не виждат по-далеч от носа си вярват, че е възможно да получат сведения за целия свят с обикновения вид питане. Но всяко отделно нещо трябва да се изследва по начина, който е подходящ за него.
По отношение на световете, предшестващи нашата Земя, ние можем да се ориентиране само посредством силите, които намират израз в мисленето на сърцето, в логиката на сърцето.
към текста >>
Бог преди да сътвори света, като казал, че Бог бил зает с рязане на тояги за глупави разпитвачи, въпреки всичко този отговор дава определено указание, че човек трябва да промени своя модел на
мисле
не
, ако желае да постигне познание за висшите светове.
Човекът се нуждае от това да се промени по отношение на своето интелектуално любопитство. И макар че не е нужно да бъдем толкова неучтиви като човекът, който отговорил на онези, питащи го какво е прави.
Бог преди да сътвори света, като казал, че Бог бил зает с рязане на тояги за глупави разпитвачи, въпреки всичко този отговор дава определено указание, че човек трябва да промени своя модел на мислене, ако желае да постигне познание за висшите светове.
към текста >>
158.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Други способности обаче, такива като
мисле
не
то на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности.
Но за да разберем напълно големите проблеми, с които трябва да се захванем в тази област, често е необходимо да извървим дълъг и труден път. Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума. Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство. Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще.
Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности.
Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво. Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето. Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества. Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
към текста >>
Освен, че говори на
мисле
щия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
към текста >>
Днес единственото правилно отношение към растенията е да се
мисли
следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото.
Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват. Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество.
Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото.
Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота.
към текста >>
И ние трябва да
мисли
м за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята.
Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята. На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина. Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн). Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние.
И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята.
към текста >>
Но е било изтъквано, че трябва да
мисли
м за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия.
Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина. Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност. Ние можем също и да помислим за такова състояние.
Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия.
Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина. Ние не можем дори да си представим нашия настоящ огън или топлина без съществуването на другите три състояния, газообразното, течното и твърдото. Следователно ще бъде разбираемо, че топлината на Стария Сатурн е била принципно различна от нашата сегашна топлина или огън. С промяната на планетарните условия всичко се изменя и преобразява. Днес огънят е горящ газ или някаква друга горяща субстанция.
към текста >>
Ние трябва да
мисли
м за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
Но по време на епохата на Стария Сатурн не е съществувало нищо твърдо; нямало е нищо освен недиференцирана топлина, пронизваща пространството. Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина. Когато има висш идеал, душата ни грее с топлина; но това действа чак във физическото и ние ставаме също и физически топли. Кръвта се затопля и се движи различно. За чувствителния наблюдател е съвсем явно, че топлината, изживяна в душевния живот, работи чак във физическото устройство.
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
към текста >>
Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е
мисле
не
то.
Ако някой от вас можеше да се върне в своите предишни въплъщения, вие бихте намерили себе си инкарнирани, примерно, в Гръко-Латинската епоха, в Египетско-Халдейската епоха, в Древно-Персийската епоха, в Древно-Индийската епоха и т.н. Но работата, извършена от човешкия ларингс, не е в същия смисъл свързана с Аза. Онова, което ларингсът може да прави, във всяка инкарнация се изразява в различна форма на речта; човек не пренася това със себе си от едно прераждане в друго. Говорът е нещо, което днес е индивидуализирано. В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства.
Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето.
Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство.
към текста >>
Отсенките на чувствата и очертанията на
мисли
те са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили.
В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства. Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето. Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си.
Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили.
Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност.
към текста >>
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само
мисле
щия човек, но също и човека на чувствата и на волята.
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само мислещия човек, но също и човека на чувствата и на волята.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
към текста >>
Дори предчувствие за преход от логиката на
мисле
не
то към логиката на сърцето ще е насочено към това да събира заедно отделните хора.
Истинската любов се корени в духа. Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин.
Дори предчувствие за преход от логиката на мисленето към логиката на сърцето ще е насочено към това да събира заедно отделните хора.
Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло. Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука.
към текста >>
Логиката на
мисле
не
то може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло.
Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин. Дори предчувствие за преход от логиката на мисленето към логиката на сърцето ще е насочено към това да събира заедно отделните хора.
Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло.
Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука.
към текста >>
159.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото
мисле
не
) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло.
Общи размишления върху лечимостта и нелечимостта на болестите. Обрат във възгледите за лечебните средства през последните столетия. Виенската „нихилистична школа" и понятието „самолечение". Кармически болестни причини: предразположбата към холера като резултат от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като резултат от прекалено високо самочувствие.
Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло.
Белодробно възпаление и белодробна туберкулоза. Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести. Кармически условия за лечимост и нелечимост на болестите. Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
към текста >>
160.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Разбира се, тук може да се говори за причинност, за връзка между причина и следствие, обаче ние никога не бихме стигнали до едно точно понятие за Кармата, ако останем в този начин на
мисле
не
.
И така, никой не би трябвало да говори за Кармата в този смисъл, който посочихме с примера за Слънчевите лъчи и металната плоча.
Разбира се, тук може да се говори за причинност, за връзка между причина и следствие, обаче ние никога не бихме стигнали до едно точно понятие за Кармата, ако останем в този начин на мислене.
Следователно, говорейки за Кармата, съвсем не е достатъчно само да съпоставяме определени следствия с определени причини.
към текста >>
И ако останем в областта на абстрактното
мисле
не
, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност.
Ето как направихме още една стъпка към разбирането на понятието „Карма". И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него.
И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност.
Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него. Така че и в този случай ние не можем да говорим за Карма. Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
към текста >>
161.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори
мисли
те на Декарт, големия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят.
Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място. И колко характерно е, че през Средновековието, а и по-късно до наши дни, тъкмо в страните, където се установи християнството, се появи възгледът, че на животните изобщо не трябва да се приписва душевен живот и че те са едва ли не някакви автоматични същества. Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници.
Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори мислите на Декарт, големия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят.
към текста >>
Тези принципни различия между животното и човека могат да бъдат ясно разбрани единствено от този, който не се задоволява само с безпристрастната оценка на външните сетивни факти, а ги обхваща и със своето аналитично
мисле
не
.
Тези принципни различия между животното и човека могат да бъдат ясно разбрани единствено от този, който не се задоволява само с безпристрастната оценка на външните сетивни факти, а ги обхваща и със своето аналитично мислене.
Тогава ние се изправяме пред едно явление, което е забелязано но не и обяснено също и от съвременните естествоизпитатели, а именно: Фактически човекът е принуден да учи и най-простите неща; в хода на своята история той трябва да усвои употребата и на найелементарните сечива и инструменти; днес нашите деца трябва да учат всичко, абсолютно всичко. А за да научи нещо, за да овладее каквото и да е, това коства на човека и време, и усилия.
към текста >>
Да, обаче подобен начин на
мисле
не
е прекалено абстрактен и не държи сметка, че когато в мировия ред трябва да възникне един толкова сложен организъм, какъвто е човешкият, за всяка от неговите съставни части са необходими строго специфични условия, така че едни или други човешки предположения могат да изглеждат и съвсем нереалистични.
Да, обаче подобен начин на мислене е прекалено абстрактен и не държи сметка, че когато в мировия ред трябва да възникне един толкова сложен организъм, какъвто е човешкият, за всяка от неговите съставни части са необходими строго специфични условия, така че едни или други човешки предположения могат да изглеждат и съвсем нереалистични.
Абстрактното мислене може да си позволи всичко, но след като сме приели антропософската Наука за Духа, ние трябва да се научим да мислим конкретно.
към текста >>
Абстрактното
мисле
не
може да си позволи всичко, но след като сме приели антропософската Наука за Духа, ние трябва да се научим да
мисли
м конкретно.
Да, обаче подобен начин на мислене е прекалено абстрактен и не държи сметка, че когато в мировия ред трябва да възникне един толкова сложен организъм, какъвто е човешкият, за всяка от неговите съставни части са необходими строго специфични условия, така че едни или други човешки предположения могат да изглеждат и съвсем нереалистични.
Абстрактното мислене може да си позволи всичко, но след като сме приели антропософската Наука за Духа, ние трябва да се научим да мислим конкретно.
към текста >>
През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното
мисле
не
, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости.
През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости.
Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
към текста >>
162.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно
мисле
не
тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл.
Несъмнено, разискванията на които ще посветим времето си днес и през следващите дни, твърде лесно могат да прераснат в недоразумения. Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване. Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина". От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област.
Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл.
За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина". За присъединяване към подобни дискредитиращи компании не може да става и дума.
към текста >>
След тези уводни
мисли
, надявам се, е ясно: и дума не може да става за някакво участие в долнопробните атаки, които днес някои отправят към постиженията на университетската медицина.
След тези уводни мисли, надявам се, е ясно: и дума не може да става за някакво участие в долнопробните атаки, които днес някои отправят към постиженията на университетската медицина.
Но трябва да се добави и друго: удивителните открития често остават неплодотворни за човечеството, защото тъкмо материалистическите мнения и теории ги спъват по всевъзможни начини. Ето защо за Антропософията е много по-добре, ако тя без никакви претенции посочи своите основания, отколкото да се намесва в ненужни спорове. Така тя няма да разпалва излишно страстите, които днес и без друго са достатъчно силни.
към текста >>
Нека да си послужим с едно сравнение, което, надявам се, ще онагледи моите
мисли
.
Ако изобщо се стремим към сигурна гледна точка относно проблемите, с които се занимаваме, трябва да припомним: ние сме длъжни да търсим по всеки възможен начин и по-близките, и по-далечните причини на явленията, които ни за обикалят. И когато Антропософията изследва кармичните причини на болестите, тя се обръща към по-далечните при чини, които изобщо не се виждат при повърхностното разглеждане на нещата.
Нека да си послужим с едно сравнение, което, надявам се, ще онагледи моите мисли.
към текста >>
" И все пак подобни „
мисли
тели" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „Бог" и „Дяволът".
Подобни хора се отнасят с пълно пренебрежение към всички творчески постижения на своите предшественици. Днес често чуваме: „В никоя друг област, освен в медицината, ние не се натъкваме на толкова груби суеверия! " И като доказателство се изтъкват някои ужасяващи примери за лечение на болестите през последните столетия. Особено лошо впечатление правят едни или други изрази, които отдавна са изгубили своето значение и с които днешният човек не може да пред приеме нищо. Има хора, които припомнят: „Да, имало е времена, когато всяка болест е била приписвана на Бога или Дявола!
" И все пак подобни „мислители" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „Бог" и „Дяволът".
Нека да си послужим с един пример.
към текста >>
Обективно
мисле
щият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството.
Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения. Трябва да се съобразяваме както с непосредствените материални причинители, така и с по-далечните причини.
Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството.
Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна борба, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите. Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята.
към текста >>
Изобщо основната характеристика на съвременното
мисле
не
, и то във всички негови области, е стремежът към удобство; а да се задоволим с непосредствените причини, е нещо изключително удобно.
Общо взето, днешният човек вярва, че една болест има съвсем близки и непосредствени причини.
Изобщо основната характеристика на съвременното мислене, и то във всички негови области, е стремежът към удобство; а да се задоволим с непосредствените причини, е нещо изключително удобно.
По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини. Защото, как да отречем, че и самите болни прибягват до това удобство. При тези обстоятелства лесно възниква недоволство, ако лекарят не открие непосредствените причини; ако не помогне веднага, значи нещо е недогледал. Да, удобството в мисленето е нещо характерно за нашата епоха. Обаче който се заема да изследва Кармата и нейните далечни разклонения, е длъжен да отправя своя поглед все по-далеч назад от днешните събития.
към текста >>
Да, удобството в
мисле
не
то е нещо характерно за нашата епоха.
Общо взето, днешният човек вярва, че една болест има съвсем близки и непосредствени причини. Изобщо основната характеристика на съвременното мислене, и то във всички негови области, е стремежът към удобство; а да се задоволим с непосредствените причини, е нещо изключително удобно. По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини. Защото, как да отречем, че и самите болни прибягват до това удобство. При тези обстоятелства лесно възниква недоволство, ако лекарят не открие непосредствените причини; ако не помогне веднага, значи нещо е недогледал.
Да, удобството в мисленето е нещо характерно за нашата епоха.
Обаче който се заема да изследва Кармата и нейните далечни разклонения, е длъжен да отправя своя поглед все по-далеч назад от днешните събития. Рано или късно той ще стигне до извода: една болест може да бъде разбрана само ако разширим погледа си на зад и обхванем най-далечните събития от живота на болния човек.
към текста >>
Този екстракт на етерното тяло съдържа в концентриран вид всички въздействия от един безпътен живот, всичко, което е проникнало в човека като последици от доброто или злото, от правилното или погрешно
мисле
не
, от съответните чувства, действия и т.н.
Нека сега да си припомним събитията, които настъпват след като човек мине през Портата на смъртта. Вече знаем, че човек отхвърля физическото тяло, а етерното тяло продължава да е свързано с астралното тяло и с Азът. Няколко дни след смъртта, основната част на етерното тяло се отхвърля като един вид втори труп; и все пак остава един екстракт от етерното тяло, който човек взема със себе си и запазва за идващите времена.
Този екстракт на етерното тяло съдържа в концентриран вид всички въздействия от един безпътен живот, всичко, което е проникнало в човека като последици от доброто или злото, от правилното или погрешно мислене, от съответните чувства, действия и т.н.
Да, всичко това се съдържа в етерното тяло и човекът го носи със себе си до мига на следващата инкарнация. И понеже животното изобщо не разполага с такива индивидуални опитност, напълно естествено е, че то не може да пренесе нищо отвъд Портата на смъртта. Когато чрез поредното си ново раждане човек отново „слиза" на Земята, екстрактът от предишното му етерно тяло се влива в новото етерно тяло. Ето защо по време на новата си инкарнация, човек има в етерното тяло всички последици от своя предишен живот. И тъй като етерното тяло е „архитекта" на новия физически организъм, етерните сили направо се „отпечатват" в структурата на физическото тяло.
към текста >>
Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с помощта на обикновеното
мисле
не
.
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между въздействията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа организация.
Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с помощта на обикновеното мислене.
В хода на своя живот човек натрупва много опитности, които той съзнателно свързва със своя Аз. В него те се превръщат в представи, после той преработва тези представи и т.н. Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят голяма роля в душевния живот на човека. Нима не Ви се е случвало, някой да се обърне към Вас с думите: „Днес те видях; ти също ме погледна! ", а всъщност Вие не си спомняте абсолютно нищо.
към текста >>
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е
мисли
л, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични
мисли
, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си.
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си.
Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм. (Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация. Но да продължим нататък.
към текста >>
163.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
По
мисле
те колко безкрайно сложен е животът и как човек ден след ден предприема постъпки и действия, които изискват подобно кармично възмездие и ще разберете: Когато душата се инкарнира в новото тяло, десетки и стотици тенденции, десетки и стотици
мисли
, очакващи кармично възмездие, са вече вътре в него; тези все възможни тенденции и
мисли
се преливат и кръстосват, придаващи по този начин определена конфигурация на човешкото физическо и етерно тяло.
Помислете колко безкрайно сложен е животът и как човек ден след ден предприема постъпки и действия, които изискват подобно кармично възмездие и ще разберете: Когато душата се инкарнира в новото тяло, десетки и стотици тенденции, десетки и стотици мисли, очакващи кармично възмездие, са вече вътре в него; тези все възможни тенденции и мисли се преливат и кръстосват, придаващи по този начин определена конфигурация на човешкото физическо и етерно тяло.
За да съм напълно ясен, ще се спра на един очебиен пример. Днес ще си позволя да изтъкна нещо, което впрочем винаги съм подчертавал: Аз не говоря, изхождайки от дадена теория или хипотеза, а привеждам само такива примери, които са добре проверени от Духовната Наука.
към текста >>
Ако внимателно се за
мисли
те върху тези думи, лесно ще вникнете в епидемичния характер на някои болести.
Тук Вие сте изправени не само пред болестта като кармично следствие, но и пред основния принцип: човек се насочва към едни или други обстоятелства за да се развие в хода на своята Карма от един много по-висш разум, а не от този, който може да бъде обхванат с помощта на обикновеното съзнание.
Ако внимателно се за мислите върху тези думи, лесно ще вникнете в епидемичния характер на някои болести.
Бихме могли да посочим най-различни примери, които ще ни убедят, как в резултат на своите опитности през времето на Камалока, човек активно търси онези обстоятелства, които ще го срещнат с една или друга болест, за да може чрез нейното преодоляване и чрез разгръщане на спонтанните лечебни сили в себе си да получи мощен тласък в цялостното си развитие.
към текста >>
Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и
мисли
на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни.
Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания.
Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили. С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>
Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото
мисле
не
, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка.
Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот.
Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка. Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация. Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>
Човек може да има такива образувания в своите бели дробове и много повече хора ги носят у себе си, отколкото обикновено си
мисли
м; това са онези хора, при които туберкулозния бял дроб е успял да се самоизлекува.
Коренно различни изглеждат нещата, когато се обърнем към онази болест, която днес наричаме „белодробна туберкулоза"; при нея ставаме свидетели на твърде своеобразни процеси, при които спонтанните лечебни сили на организма изграждат един вид твърди калциеви образувания, ограничаващи като в клетка вредните въздействия на болестта.
Човек може да има такива образувания в своите бели дробове и много повече хора ги носят у себе си, отколкото обикновено си мислим; това са онези хора, при които туберкулозния бял дроб е успял да се самоизлекува.
Там, където този процес е осъществен, имаме нагледен пример за битката, която човешкото същество води срещу действията на ариманическите сили. В случая сме изправени пред един защитен процес, обърнат срещу външния свят, пред една атака срещу това, което чрез външния материален свят ограничава нашата самостоятелност.
към текста >>
164.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите
мисли
и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи.
" Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм.
И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи.
Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато
мисли
за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм.
Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех. При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението. Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг. Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така.
Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм.
Това е един твърде особен процес. И за да го осветля пред Вас от окултна гледна точка, бих искал да Ви опиша какво вижда ясновидецът, когато се изправи пред едно лице, което е прекарало дадена болест, но е недоизлекувано и носи признаците на това, което наричаме „хроническо състояние". Впрочем същото настъпва и в случаите, когато липсва остър болестен пристъп, а болестта от самото начало приема хронично развитие.
към текста >>
Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и
мисли
на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Размислете само, какво огромно значение има преводът на Библията от Лутер за културните страни на Европа.
Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Аз излагам само фактите и не желая да се произнасям как трябва да се разсъждава върху тях; изтъквам само дълбокото въздействие на Лутеровия превод. А Вие се опитайте да помислите и да вникнете в онзи възпитателен процес, през който човечеството премина в продължение на стотици години благодарение на Лутеровия превод на Библията. И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти.
към текста >>
Обикновено се
мисли
, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме.
Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум.
Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина.
към текста >>
Ариман действува най-силно в случаите, когато изпитваме чувството: „Ето, сега вече ти не можеш да напреднеш по-нататък със своето
мисле
не
; ти стигаш до една критична точка, където се сплита неразрешим възел от
мисли
!
Ариман е онзи принцип, който се намесва в нашите възприятия и се промъква в нас, идвайки от вън.
Ариман действува най-силно в случаите, когато изпитваме чувството: „Ето, сега вече ти не можеш да напреднеш по-нататък със своето мислене; ти стигаш до една критична точка, където се сплита неразрешим възел от мисли!
" Така ариманическият принцип използва тази възможност и прониква в нас чрез противоречията на външния свят.
към текста >>
Обаче в момента, когато стигаме до ритмично полюшващият се полюлей в катедралата на Пиза, нашите
мисли
се объркват и изпадат в противоречие.
Ако проследим хода на световните събития и спрем погледа си на по-известните от тях, ако проследим например развитието на съвременната физика назад до момента, когато Галилей стои изправен пред полюлея в катедралата на Пиза, лесно бихме могли да свържем всички тези събития и да ги поставим под общия знаменател на една мисловна схема. Нещата ще изглеждат напълно ясни.
Обаче в момента, когато стигаме до ритмично полюшващият се полюлей в катедралата на Пиза, нашите мисли се объркват и изпадат в противоречие.
Ето процепът, през който ариманическите сили нахлуват в нас; нашето мислене пропада; то не намира вече разумната и логическа връзка между нещата. И тогава се появява това, което наричаме „случайност". Тя ни дебне там, където Ариман е най-опасен за нас. Човек нарича „случайни" онези явления, чиито истинско значение Ариман скрива от него под формата на всевъзможни илюзии.
към текста >>
Ето процепът, през който ариманическите сили нахлуват в нас; нашето
мисле
не
пропада; то не намира вече разумната и логическа връзка между нещата.
Ако проследим хода на световните събития и спрем погледа си на по-известните от тях, ако проследим например развитието на съвременната физика назад до момента, когато Галилей стои изправен пред полюлея в катедралата на Пиза, лесно бихме могли да свържем всички тези събития и да ги поставим под общия знаменател на една мисловна схема. Нещата ще изглеждат напълно ясни. Обаче в момента, когато стигаме до ритмично полюшващият се полюлей в катедралата на Пиза, нашите мисли се объркват и изпадат в противоречие.
Ето процепът, през който ариманическите сили нахлуват в нас; нашето мислене пропада; то не намира вече разумната и логическа връзка между нещата.
И тогава се появява това, което наричаме „случайност". Тя ни дебне там, където Ариман е най-опасен за нас. Човек нарича „случайни" онези явления, чиито истинско значение Ариман скрива от него под формата на всевъзможни илюзии.
към текста >>
165.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Наследствените признаци, с които се сблъскваме, са нещо, което на пръв поглед изглежда, че притежаваме само защото тези качества са били присъщи и на нашите предшественици, и често сме склонни да
мисли
м, че изобщо нямаме никаква вина, никакво участие, ако те се проявят по един или друг начин и в нас самите.
За тази цел най-напред е необходимо да размислим върху една малко известна истина: когато за дадено събитие в ежедневието говорим, че то „идва отвътре", че „блика от вътрешните области на човешкото същество", често се подлагаме на една измама, защото много от нещата, за които вярваме че възникват „вътре в човека", фактически идват отвън. Това се отнася и за онези черти на характера, за онези болестни предразположби, които обикновено слагаме в сборната група на „наследствените признаци".
Наследствените признаци, с които се сблъскваме, са нещо, което на пръв поглед изглежда, че притежаваме само защото тези качества са били присъщи и на нашите предшественици, и често сме склонни да мислим, че изобщо нямаме никаква вина, никакво участие, ако те се проявят по един или друг начин и в нас самите.
По този начин лесно бихме допуснали едно крайно неправилно разграничение между това, което самите ние донасяме от предишните си инкарнации и това, което наследяваме от нашите родители, прародители и т.н.
към текста >>
Не те са длъжни да мислят, чувствуват и проявяват воля, а Христос в тях е Този, който ще
мисли
, чувствува и т.н.; и то не за друго, а за да не бликне от тях това, което живее в техните страсти и инстинкти, а онова, което се излива в тях като сила на Христос.
Той говори за „угасяване", за „заличаване" на Азът. А точната дума, с която си служи е „Entwertung", т.е. един вид „лишаване от битие". Прочетете в неговата „Немска теология", как той описва мистичния път към вътрешния свят на човешкото тяло, как този, който иска да проникне в своята телесна природа, не се ръководи вече от своя Аз, а от Христос, с Когото се чувствува едно цяло. Да, подобни мистици просто искаха да премахнат своя Аз.
Не те са длъжни да мислят, чувствуват и проявяват воля, а Христос в тях е Този, който ще мисли, чувствува и т.н.; и то не за друго, а за да не бликне от тях това, което живее в техните страсти и инстинкти, а онова, което се излива в тях като сила на Христос.
Ето защо и апостол Павел казва: „Не аз, а Христос в мен! "
към текста >>
Виждаме, с други думи, как тъкмо „последействията" от нашите предишни
мисли
, усещания и чувства тласкат астралното тяло към нещо, което по-късно причинява смущения и разстройства в човешкия организъм.
Виждаме, с други думи, как тъкмо „последействията" от нашите предишни мисли, усещания и чувства тласкат астралното тяло към нещо, което по-късно причинява смущения и разстройства в човешкия организъм.
Но какво точно настъпва при тези смущения? Когато астралното тяло навлиза в етерното и физическото тяло по-дълбоко, отколкото е необходимо за нормалния човек, то прави нещо съвършено подобно на това, което сутрин при пробуждането правим и ние, когато нашият Аз навлиза в обвивките на етерното и физическото тяло. Пробуждането се състои в това, че Азът и астралното тяло се „вмъкват" в етерното и физическото тяло. И какво се получава, когато астралното тяло навлезе по-дълбоко в етерното и физическото тяло като резултат на изживяванията от предишната инкарнация отколкото е редно?
към текста >>
НАГОРЕ